Протокол № 484 от 21.11.2023, Районен съд - Провадия

ПРОТОКОЛ

№ 484 гр. Провадия, 20.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.В.Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20233130101185 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Молителката Н. А. Р. , редовно призована, явява се, представлява се от адв. И., с пълномощно по делото.

Съдът извърши проверка на самоличността на молителката, чрез представен документ за самоличност.

Ответникът Р. Р. Р., редовно призован, не се явява, не се представлява.

АДВ. И.: Не са налице процесуални пречки. Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че с оглед редовното призоваване на страните за датата на днешното съдебно заседание не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143, ал.1 от ГПК, след изясняване на предварителните въпроси, пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора, като указва на страните, че на основание чл. 145, ал.2 от ГПК същите могат да конкретизират твърденията си и да отстранят 1 противоречията в тях.

МОЛИТЕЛКАТА: Поддържам молбата. Синът ми продължава все така. Живее с една жена в селото и буйствал там. Оплакаха се хората. Една седмица не е идвал у нас. Преди това идваше за хляб и за храна. Не се е държал така. Едната вечер, не можах да разбера дали беше пиян, като блъска с ръка в долната стая счупи стъклото. Това се случва само като пие. През останалото време не буйства така. Пак се ядосва и нервира, но като пийне, не знае какво прави. Търпя такова поведение, защото съм майка.Той беше в гр.

Варна, обаче след катастрофа се върна. Изтеглихме 10 хил. лева заем и го лекувахме. След това ходи във Варна, после се връща, после пак заминава, но вече от две години е при нас.

С Ъ Д Ъ Т пристъпи към доклад по делото като се придържа към изготвения проект за такъв с определение № 1022 /26.10.2023 г., надлежно съобщен на страните,

ДОКЛАД НА ДЕЛОТО

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба от Н. А. Р., ЕГН ********** с адрес с. ********* за постановяване на мерки за защита срещу сина й Р. Р. Р., ЕГН ********** с адрес с. *********.

Твърди се в молбата, че ответникът е неин син. С него и болният й съпруг съжителствали заедно в общо жилище в с. *********. Твърди се, че ответникът многократно е упражнявал физически и психически тормоз спрямо молителката - обиждал я, псувал, биел я, трошал покъщнина. Всички врати и прозорци били изпочупени. Такова поведение имал под влияние на алкохол, когато ставал агресивен и без да има причина. Много пъти удрял и баща си. За това му поведение молителката и съпругът й многократно сигнализирали на полицията, чийто служители след посещение на адреса само констатирали наличие на битови проблеми и си тръгвали. За няколко дни, синът й преустановявал това си поведение, след което отново започвал да се държи по същия начин.

Конкретните актове в срока по чл. 10 от ЗЗДН, които молителката сочи 2 са извършени са, както следва: На 21.10.2023г. си били вкъщи, когато към 18 ч. ответникът се прибрал пиян, ритнал пътната порта и я изкъртил от пантите.

Още от вратата започнал да псува майка си и баща си. Постоял малко пред къщата. Молителката се опитвала да го накара да се успокои и прибере в стаята си, за да си легне. Вместо това, започнал да я псува „ще ти еба майката“ и да вика „ще я запаля тази къща, една бомба ще хвърля върху нея и ще отида в затвора“. Сложила му да вечеря, при което той взел чинията и я захвърлил навън. Замерил я с буркан от туршия. Успяла да се предпази. На място пристигнала полиция, явно извикана от някой комшия. Съставили предупредителни протоколи, а молителката се прибрала в стаята си. Тогава синът й започнал да й вика със злоба „ще ви убия, защо викате полиция“. На 24.10.2023г. около 20,30 ч. отново се прибрал пиян, влязъл и тръгнал към стаята си. След малко излязъл, викайки молителката да отиде да оправи телевизора, защото изписал, че няма сигнал. След като му отговорила, че не разбира, отново започнал да я псува и крещи „ела веднага, оправи телевизора, ще ти еба майката“. По едно време започнал да блъска по вратата на стаята си.

Молителката чула трошене на покъщнина и не посмяла да излезе от стаята си.

На следващия ден видяла телевизора си счупен на парчета. Попитала го защо го е направил, при което ответникът се засилил към нея и я блъснал силно.

Твърди, че от цялостното поведение на сина си през последните месеци изпитвала страх да не се стигне до фатални последици, не можела да спи спокойно.

УКАЗВА на молителката, че за уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, е необходимо да установи, че ответникът е нейн син, както и че действително са осъществени на твърдяните дати от посочения извършител актове, квалифицирани като домашно насилие.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е ангажиране доказателства, оборващи изложените от молителката в подадената по реда на ЗЗДН декларация.

УКАЗВА на молителя, че не сочи доказателства за твърденията си, че ответникът е нейн син.

3

АДВ. И.: Нямам възражение по доклада. Водим трима свидетели.

СЪДЪТ намира, че представените писмени документи с молбата са допустими и относими към предмета на делото и следва да бъдат приобщени към доказателствения материал, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените с исковата молба в оригинал писмени документи като писмени доказателства по делото: декларация по чл.9, ал. 3 ЗЗДН.

СЪДЪТ като съобрази, че с определението си за насрочване е дал възможност на молителката да се ползва от показанията на двама свидетели, и същите ги води в днешното съдебно заседание

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание свидетеля Д.Р.К., воден от молителката.

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля като преди това на основание чл. 170, ал.1 ГПК снема самоличността му.

