Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 123 от 26.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 42/2024
Вид
Решение № 123
Подписан
26.03.2024
В сила
27.11.2024
Състав
Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Тодор Илков Хаджиев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.15 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.15 ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.80 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.80 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.8 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.492, т.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Пловдив, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000042 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260037/17.11.2023г., постановено по т.д. №148/2020г. по описа на окръжен съд С.З., „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на В. В. В. с ЕГН ********** допълнително сумата от 100 000лв. към доброволно изплатената сума от 50 000лв. след завеждане на делото, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 26.08.2016г., при което е причинена смъртта на майка му Г.С. В.а, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата в размер на 50 000лв. от 25.11.2016г. /3 години преди датата на подаване на исковата молба в съда/ до 20.04.2022г. /датата на доброволното плащане от застрахователя/ и върху сумата в размер на 100 000лв. от 25.11.2016г. /3 години преди датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният иск над сумата от 100 000лв. до 150 000лв., поради плащане.

„З.Д.Е.“ АД, ЕИК **********, е осъдено да заплати на Р. Г. И. с ЕГН 1

**********, допълнително сумата от 100 000лв. към доброволно изплатената сума от 50 000лв. след завеждане на делото, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 26.08.2016г., при което е причинена смъртта на дъщеря й Г.С. В.а, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата в размер на 50 000лв. от 25.11.2016г. /3 години преди датата на подаване на исковата молба в съда/ до 20.04.2022г. /датата на доброволното плащане от застрахователя/ и върху сумата в размер на 100 000лв. от 25.11.2016г. /3 години преди датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният иск над сумата от 100 000лв. до 150 000лв., поради плащане.

„З.Д.Е.“ АД ЕИК **********, е осъдено да заплати на В. В. В. с ЕГН ********** и Р. Г. И. ********** направените разноски в размер на 23 120лв.

Посочена е банкова сметка, по която могат да бъдат заплатени сумите.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство –„З.Д.Е.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която предявените субективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди са уважени. Основното оплакване на жалбоподателя се свежда да извода на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалата, в която насока са изложени подробно съображения. Жалбоподателят твърди, че механизмът на ПТП е останал неизяснен. Твърди се нарушение от страна на пострадалата на чл.80 т.2 от ЗДвП, като е останал неизяснен въпросът дали произшествието е било предотвратимо, ако посоченото правило за движение е било съобразено.

Въведено е оплакване, че изводите на съда относно липсата на съпричиняване са напълно необосновани, дори нелогични. Коментирани са заключенията от автотехническите експертизи. Изразено е несъгласие и с размера на определеното и присъдено от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди, като жалбоподателят счита, че същото е прекомерно.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените субективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди да бъдат отхвърлени. Във въззивната жалба се съдържа доказателствено искане по чл.195 от ГПК – за допускане на повторна автотехническа експертиза с формулирана задача, прието за неоснователно от въззивния съд, поради липса на основанията, посочени в чл.266 от ГПК. Във 2 въззивната жалба се съдържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна В. В. В. и Р. Г. И., с който въззивната жалба се оспорва изцяло. С отговора на въззивната жалба се възразява срещу доказателственото искане на жалбоподателя.

Страните претендират сторените по делото разноски, като от страна на въззиваемите се претендира адвокатскои възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Обжалваното решение е постановено по предявени субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, във вр. с § 22 от КЗ /За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането , освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс/.

Ищците в първоинстанционното производство – въззиваеми страни в настоящето – В. В. В. и Р. Г. И., са изложили фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, а именно:

На 26.08.2016г. по път Ш-68, гр.Ч. - с.Р. - с.С. в посока изток - запад, в светлата част на денонощието и при нормална видимост, със скорост от около 60 км/час се е движел лек автомобил марка и модел „С.Б.“ с рег.

№**********, управляван от Г.Д.. По същото време в срещуположната посока се е движела велосипедистката Г.С. В.а. Двамата участници се движели към участък от пътя със завой, десен за велосипедистката и ляв за автомобилиста. При навлизането в завоя, автомобилът навлиза изцяло в 3 насрещната пътна лента, предназначена за движение на велосипедистката.

Траекториите на двете пътни превозни средства се пресичат в лентата, в която се е движел велосипедът и между тях настъпва удар. Ударът е настъпил във времето за реакция на двамата водачи и предвид масата им, велосипедистката била качена на капака на автомобила, като достигнала до горния ръб на панорамното стъкло. След началото на ефективното спиране на автомобила, тялото на пострадалата паднало пред автомобила, където било намерено от посетилите местопроизшествието длъжностни лица. В резултат на описаното ПТП настъпила мигновенно смъртта на Г. В.а – майка на ищеца В. В. и дъщеря на ищцата Р. И.. Вследствие внезапната загуба на своята майка и дъщеря ищците претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от внезапната загуба. Въведени са твърдения за съществувала силна емоционална връзка с пострадалата Г. В.а, с която и двамата ищци живеели заедно в едно домакинство, разчитали на взаимна подкрепа. В семейството съществували отношения на привързаност, хармония, любов и разбирателство. Ищците все още страдали от загубата на пострадалата, която починала внезапно в разцвета на живота си, напълно здрава и без да е имала каквито и да било оплаквания. Тази загуба нарушила обичайния начин на живот на ищците и негативните изживявания са непреодолими.

Отговорността на ответника - –„З.Д.Е.“ АД се ангажира и основава на наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица серия GО №********, валидна от 30.10.2015г. до 29.10.2016г.

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната майка и дъщеря - по 150 000лв., за всеки от тях по сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.11.2016г. - 3 години преди датата на подаване на исковата молба.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът –„З.Д.Е.“ АД, оспорва така предявените искове. Възраженията по основателността на претенциите, относими за въззивното производство се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение и до релевирано съпричиняване. Поддържаните и във въззивната жалба твърдения в тази 4 насока са, че пострадалата е нарушила изискването на чл.80, т.2 от ЗДвП – не се е движела възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. /С отговора на исковата молба ответникът е поддържал и нарушение правилата за движение по пътищата по чл.15 ал.5 от ЗДвП, чл.80 т.1 от ЗДвП, които не се поддържат с въззивната жалба./ От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, съгласно която увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. В чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./: Ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, вследствие смъртта на тяхна – съответно майка и дъщеря – Г. В.а. Смъртта е настъпила на 26.08.2016г. вследствие на ПТП, причинено виновно от водача на лек автомобил марка и модел „С.Б.“ с рег. №********** - Г.Д.. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК предвид влязла в сила присъда №14/07.06.2022г. по НОХД №2676/2021г. на Окръжен съд 5 С.З.. /С решение №192/21.12.2022г., постановено по ВНОХД №353/2022г. по описа на Апелативен съд Пловдив, присъдата е изменена като е намален срокът на наложеното наказание лишаване от свобода на две години; намален срокът на наложеното наказание лишаване от правоуправление на три години и намален изпитателния срок на три години, в останалата част присъдата е потвърдена. Въззивното решение е оставено в сила с решение №175/11.05.2023г., постановено по КНОХД №278/2023г. по описа на ВКС./ Установена от първоинстанционния съд и неспорна в настоящето производство е и причинната връзка между противоправното поведение на водача на лек автомобил „С.Б.“ с рег. №********** - Г.Д. и причинената вреда. Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.223 ал.1 от КЗ /отм./ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица серия GО №********, валидна от 30.10.2015г. до 29.10.2016г.

Спорното в настоящото въззивно производство, с оглед доводите, изложени във въззивната жалба, е досежно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, както и дали е налице съпричиняване от страна на пострадалата, което да бъде отчетено при определяне на обезщетението.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.