Определение № 271 от 29.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. Варна, 26.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20223001000376 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на адв. Н. Д. – пълномощник на А. М. Х., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за въззивната инстанция, с оглед неоснователността на въззивната жалба на насрещната страна и подадения отговор на същата. Счита, че за изготвянето на последния му се дължи възнаграждение в размер на 5 580 лв. с ДДС на основание чл 78 от ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна.

Молбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, при представен от същата списък по чл. 80 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби.

Жалбоподателката А. Х. е обжалвала първоинстанционното решение за разликата над сумата от 50 000 лв. до сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД е обжалвало решението на окръжния съд в уважителната му част.

1

С решение № 27 от 25.01.2024 г., постановено по в. т. д. № 376/2022 г., Варненският апелативен съд е отменил решение № 19 от 28.04.2022 г., постановено по т. д. № 85/2021 г. на Окръжен съд – Търговище единствено в частта относно началния момент на дължимостта на законната лихва върху присъдената от първоинстанционния съд сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимущствени вреди, претърпени от ищцата в резултат на процесното ПТП от 02.06.2021 г. В останалата част досежно определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди изцяло е потвърдил решението, като е приел и двете въззивни жалби подадени от страните, за неоснователни. Поради това и съдът е счел, че при наличието на такава хипотеза направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка.

Допълнил е още, че това правило следва да намира приложение и когато са намерени за основателни оплакванията относно периода на начисляване на претендираната лихва, доколкото същата се присъжда като последица от уважването на основателността на претенцията по предявените искове за обезщетение. По тези съображения не е присъдил разноски за въззивната инстанция на никоя от страните.

При осъществена безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗА, възнаграждението на адвоката се заплаща в зависимост от изхода на делото. Разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК намират приложение и във въззивното производство. Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Ако някоя от страните обаче е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

В случая за процесуално представителство на ищцата във въззивното производство адвокатско възнаграждение не се дължи, след като въззивната жалба не е уважена /чл. 78, ал. 1 ГПК /. Към делото има обаче приложен отговор на ищцата по въззивната жалба на насрещната страна. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК, в който изрично е посочено, че се включва и процесуалното представителство и защита по чл. 38 от ЗА във връзка с въззивната жалба на насрещната страна. Приложени са и доказателства за регистрация по ДДС. Действително при наличието на такава хипотеза съдът следва да присъди разноски за осъществената защита от процесуалния представител по подадената от застрахователя въззивна жалба, на осн. чл. 78 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Съдът съобрази даденото тълкуване в решение на Съда на ЕС от 25 2 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС и актуалната практика на касационната инстанция към момента.

Посочените в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Те могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл са мотиви и произнасяне на касационната инстанция в определение № 50015 от 16.02.2024г. по т. д. № 1908/22г. на I т. о. на ВКС.

В конкретния случай спорът, пренесен пред въззивната инстанция е единствено по правото и касае справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищцата във връзка с процесното ПТП, както и периода на дължимата законна лихва. Не се отличава с фактическа и правна сложност. Пред настоящата съдебна инстанция не са събирани нови доказателства, проведено е едно съдебно заседание. Молителят адв. Н. Д. е изготвил и подал отговор на въззивната жалба на „Армеец“ АД, не се е явил в открито съдебно заседание, а е представил писмени бележки, с които е поддържал вече изложеното от него, както в жалбата на А. Х., така и в отговора й на въззивната жалба.

При преценка посочения материален интерес в производството, количеството на свършената работа и фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че дължимото адвокатско възнаграждение за защитата в рамките на въззивно производство, осъществена от адв. Н. Д., следва да бъде определено от съда в размер на половината от претендирания с молбата размер, а именно 3 000 лв. с ДДС.

С оглед гореизложеното, депозираната молба е частично основателна, поради което постановеното съдебно решение в частта за разноските следва да се измени.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 27 от 25.01.2024 г., постановено по в. т. д. № 376/2022 г., Варненският апелативен съд, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, в частта за разноските, както следва:

3

OСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК121076907, с адрес: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на адв. Н. Н. Д. от ШАК сумата от 3 000 лева с ДДС , за осъществено процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 от ЗА на А. М. Х. ЕГН **********, с адрес: с. Чернооково, ул. „Пирин“ № 8, обл. Шумен по в. т. д.

№ 376/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК, подадена адв. Н.

Д. в останалата част, за присъждане на разноски над уважения размер до пълния предявен размер.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок пред Върховен касационен съд на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4