СВИДЕТЕЛЯТ Д.Р.К. , родена на 01.08.1957 г. , неосъждана, българка, български гражданин, без родство или дела със страните по делото.

СЪДЪТ предупреди свидетеля за отговорността по чл. 290 НК.

Свидетелят обещава да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на съда: Кмет съм на кметство с.

*********. Познавам молителката може би от 40 години. Познавам и сина й, който непрекъснато ги тормози и заплашва. Пресен случай от петък, сближил се с умствено изостанало момиче – П., бяха хванати за ръце и викаше. Аз му направих забележка да не вика така. Той се отправи срещу мен, извади нож и шило, и каза, че ще ме заколи. Аз му казах да се държи прилично. Майка му непрекъснато ми се обажда и ми казва да отида. Последно ми се обади през м.

4 октомври, когато Р. е счупил телевизора. Аз видях лично, че телевизорът е счупен. Беше пред входната врата. Напил се е и пак е буйствал. Непрекъснато тормози двамата си родители. Непрекъснато им нанася обиди от рода на „Ще ви заколя“, „Ще ви убия“, „Ще вляза в затвора и ще ви излежа, но вие няма да бъдете в тази къща“. Викана е полиция. Веднъж, във времето назад, минавайки през с. *********, видях че е спряла полицейската кола, но те ми казаха да се прибирам и че ще си свършат работата и ще видят какво се е случило. Последно беше на 17-ти ноември, когато извиках полицията и им обясних какво се е случило, написаха му протокол да не ме наближава повече от 3-4 м., а на мен ми взеха сведение. Днес пак видях Р., хванат за ръка с това момиче. Каза ми, че са съпрузи и да му осигуря някъде жилище. Конкретно към майка му, знам, че непрекъснато ги тормози. Тя казва, че може да й е син, но не желае да съжителства с тях. Имат желание да го лекуват и да се махне от тяхното семейство. Просто било нетърпимо.

СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. И.: През м. октомври, Н. ми се е оплаквала, че Р. се напива, непрекъснато буйства, хвърля предмети по тях.

Последно ми каза, че му е сложила храна, той взел буркан с туршия и го хвърлил срещу нея. Мисля, че не е успял да я нарани тогава, защото се е дръпнала. Н. ми сподели, че телевизорът не работел, Р. е бил пиян и не е могъл да го включи. Тогава той го е взел, извадил го е и го блъснал.

Телевизорът се е счупил и те решават да го извадят навън пред входната врата. Н. има опасения, че може да се случи нещо лошо. Когато се напие става агресивен. Хората в селото се страхуват и дори не искат да говорят от него. Дори и да не е пил, пак крещи, вика и псува. Сега виждам Р., че събира орехи, продава ги и си купува алкохол. Пренася дърва или върши някаква друга дребна услуга, хората от благодарност му дават не голяма сума – да си купи бутилка бира. Чувала съм, че ходи на гробището, за да събира алкохол.

Той няма респект от институции, от мен и от органите на МВР. Органите на МВР като идваха онзи ден, го предупредиха да не отправя закани към мен, защото ще го арестуват за 24 часа. Той обещава, но след това пак същата история. Аз даже не искам да разговарям с него. Дори и с благ тон, тактично да подходя, той просто е…Разбрах скоро, че през м. октомври, Р. е ходил до тях, блъскал е вратата и я е счупил. Аз не съм видяла това, но майка му ми каза и аз й вярвам. Майка му живее със съпруга си, който е болен, освидетелстван е с чужда помощ и тя се грижи за него. Навестяват ги и 5 внуците, които живеят в друго населено място. Единият й син е в чужбина.

Това преживяване се отразява на психиката на Н.. Живеят със съпруга си в страх да не дойде Р. и да им нанесе удар. Този човек трябва да бъде отстранен от селото, може би трябва да се лекува в заведение. Хората се страхуват от него. След като Р. получи заповедта за незабавна защита, почти не ходеше в къщата. Даже беше споменал, че няма да влиза в къщата, защото има забрана.

Има респект от актовете на съда и не ги притеснява. Тя е по-спокойна, когато не влиза в дома им.

Страните заявяват, че нямат повече въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ освобождава свидетеля, с оглед изчерпване въпросите към него.

ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание свидетеля И.Д.И., воден от молителката.

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля като преди това на основание чл. 170, ал.1 ГПК снема самоличността му.

СВИДЕТЕЛЯТ И.Д.И., родена на 06.05.1993 г. , неосъждана, българка, български гражданин, без родство или дела със страните по делото.

СЪДЪТ предупреди свидетеля за отговорността по чл. 290 НК.

Свидетелят обещава да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на съда: Познавам молителката и сина й.

Знам, че синът й е проблемен, защото в момента се занимава със сестра ми, която е болна. След последния случай в петък, мога да кажа, че Р. е много агресивен и опасен за селото. Постоянно е пиян, посяга с нож, заплашва. Бях свидетел на агресивното му поведение срещу кметицата. Към майка му не съм била свидетел на агресивно поведение.

СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. И.: За взаимоотношенията между Р. и майка му, знам от чичо ми. Той ми е казвал, че майка му не го иска, защото прави проблеми в тях. Постоянно бил пиян, блъскал, трошал в тях и след това излизал навън и заплашвал хората. Той употребява алкохол и аз съм го виждала само в нетрезво състояние. Р. не работи и не знам от къде взема пари за алкохол. Известно ми е, че блъска, троши, заплашвал е родителите си.