Присъда № 22 от 04.11.2024, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда № 22 от 04.11.2024 г. по н.о.х.д. № 639/2023 г. по описа на Районен съд - Сливница

Районна прокуратура – Сливница е внесла обвинителен акт за разглеждане в Районен съд - Сливница, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия У. А. А., с установена по делото самоличност, за това, че на 05.11.2015 г., в землището на с. Калотина, общ. Драгоман, Софийска област, в района на местността „Орехите“, на около 100 /сто/ метра от линията на държавната граница, на около 300 /триста/ метра североизточно от 297 гранична пирамида и 1500 /хиляда и петстотин/ метра южно от ГПУКалотина, е направил опит да излезе през границата на страната от Република България в Република Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието му е останало недовършено, поради независещи от волята му причини - намеса на граничните власти - престъпление по чл. 279, ал.1, пр.2, във вр. чл. 18, ал.1, пр.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия, като счита, че същото е доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Счита, че деянието, извършено от подсъдимия е осъществено умишлено. По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, прокурорът счита, че следва да бъде определено наказание “лишаване от свобода” за срок по-малко от една година, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години, както и минимално предвиденото кумулативно наказание глоба в размер на 100 лева.

Местонахождението на подсъдимия, след щателно издирване на територията на страната, не бе установено, поради което съдът намери, че е налице хипотезата на чл. 269, ал. 3 от НПК и делото може да бъде разгледано в отсъствието на подсъдимия, т.к. това няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото. На основание чл. 94, ал.1, т.8 от НПК, на подсъдимия бе назначен служебен защитник, определен по реда на чл. 26 от ЗПП. Защитникът счита, че в хода на проведеното съдебно следствие не е било изяснено по безспорен и категоричен начин дали именно подзащитният му е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение и е предаден на съд.

Пледира за изцяло оправдателна присъда.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На неустановени време и място, по неустановен начин, подсъдимият У.

А. А., роден на 20.03.1995 г., е влязъл на територията на Р България. Същият имал намерение да излезе през границата на страната и да премине на територията на Р Сърбия, като крайната му дестинация била Западна Европа.

Тъй като не разполагал с необходимите документи да стори това по легален начин, взел решение да излезе от Р България към Р Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места. В 1 изпълнение на решението си, на 05.11.2015 г., подсъдимият У. А. А., роден на 20.03.1995 г., в група от общо 18 лица, достигнал землището на с. Калотина, общ. Драгоман, в опит да премине нелегално през границата на Р България към Р Сърбия.

Около 2.30 часа на 05.11.2015 г. в оперативната дежурна част на РДГПДрагоман бил получен сигнал от сръбските гранични власти за чужди граждани, придвижващи се в района между 296 и 297 гранични пирамиди.

Във връзка с така получената информация незабавно били сформирани гранично-полицейски наряди, които се отправили към посоченото направление.

След като районът бил претърсен, около 06.00 часа, в землището на село Калотина, община Драгоман, на 100 /сто/ метра от държавната граница, 300 /триста/ метра североизточно от 297-ма гранична пирамида и 1500 /хиляда и петстотин/ метра южно от ГПУ-Калотина, в местността „Орехите“, граничните служители от ГПУ-Калотина – свидетелите А. И., В. В., М. П., М.

Б., Л. Д. и Т. Б., установили и заловили един български гражданин и общо 18 /осемнадесет/ лица – чужди граждани, сред които би и подсъдимият У. А. А., роден на 20.03.1995 г.

В ГПУ-Калотина, след справка, било установено, че подсъдимият У. А.

А., роден на 20.03.1995 г., има регистрация в АИС „Бежанци“ от 03.11.2015 г.

/л. 13 от ДП/.

За всеки от пълнолетните лица от групата било образувано отделно досъдебно производство.

С постановление от 06.11.2015 г. на водещия разследването, подсъдимият У. А. А., роден на 20.03.1995 г., бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 279, ал. 1, пр.2, във вр. с чл. 18, ал. 1, пр.1 от НК. Същия ден постановлението за привличане било предявено лично на обвиняемия /подсъдим в настоящото производство/ в присъствието на преводач и служебен защитник.

С постановление от 06.11.2015 г. на Районна прокуратура - Сливница подсъдимият У. А. А., роден на 20.03.1995 г., бил задържан за срок до 72 часа и приведен в Следствения арест в гр. София, ***.

С определение от 08.11.2015 г. по ЧНД № 1096/2015 г. на Районен съд – Сливница, по искане на РП - Сливница, на подсъдимия У. А. А., роден на 20.03.1995 г., била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, която следвало да се изпълнява в Арест „Д-р Г.М. Димитров“ № 42.

С постановление от 08.01.2016 г. на Районна прокуратура – Сливница са дадени указания на разследващия орган за повторно привличане на подсъдимия към наказателна отговорност, заради констатирано разминаване в часа на установяване на извършеното престъпление.

С разпореждане от 08.01.2016 г. на Районна прокуратура – Сливница подсъдимият У. А. А., роден на 20.03.1995 г., е освободен от следствения арест, 2 поради отпадане на основанието за задържането му – изтичане на двумесечния срок на МНО.

