Решение № 597 от 09.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. София, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Емил Дечев

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100603347 по описа за 2025 година намери за установено следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на подсъдимия В. Б. С. срещу присъда от 11.03.2025 г. по н.ч.х.д. №3941/2024 г. по описа на СРС, НО, 3 състав, с която подсъдимият е признат за виновен за това, че на 21.10.2023г. в гр. София, преди обяд, в жилище, находящо се в гр. София ул. ******** е казал нещо унизително за честта и достойнството на М. Т. Х., в нейно присъствие: „Остави я тази лудата“, като обидата е нанесена публично и пред повече хора - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер 1000лв. Със същата присъда на осн.чл.189, ал.3 НПК е осъден да заплати на частния тъжител направените от него разходи по делото, както и на СРС разноските за изпълнителен лист.

Във въззивната жалба и допълнението към нея се поддържа, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Твърди се, че са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Според жалбоподателя присъдата противоречи на събрания по делото доказателствен материал поради превратно тълкуване на доказателствата. Моли съдът да отмени присъдата и с нова присъда да оправдае напълно подсъдимия по повдигнатото обвинение.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на 1 нови доказателства.

В открито съдебно заседание защитникът на подсъдимия С. – адв. В., поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея. Акцентира, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал показанията на безпристрастни свидетели като лекаря и полицейския служител, които са присъствали в момента, когато според тъжителя подсъдимия е изрекъл обидните думи. На следващо място твърди, че районния съд не е отчел противоречията между показанията на водените от тъжителя свидетели и писмените доказателства, експертизите, които са изготвени във воденото преди това досъдебно производство, които са били приобщени в делото от СРС. Според защитата първоинстанционният съд неправилно е неглижирал тези свидетелски показания, в които се твърди, че по тялото на починалата майка на подсъдимия са забелязани следи от травми, което е било потвърдено и от СМЕ. Изразява несъгласие със становището на районния съд, че нямало данни за действия на подсъдимия под въздействието на афект.

Подсъдимият С. в правото си на лична защита заявява, че поддържа казаното от неговия защитник.

Пред въззивната инстанция повереника на частния тъжител – адв. И., моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Частната тъжителка К. се присъединява към изложеното от повереника и оспорва въззивната жалба.

В правото си на последна дума подсъдимият С. пледира, че е невинен и отрича да е обиждал.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

След проверка на съдебния акт в атакуваната част, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, районният съд е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството на същото и виновността на подсъдимия С.. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият В. Б. С. е роден на ******** в гр. София, живее в същия град, ж.к.

’’******** българин, български гражданин, женен, с висше образование, работи на Националния център по обществено здраве и анализи като гл. асистент, неосъждан, ЕГН:

**********.

Тъжителката М. Х. и нейната сестра Ц. Х. към м.10.2023г. живеели на адрес в гр.

София, ул. ********. Двете се разбирали, ходили на разходка, срещали се с приятели.

Тъжителката била инициатор двете да живеят заедно, тъй като Ц. Х. била настанена в Хоспис в с. Мировяне от сина й – подсъдимият С., а М. не била съгласна с това и считала, че е против волята на сестра й. Затова и отношенията след като Ц. Х. напуснала Хосписа и заживяла с тъжителя М. Х., между сина й, неговото семейство и тъжителката се обострили особено, при положение, че никога не били много добри и не общували.

На 21.10.2023г. сутринта, тъжителката намерила сестра си паднала на пода и извикала съседа си, който бил и управител на етажната собственост - свид. И. да й помогне да я вдигнат на леглото. Той се отзовал, но след като вдигнал Ц. Х., си тръгнал, тъй като трябвало да отиде на работа. Тъжителката се притеснила от състоянието на Ц. Х. и позвънила, няколко пъти на тел. 112, за да изиска лекарска помощ. След около час, пристигнал лекарски епик в състав от д-р М. от ЦСМП, но била констатирана смъртта. Тъй 2 като документите трябвало да се получат и подпишат от наследник на починалата, се обадили на сина й – подсъдимия С.. Междувременно тъжителката се обадила на И., за да му съобщи за смъртта на сестра си, на свид. Т., тъй като тя била тяхна близка и помагала в почистване на жилището и на свид. Л., който също бил близък на двете сестри и когато се наложило, тъй като имал автомобил ги карал до където искат, също правил други услуги за двете.

Около обяд подс. С. пристигнал със съпругата си - свид. С.а. В жилището били вече тъжителката и свидетелите И., Т. и Л.. Тъжителят М. Х. не искала да допусне подсъдимия сина на Ц., да влезе, тъй като го обвинявала, че много късно се е сетил за майка си, но подс.С. настоял и влязъл в хола, където на леглото видял тялото на мака си. Зад него влязла и свид. С.а, но останала по-близо до врата на помещението. На подсъдимия му направило впечатление, че има кръвонасядания по носа и дланите на майка му. Попитал от къде са тези наранявания, но не получил отговор. Не получил отговор и как е починала майка му, какво всъщност е станало. Единствено се изисквало от него да подпише документи тялото на майка му да бъде кремирано, с което той категорично не се съгласил и пожелал да се извърши аутопсия на трупа. Това внесло напрежение между него и тъжителката, двамата си разменили остри реплики. Свидетел С.а изразила мнение, че ако свекърва й била останала в Хосписа в с. Мировяне това нямало да се случи, на което М. Х. отговорила, че ако е толкова хубаво в този Хоспис, защо С.а не отиде там. Напрежението между двете нараснало, поради което подсъдимият отишъл до съпругата си, казал: „Остави я тази лудата“, след което двамата излезли. Изразът бил чут от тъжителката, както и от тримата свидетели — И., Т. и Л., като М. Х. се почувствала обидена и засегната, тъй като възприела смисъла като оценка на подсъдимия за качествата и личността й, а също и бил казан в присъствието на повече хора. Х. възприела казаното като уронващо честта и достойнството й, тъй като я принизявало до човек, който е с психическо разстройство на здравето, с цел да формира у присъстващите хора оценка за неадекватност на поведението й, да срине авторитета й, който тя градила цял живот, при положение, че имала висше образование, сериозна професия, била професор и преподавала на студенти в чужбина.

