Акт от 17.06.2019, Административен съд - Монтана

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 283/17.06.2019 г. гр. Монтана

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Огнян Евгениев

Членове: Соня Камарашка

Бисерка

Бойчева при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Огнян Евгениев касационно административно - наказателно дело № 242 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение №117 от 13.03.2019 г. по АНД № 155 по описа за 2019г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 028 от 26.10.2018 г. издадено от Директора на Областна дирекция на МВР – Монтана, оправомощен със Заповед №8121з-372/05.04.2018год. на министъра на МВР, с което на "А.з.к.с.и.и о." ЕООД /”А*** ” ЕООД/, с ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, пл. „С*** ”№* , вх.* , ет.* , представлявано от управителя И.В.Т., на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 74, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност

/ЗЧОД/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.50, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/.

Касационният жалбоподател ”А*** ” ЕООД, чрез надлежно упълномощения да го представлява пред настоящата инстанция адвокат П.Д. от САК, поддържа касационната жалба, навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на първата инстанция поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила свързани с твърдения, че дейността на допускане и настаняване на зрителите на футболната среща между отборите на ПОФК „Б*** ” В*** и ПФК ”Л*** ” гр.Р*** проведена на 07.10.2018год. в 15,00часа в гр.Монтана, на стадион „О*** ” не представлява по смисъла на ЗЧОД дейност по охрана на спортно мероприятие, като моли за отмяна решението на въззивния съд и издаденото НП.

Ответника по касационната жалба

Директора на ОД МВР - Монтана, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, предвид приложеното проследяване на пратка по делото, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

В настоящото производство не са събрани относими към предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 07.10.2018 г. в 15.00 ч. в гр. Монтана на стадион "О*** " при охрана на спортно мероприятие – футболна среща между отборите на ПОФК "Б*** " гр. В*** и ПФК "Л*** " гр. Р*** , охранявано от търговско дружество "А.з.К.С.И.и О." ЕООД, съгласно План от 07.10.2018г. за охрана, пропускателен режим и организация на дейността по допускане и настаняване на зрители, извършващо частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 7 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), въз основа на лиценз № 1354/22.12.2008г. издаден от МВР, дружеството е използвало за осъществяване на охранителна дейност изразяваща се в охрана, пропускателен режим и организация на дейността по допускане и настаняване на зрители лицето – Г*** Е*** И*** , с което не е сключило трудов договор. Нарушението е установено на 19.10.2018 година, при извършвана проверка от служители на Областна Дирекция на МВР - Монтана след представяне на Писмо от директора на ТД на НАП - Офис гр. Монтана изх. № 92-00-847 /3/18.10.2018г.

Прието е, че в случая е налице осъществен съставът на административното нарушение по чл. 50, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност, съгласно които - Ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 8 от ЗЧОД може да бъде лице, което работи по основно трудово правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с едноличния търговец или юридическото лице.

Правилно съобразно фактическата обстановка, въззивния съд е посочил, че от приложения План за охрана, пропускателен режим и организация на дейността по допускане и настаняване на стадион "О*** " град Монтана на футболна среща между отборите на ПОФК "Б*** " гр. В*** и ПФК "Л*** " гр. Р*** , всички служители са извършвали дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОС в търговското дружество.

Безспорно от приложените по делото писмени доказателствени средства, неоспорени от страните се установява, че „А*** ” ЕООД е търговско дружество осъществяващо охранителна дейност, съгласно издаден му лиценз №1354/22.12.2008год. от МВР, като видно от него същото осъществява и дейността по охрана на мероприятия, каквото е процесното. По силата на договор за охрана /които не е приложен по делото/, но не се отрича наличието на такъв, търговско дружество „А*** ” ЕООД е следвало да извърши охрана на мероприятието – футболна среща между отборите на ПОФК "Б*** " гр. В*** и ПФК "Л*** " гр. Р*** на 07.10.2018 г. в гр. Монтана на стадион "О*** ", като в тази връзка е и изготвеното от 03.10.2018год. уведомително писмо до ОД МВР – Монтана, с което ги уведомяват, че търговското дружество ще извършва пропускателен режим и дейности по допускане и настаняване на зрителите.

Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗЧОД охраната на мероприятие може да включва и осигуряване на пропускателен режим, каквото в случая се установява от собственоръчно изготвеното уведомително писмо от касатора до ОД МВР – Монтана. А щом това е така и предвид приетата Наредба №8121з-611 от 11.06.2018год. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите на които се осъществява охрана по чл.