Впоследствие е проведено щателно издирване за установяване местонахождението на подсъдимия У. А. А., роден на 20.03.1995 г., и въпреки това, същият не е бил намерен. Обявен е за общодържавно издирване с телеграма

№

14643/31.03.2016 г. на

ГДНП, но местонахождението/местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено.

Горепосочената фактическа обстановка, съдът приема за доказана, въз основа на: показанията на свидетелите А. И. /л. 9 от ДП/, Панайот Господинов /л. 10 от ДП/; обяснение от подсъдимия /л. 11 от ДП/; справка за задържани лица /л. 5 от ДП/; справка за съдимост /л. 20 от ДП/.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите, защото са непротиворечиви и свидетелите са последователни при отразяване на фактите и обстоятелствата, свързани с извършеното престъпление.

Показанията на свидетелите са взаимно кореспондиращи си и допълващи се.

Съпоставени с останалите доказателства по делото, е видно, че показанията на свидетелите кореспондират с тях. Не се откриват противоречия между фактите, установени със свидетелските показания и фактите, които се установяват с другите събрани доказателства. Писмените доказателства не противоречат на останалите доказателства и установяват идентични факти и обстоятелства с тези, установени чрез свидетелските показания.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът достигна до извода, че подсъдимият У. А. А., роден на 20.03.1995 г., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.279 ал.1 пр.2, във вр. с чл.18, ал.1 пр.1 от НК, защото на инкриминираните дата и място, е направил опит да излезе през границата на страната от Р България в Р Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието му е останало недовършено по независещи от волята му причини – намесата на граничните власти.

От обективна страна безспорно е установено, че подсъдимият на инкриминираната дата, непосредствено е направил опит за преминаване на границата на страната, без надлежно разрешение и не през определените за това места – липса на каквито и да било документи за установяване самоличността на подсъдимия и през „зелена граница“, т.е. започнал е изпълнителното деяние на престъплението по чл.279, ал.1 от НК. Липсата на надлежно разрешение се удостоверява с липсата на документи за самоличност, позволяващи на подсъдимия, да премине на установените за това места държавната граница. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.279, ал.1 от НК е започнато с осъществяване на преминаването на границата на страната без надлежно разрешение, а е останало недовършено по независещи от него причини, а именно – намесата на гранично-контролните органи. Следователно доказано е, че са засегнати обществените отношения, 3 свързани с установения ред за преминаване на държавната граница, чийто предмет на посегателство е осъщественото от подсъдимия деяние и обуславя обективната страна на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.

Непосредствен обект на посоченото престъпление са обществените отношения, свързани с опазване на установения ред за преминаване на държавната граница, защитен от закона.

От субективна страна, подсъдимият е извършил посоченото деяние при форма на вината – „пряк умисъл“ по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, т.к. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – да премине границата на страната, въпреки че няма надлежно разрешение за това. Освен това, подсъдимият е предвиждал последиците от деянието си и е искал настъпването им. Всички действия на подсъдимия сочат за наличието на представи у същия за липсата на надлежно разрешение, при което той предприема и осъществява преминаването на границата на страната, т.е. за наличието на пряк умисъл у подсъдимия.

След като прецени смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства, степента на обществената опасност на деянието и личността на дееца поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери следното: несъмнено е, че с оглед на извършеното престъпление, подсъдимият следва да понесе съответната наказателна отговорност и извършеното от него деяние подлежи на наказание. Съобразявайки степента на обществена опасност на деянието, съдът намира, че то е с висока степен на обществена опасност, защото с него се накърняват сериозно обществените отношения, свързани с реда на управление. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът прие процесуалното му поведение, насочено към избягване на наказателно преследване. Като смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът прие прекалено дългия период от време, който е изминал от момента на извършване на деянието /повече от девет години/.

Причини, мотиви и условия – причина за извършване на престъплението е ниската правна култура и несъобразяване със законодателството на Р България.

При постановяване на осъдителната си присъда, съдът определи наказанието при условията на чл. 54, ал.1 от НК, приемайки, че в конкретния случай не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства. С оглед на изложеното, съдът прие, че наказанието за престъплението по чл.279, ал.1, пр.2, във вр. чл.18, ал.1, пр.1 от НК, следва да бъде определено при условията на чл. 54, ал.1 от НК, за да се постигнат целите на наложеното наказание, посочени в чл. 36 от НК. Наказанието, предвидено за престъпление по чл.279, ал.1 от НК /преди изменението с ДВ бр. 67 от 2023 г./ е „лишаване от свобода” до пет години и глоба от 100 до 300 лева. Съдът счита, че в конкретния случай, на основание чл. 54, ал.1 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено 4 наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 /четири/ месеца, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години, както и кумулативно предвиденото наказание – „ГЛОБА” в минималния размер от 100 /сто/ лева.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

Председател:

Съдебни заседатели: 1.

2.

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 22 гр. Сливница, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев

Съдебни

Виолина В. Любомирова заседатели: Георги Сп. Г. при участието на секретаря Галина Д. Владимирова и прокурора Д. В. Х. като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Наказателно дело от общ характер № 20231890200639 по описа за 2023 година и в присъствието на прокурор Х. въз основа на закона и данните по делото

ПРИСЪДИ: