Решение № 4113 от 17.09.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4113

Хасково, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар ВЕСЕЛЕНА КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20267260701081 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и чл. 67 от Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС.

Образувано е по жалба на З.Б., [държава], против Решение № УПП-133/11.08.2026 г. на интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

С оспореното решение, на основание чл. 70, ал. 1 ЗУБ, във връзка с чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) 2024/1348, е отхвърлена молбата на жалбоподателя за международна закрила относно статута на бежанец, поради липса на условия да бъде признат за бежанец, съгласно чл. 13 от Регламент (ЕС) 2024/1347 и относно статута на субсидиарна закрила, поради липса на условия за предоставяне на субсидиарна закрила, съгласно чл. 18 от същия регламент. На основание чл. 42, § 1, б. „а“ във връзка с б. „й“ от Регламент (ЕС) 2024/1348 молбата е обявена за явно неоснователна.

В жалбата се поддържа, че Решение № УПП-133/11.08.2026 г. е незаконосъобразно, неправилно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при непълно изясняване на релевантните факти и обстоятелства по случая. Жалбоподателят счита, че административният орган не извършил пълна и обективна оценка на изложените от него факти, свързани с дейността на въоръжената групировка „Движение на *****“ в района на местоживеенето му, отправените към него искания за присъединяване към групировката и риска, на който би бил изложен при евентуалното си завръщане в [държава]. Твърди, че в хода на проведеното интервю заявил, че е роден и живял в област *****, район, в който от години били налице въоръжени сблъсъци между ***** армия и въоръжени групировки. Посочил също, че през 2023 г. семейният им дом бил разрушен при сблъсък между страните, като вследствие на това майка му, брат му и сестра му били ранени, а семейството било принудено временно да напусне дома си. Освен това обяснил, че представители на ***** посетили дома им и поискали да се присъедини към тяхната групировка, а след отказа на майка му същите заявили, че чужденецът трябва да се яви при тях в база, разположена в планински район, контролиран от групировката. Жалбоподателят сочи, че именно тези обстоятелства породили опасенията му и довели до решението да напусне страната си на произход. Счита, че въпреки, че административният орган възпроизвеждал тези факти в решението си, не извършил задълбочена индивидуална оценка на тяхното значение за риска, на който оспорващият би бил изложен при завръщането си. Решението съдържало извод, че липсват доказателства за упражнен натиск от страна на *****, но не били изложени убедителни мотиви защо посещението в дома на жалбоподателя, отправеното искане за присъединяване към групировката и дадените указания да се яви в тяхна база не представляват форма на принуда или начало на процес по набиране на млади хора към въоръжена организация. Липсвал и достатъчен анализ на обстоятелството, че жалбоподателят е млад човек без образование и без реална възможност за защита срещу подобно въздействие от страна на въоръжена групировка, действаща в района на постоянното му местоживеене. Оспорващият счита за необоснован и извода на административния орган, че е разполагал с реална възможност за вътрешна релокация в друга част на [държава]. Твърди, че в решението този извод е направен общо и абстрактно, без да е посочено конкретно място, където би могъл да се установи, без да бъдат анализирани възрастта му, липсата на образование, социалното му положение и реалните възможности за оцеляване и интеграция извън района на произход. Посочва също, че съгласно принципите на международната закрила, вътрешната релокация не може да се основава на предположения, а следва да бъде резултат от конкретна и индивидуална преценка дали лицето действително може безопасно и разумно да се установи в друга част на държавата си. Твърди, че такава оценка в случая не е извършена. В жалбата се оспорва и извода, че водещият мотив за напускането на чужденеца е икономически. Сочи, че от изложените от него обстоятелства било видно, че решението му да напусне [държава] било взето след разрушаването на семейното жилище, присъствието на въоръжени групировки в района и отправените към него искания да се присъедини към тях. Обстоятелството, че търсил възможност за по-сигурен и нормален живот, не водело автоматично до извода, че опасенията му за сигурността му били неистински или несъществени. В жалбата се твърди още, че неправилно е приложена процедурата за разглеждане на молбата като явно неоснователна. В тази връзка се поддържа, че от съдържанието на решението било видно, че административният орган извършил обстоен анализ на фактите, съобразил информацията за държавата на произход, обсъдил твърденията относно дейността на ***** и разгледал въпроса за възможността за вътрешна релокация, като самата необходимост от подобна задълбочена преценка показвала, че случаят не е очевиден и не позволява квалифицирането на молбата като явно неоснователна. С оглед на така изложеното жалбоподателят твърди, че административният орган не е изяснил в пълнота всички относими факти и не е извършил необходимата индивидуална оценка на риска, поради което постановеното решение следва да бъде отменено. Моли Решение № УПП-133/11.08.2026 г. на интервюиращ орган на ДАБ да бъде отменено като незаконосъобразно и преписката да се върне на ДАБ при МС за ново разглеждане и произнасяне, при съобразяване с указанията на съда.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят З. Б. участва лично чрез видеоконферентна връзка с Транзитен център – [населено място], при осигурен превод от български на **** език и обратно от назначен от съда преводач. Представлява се от назначения по реда на Закона за правната помощ процесуален представител адв. Е. И. П., който поддържа жалбата и моли оспореното решение да бъде отменено. Сочи, че изложената от жалбоподателя бежанска история е достатъчно подробна, кореспондира с актуалната обстановка в държавата му по произход и следва да бъде кредитирана като достоверна, поради което счита, че са налице предпоставките за предоставяне на субсидиарна закрила.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и заявява, че се е лекувал в болница в *****, [държава]. Посочва, че в района, от който произхожда, има война и положението е тежко, като при евентуалното му завръщане се опасява, че ще бъде убит. Заявява още, че няколко пъти е бил в болница, както и че при взрив на бомба били ранени както брат му, така и самият той, вследствие на което били лекувани в болница. Твърди, че посегателството било насочено лично срещу тях, тъй като искали да ги убият.