5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност, предвид разписаното в чл.33, ал.1 и ал.2 охраната на мероприятия е комплекс от дейности, посочени към осигуряване на спокойното и нормалното провеждане на масови прояви с краткосрочен характер, като охраната може да включва и осигуряването на пропускателния режим.

Именно касатора като юридическо лице по см. чл.51, ал.1 от ЗЧОД създава, организира и контролира цялата дейност по охрана на мероприятието, като именно в качеството си на работодател сключва изискуемите трудови договори със специално обучени лица за изпълнители /охранители/.

Предвид разпоредбата на чл.36, ал.2 от Наредба №8121з-611 от 11.06.2018год., търговското дружество изготвя и план за охрана, които отразява спецификата на конкретния обект и включва организацията на охраната – постове, комуникация и указания за тактика на действие, какъвто е изготвен за конкретната футболна среща и е приложен по делото. Не се споделят доводите на касатора, че този план не отразява действителната обстановка на мероприятието, тъй като неговото значение и прилагане на практика изрично са посочени в Наредбата и на изготвения план не би могъл да се противопостави представеният граждански договор. Още повече, че дори при осъществяване на пропускателния режим следва също да е налице изготвен правилник, които да е утвърден от възложителя по договора за охрана, какъвто по делото не е приложен.

Наред с това именно разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗЧОД вменява задължение на касатора, като изпълнител на частна охранителна дейност: „....да осигурява спазването на установения пропускателен режим за влизане и излизане от охранявания обект и вътрешния ред в него чрез: а) проверка на документите за самоличност на външни лица и служебните пропуски на работещите; б) проверка на багажа, включително чрез ръчен металотърсач и металдетекторна рамка, на моторните превозни средства и/или товара им, както и на съпроводителните им документи; в) видеонаблюдение; г) мониторен контрол; д) проверка за наличие на взривни вещества, оръжие и забранени от закон вещества чрез технически средства...”, както и „...2. проверяват сигнали, получени от обекти, оборудвани с технически системи за сигурност и включени на централизирани и локални системи за наблюдение и контрол, като проверката се извършва от мобилни охранителни патрули.....”

Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства т.е. от обективна страна, чрез изпълнителното деяние на бездействие за сключване на трудов договор. Въззивния съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение. В хода на съдебното производство пред въззивния съд административно – наказващия орган е доказал с всички допустими доказателства, че има извършено административно нарушение, за което правилно и законосъобразно е реализирана имуществената отговорност, която по отношение на ЮЛ е безвиновна.

Неоснователно е направеното възражение в касационата жалба, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са ограничили правото на защита на нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Както съставения АУАН, така и издаденото наказателното постановление съдържат необходимите реквизити предвидени съответно в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, като в тях точно, ясно и конкретно е описано извършеното нарушение и фактическата обстановка по извършване и установяване на административното нарушение.

Настоящия съдебен състав не споделя доводите изложени по съществото на делото, предвид цитираната съдебна практика в Решение по адм. дело №8926/2011год. на АССГ, тъй като същото е постановено при представени писмени доказателства, които липсват в настоящето производство, а именно представен сключен договор за охрана и план за охрана в които ясно са разграничени броя, правата и задълженията на т.нар. „разпоредители” /стюар/, каквито в настоящето производство не само липсват, но и видно от плана за охрана, пропускателен режим и организация на дейността по допускане и настаняване на зрители в чл.4 Обща организация – 4.2. изрично е описано „служителите от охраната....., а в т.5.1. е посочен и техния брой от „... 25 служители.......”.

В решението на въззивния съд е застъпено и становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че административният орган се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя имуществена санкция в посочения размер. Съдът правилно е приел, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

В случая не може да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, респективно да се отмени изцяло наложеното административно наказание. По отношение на този род административни нарушения не са налице условията на чл.28 ЗАНН, които обуславят маловажност, тъй като обществените отношения, които се защитават не могат да бъдат счетени за маловажни, тоест след като е безспорно, че касатора е охранявал спортното мероприятие чрез лица които нямат сключен трудов договор и изискуемите се за работника документ за професионална квалификация по професия "Охранител" или за успешно преминат курс изискуеми по ЗЧОД и Наредба №8121з-611 от 11.06.2018год., правилно и обосновано въззивния съд е потвърдил изцяло наложеното административно наказание.

Разпечатката съдържа 34 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41b75150-6b67-4f87-ac08-75e4c1671b89