След като подсъдимият и съпругата му излезли навън, излезли свидетелите И. и Л.. С автомобила на св.Л. подс.С. и св.С.а първо отишли до съдебна медицина, а след това и 06 РУ-СДВР да подадат сигнал, в резултат на което било образувано ДП №1894/23г. на 06 РУСДВР, пр.пр.№41487/23г. на СРП и била изпратена огледна група е разследващ екип, за да се снемат показания. След като приключили процесуално-следствените действия, тялото на Ц.

Х. било изнесено от жилището, а тъжителката викала: „Убийци“, което било чуто от С. и С.а. С постановление от 26.01.2024г. на прокурор при СРП било прекратено наказателното производство по ДП №1894/23г. на 06 РУ-СДВР, пр.пр.№41487/23г. на СРП, водено за престъпление по чл.127, ал.1 от НК.

Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства, поради което въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, а именно: частично от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание на 04.02.2025г.; изцяло от показанията на свидетелите И. и Т., дадени в съдебно заседание на 22.10.2024г.; частично от показанията на свид. С.а, дадени в съдебно заседание на 22.10.2024г.; изцяло от показанията на свид. Б., дадени в съдебно заседание на 27.11.2024г.; изцяло от показанията на свидетелите М. и Л., дадени в съдебно заседание на 04.02.2025г.; от писмените доказателства - фиш от ЦСМП, подписан от д-р М. от 21.10.2023г.; диплома за завършено висше образование на М. Т. Х., постановление на прокурор от СРП от 26.01.2024г. ; писмо от РЦ 112 София с вх.

№363233/12.11.2024г.; справка от медицинска аутопсия №652/23г. и СМЕ на труп със същия номер като част от материали по ДП №1894/23г. на 06 РУ-СДВР, пр.пр.№41487/23г. на СРП, справка за съдимост, характеристични справки и от веществените доказателства - 1бр.

3 оптичен носител на л.78.

Въззивният съд намери, че в настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото. Фактическите констатации почиват на вярна и точна интерпретация на доказателствената съвкупност, от която по един категоричен и безпротиворечив начин се установява механизмът на деянието, престъпният резултат, причинно-следствената връзка между тях и авторството. В този смисъл настоящата инстанция приема за законосъобразни, правилни и обосновани изводите на районния съд досежно изложената фактическа обстановка и извършения анализ на събраните доказателства и доказателствени средства по делото.

Правилно районният съд не се е доверил на обясненията на подсъдимия и показанията на свид. С.а, че когато той е бил при майка си в хола, а съпругата му е била поблизо до вратата на това помещение и са си разменили реплики с тъжителката за настаняването на Ц. Х. в Хосписа в с. Мировяне, той не е отправил израза, визирайки тъжителката: „Остави я тази лудата“, насочвайки съпругата си да излязат и да отидат да потърсят съдействие за аутопсия на трупа. Въззивният съд също оценява обясненията на подсъдимия в тази им част, като негова защитна позиция, а показанията на свидетеля С.а – съпруга на подсъдимия, като заинтересовани от изхода на делото.

Правилно първоинстанционният съд не е възприел за вярно казаното от подсъдимия в обясненията си, че още когато са били в хола, той по-близо до тялото на майка си, на излизане от помещението със съпругата му, че тъжителката е викала: „Убийци“, тъй като това не се потвърждава от никой от останалите свидетели, включително и свид. С.а, която е съпруга на подсъдимия и така неговите обяснения, в тази част са останали изолирани.

Настоящият съд също като първия изцяло кредитира показанията на свидетелите И., Т. и Л., тъй като са последователни и непротиворечиви едни на други. Показаният на И. в частта от момент на идването на С. и съпругата му в жилището до тялото на Ц. Х. напълно се потвърждават от показанията на свидетелите Т. и Л.. Св.Т. е помагала на двете сестри при почистване на жилището, както и те са били доста близки, излизали са заедно да пият кафе, разхождали са се. В тази връзка разбираемо много логично първият съд е развил тезата защо, тъжителката се е обадила именно на тази жена, за да съобщи за смъртта на сестра си, както и обстоятелството, че Т. е останала в жилището до изнасяне на тялото на Ц. Х., както за морална подкрепа, така и от чувство на близост и солидарност, да бъде до тялото на починалата, която е познавала и са били много близки. Този свидетел потвърждава, че подсъдимият е казал за леля си: „Остави я, тя е луда“ на съпругата си, излизайки от хола. В тази част показанията на жената правилно са възприети от контролирания съд за достоверни.