Ответникът – интервюиращ орган в Транзитен център – [населено място] към Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представен по делото писмен отговор чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт С. С. се изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и се иска нейното отхвърляне. Поддържа се, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на приложимите процесуални правила и в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1348 и Регламент (ЕС) 2024/1347, като са обсъдени всички относими обстоятелства от личното положение на кандидата и обстановката в държавата му по произход. В писмения отговор се сочи, че изложените от жалбоподателя обстоятелства не установяват той да е бил лично обект на преследване поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и че не са налице конкретни данни за упражнен спрямо него натиск или за реална и индивидуализирана опасност от тежки посегателства при завръщането му в [държава]. Ответникът приема, че изложените причини за напускане на страната са свързани преимуществено с общата обстановка в района и с лични и икономически мотиви, а не с преследване по смисъла на Регламент (ЕС) 2024/1347. Поддържа се също, че не са налице предпоставките за предоставяне на субсидиарна закрила по чл. 18 във връзка с чл. 15 от Регламент (ЕС) 2024/1347, включително поради липса на реален, индивидуализиран и непосредствен риск от смъртно наказание, изтезание или нечовешко или унизително третиране, както и поради липса на такава степен на безогледно насилие, която сама по себе си да обосновава предоставянето на закрила. Сочи се, че правилно молбата е квалифицирана като явно неоснователна на основание чл. 42, § 1, б. „а“ във връзка с б. „й“ от Регламент (ЕС) 2024/1348.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД-05-399/08.06.2026 г. председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет е определил Д. С. З., **** в Транзитен център – [населено място], за интервюиращ орган, който да води производствата по молби за международна закрила и да провежда личните интервюта с кандидатите, както и да упражнява правомощията на решаващ орган, включително да взема решения при условията на чл. 38 и чл. 42 от Регламент (ЕС) 2024/1348, включително в процедурата на границата, и да постановява решения по чл. 37 от същия регламент. В заповедта е посочено, че същата влиза в сила на 12.06.2026 г. и има действие по отношение на молбите, подадени от тази дата.

От Скрининг формуляр с рег. № 6101р-17959/03.07.2026 г. по описа на Гранично полицейско управление (ГПУ) - [област], впоследствие регистриран в ДАБ с рег. № УП-18186/21.07.2026 г. и в ТЦ – [населено място] с вх. №ТЦП-01-1587/21.07.2026 г., се установява, че скринингът е започнал и е приключил на 03.07.2026 г. в ГПУ - [област]. Като основание за извършване на скрининга е отбелязано, че гражданинът на трета държава не отговаря на условията за влизане, съгласно чл. 6 от Регламент ЕС 2016/399 и е заловен във връзка с незаконно преминаване на външна граница по суша, по море или по въздух. Отбелязано е, че информацията по чл. 11 е предоставена. Посочено е, че З.Б. е [държава], роден на [дата]. в *****, [държава], и че говори **** и **** език. Във формуляра не е отразено лицето да е представило документи за самоличност. При извършената предварителна проверка за уязвимост не са установени уязвимост или специални потребности. В частта относно маршрута е посочено придвижване от [държава] през [държава] до България, като е описано, че преди девет месеца напуска [държава], преминава през [държава] и девет месеца е в [държава]. В частта относно допълнителна информация за пътуването е посочено „[държава]“. Отбелязани са индикации за незаконно превеждане на лица, като е записано „Брат му организира плащането от [държава]“ и е допълнено „***** до [държава] – 4000 евро“, посочен е отрицателен отговор относно трафик на хора или преживяно насилие или експлоатация. В края на формуляра е записано, че лицето е насочено към СДВНЧ – [населено място] и е съпроводено до там. Формулярът е подписан на 03.07.2026 г. от кандидата.

От Приемно-предавателен протокол от 21.07.2026 г. на Дирекция „Миграция“ – МВР се установява, че след проверка на необходимите документи, лицето е предадено на ТЦ – [населено място], като и в този документ е посочена дата на раждане: [дата].

На 14.07.2026 г., чрез СДВНЧ – [община], Дирекция „Миграция“ – МВР, З.Б. е отправил молба до Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с която е заявил, че иска закрила от властите на [държава]. Молбата е заведена с вх. № 105450-2523/14.07.2026 г. На 21.07.2026 г. в Транзитен център – [населено място] кандидатът е подал и индивидуална молба за международна закрила, регистрирана с № УП-18186/21.07.2026 г. и вх. № ТЦП-01-1588/21.07.2026 г., като в нея е отбелязано, че е [държава] и че текстът е преведен на разбираем от него **** език.