Решение № 2910 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2910 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110208945 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.416,ал.6 Кодекс на труда /КТ/, обнародван ДВ бр.26 от 01 април 1986година - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.108 от 19 декември 2008година вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година.

Образувано е по жалба на “*****”ЕАД, подадена срещу наказателно постановление №22-2500204, издадено на 19 май 2025година от директора на Дирекция”Инспекция по труда” София /Д”ИТ” София/, с което на основание чл.414,ал.3 КТ - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.7 от 24 януари 2012година, на юридическото лице, в качеството на работодател, е наложена “имуществена санкция”, в размер 1 800лв., за осъществен състав на административно нарушение по чл.62,ал.1 вр. чл.1,ал.2 КТ - актуална редакция на разпоредбите, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.2 от 05 януари 1996година, изразило се в това, че при направената на 21 февруари 2025година, следобед, около 15:30часа, в офис на 1 дружеството в ************ и на 27 март 2025година в сградата на Д”ИТ” София, по изискани и представени документи, проверка по спазване на трудовото законодателство, е било установено, че юридическото лице, в качеството на работодател, като не е сключило трудов договор в писмена форма с В. В. Р., не е уредило като трудови отношенията по предоставянето на работната сила от лицето Р., последното на 21 февруари 2025година, около 15:30часа, при извършването на проверката на място в офиса, функциониращ като колцентър, заварено да полага труд като сътрудник дистанционни продажби, декларирало в собственоръчно попълнена декларация, че е изпълнявало задълженията за въпросната длъжност за дружеството жалбоподател и то в проверения обект, от девет месеца и със сключен граждански договор, при декларирани в същото време работно време за деня от 13:30часа до 17:30часа, 30-минутна обедна почивка, почивни дни - събота и неделя и месечно изплащане на трудово възнаграждение, в размер 1 800лв., като в хода на продължилата по документи проверка е бил представен граждански договор, именуван “договор за поръчка“, сключен на 02 януари 2025година, със страни “*****”ЕАД, в качеството на възложител и В. В. Р., в качеството на изпълнител.

В жалбата, подадена в приложимия законоустановен четиринадесетдневен срок /чл.416,ал.6 КТ вр. чл.59,ал.2,предл.първо ЗАНН редакция на последната посочена разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година/, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като издадено неправилно, в несъответствие с относимите и приложими материалноправни и процесуалноправни разпоредби. С развити подробни съображения е оспорено реализирането на съставомерно поведение и в частност вмененото, предмет на административнонаказателното обвинение, тъй като в случая действително става въпрос за гражданскоправни отношения, развити на основание договор за поръчка, уреден от Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/, а не трудовоправни такива, произтичащи от трудов договор, последният уреден от КТ.

Защитникът на жалбоподателя - адвокат И. Г., САК, легитимиран с пълномощно, приложено като лист 30 от делото, в съдебното заседание 2 поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление, позовавайки се на съображенията, подробно развити в жалбата и насочващи към липса на осъществен състав на административно нарушение, именно в каквато насока и следва да бъдат оценени материалите от доказателствената съвкупност, практически потвърждаващи защитната теза на жалбоподателя.

Формулира изрично искане и за присъждане на направените деловодни разноски по представен списък /лист 54 от делото/ и при благоприятен за жалбоподателя изход на делото.

Пред съда санкционираното юридическо лице “*****”ЕАД, в процесуалното качество на жалбоподател и при редовна процедура по призоваване, не изпраша представляващ дружеството по закон.

Представляващият въззиваемата страна, легитимиран с пълномощни, приложени като лист 31 и лист 32 от делото, в съдебно заседание пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно. Позовавайки се на формираната доказателствена съвкупност, изразява становище, че същата убедително потвърждава констатациите на органите на административнонаказателното производство, за сметка на защитната теза на санкционираното лице, поради което и насочва към правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Д“ИТ“ София при благоприятен за въззиваемата страна изход на делото.

Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.416,ал.6 КТ вр. чл.62 ЗАНН, С. /СРП/ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”.

Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становищата на представляващите по пълномощно всяка от страните, изразени в хода на образуваното и водено съдебно производство, при условията на устност и непосредственост в открито съдебно заседание, обсъди събраните по делото доказателства и налични материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор относно съществуването към месец февруари 3

2025година, във времето преди, а и след това, на правен субект, представляващ търговско дружество с фирма/наименование “*****”, в правна форма на еднолично акционерно дружество /ЕАД/, с ЕИК *********, както, че в рамките на предмета си на дейност - “извършване на услуги като колцентър и консултантски услуги, извършване на аутсорсинг дейности, управление на бизнес процеси за клиенти, обучение и други услуги, внос, износ, търговия и производство на стоки и търговски дейности, включително търговско представителство и всички дейности, разрешени от законодателството на Република България“, стопанисвало офис на адреса, съвпадащ с този на управление на дружеството - ************, функциониращ като колцентър, от който се осъществявали разговори с клиенти на “*****ЕАД.

Към месец февруари 2025година между “*****”ЕАД и свидетел В. Р. нямало уредени трудови правоотношения, макар че конкретно на 21 февруари 2025година - петък, следобед, Р., наред и с други лица, се намирал в използвания за развИ.е дейността на дружеството офис на посочения по-горе адрес - “общо около двайсетина човека“, всеки един от които “седял пред компютър и провеждал разговор с клиент на “*****ЕАД, с цел продължаване на договор или сключване на нов такъв за мобилна услуга“.

На същата дата - 21 февруари 2025година, около 15:30часа, при положение, че реално колцентърът се намирал в работен режим, същият и станал обект на проверка по спазване на трудовото законодателство, реализирана от екип на Д”ИТ” София, в който участвали свидетелите И. П. и А. Н., по повод подаден при контролния орган сигнал /по електронен път, вх.

№25020315/19.02.2025г. по описа на Д“ИТ“ София/, за “неправомерни действия и неизплатени суми“. С отИ.ето в офиса, проверяващите непосредствено имали възможността да се убедят, че той бил в работен режим, функционирайки като колцентър, в който и заварените там “около двайсетина човека“, сред които и установеният в хода на проверката като В.

Р., правели едно и също, а именно всеки един от тях “седял на компютър и провеждал телефонен разговор“, на фона на едно лице от женски пол, което посрещнало инспекторите и “така да се каже организира проверката“ - М. Г., а впоследствие, продължавайки и участие в административнонаказателното производство, в проверката се включило и още едно лице, включително 4 легитимирано с пълномощно да представлява “*****“ЕАД - М. М.. В самото начало на проверката и непосредствено след като се легитимирали, контролните органи в устна форма и на висок глас отправили питане към присъстващите, “колко човека са на граждански и колко са на трудов договор“, като на следващ етап инспекторите предоставили на всеки един от заварените да работят в офиса, заявили, че са без трудов договор, в т.ч. свидетел В. Р., декларация по образец, която всяко от лицата следвало да попълни и подпише собственоръчно, при положение, че още и в този момент организиращата проверката от името на дружеството жалбоподател, практически предварително, информирала проверяващите що се отнА. до работещите без трудов договор, че всъщност “те нямат задължение да присъстват в офиса, но им се предоставя работно място, в случай, че искат да ползват такова“.

Собствено свидетел Р. обаче, след като сам пред проверяващите споделил, че трябвало да е там, в смисъл в офиса, от него се изисквало това, както, че работел по предварителен график и спазвал дневно работно време, попълвайки без затруднения, с разбиране и подписвайки предоставената му декларация, потвърдил фактите, че работел за “*****”ЕАД и то в стопанисвания от дружеството колцентър, сочейки адреса, на който се намирал последният, на длъжност сътрудник дистанционни продажби, от девет месеца, като посочил още работно време - от 13:30часа до 17:30часа, получавано месечно възнаграждение, в размер 1 800лева, в т.ч. данни за последно платено му такова - по банков път на 05 февруари 2025година, макар да посочил също така, че възнаграждението му се дължало за изработено, а именно 5 000сделки /реализирани дистанционни продажби/, още при почивни дни - събота и неделя и почивка в работния ден от 30минути, декларирайки, че всичко това било на основание сключен с него граждански договор.

При положение, че проверката продължила с изискване от дружеството жалбоподател да представи писмени документи, същата била финализирана на 27 март 2025година, до която дата в Д”ИТ” София било депозирано писмено обяснение от изпълнителния директор на дружеството от 25 март 2025година, а конкретно за лицето В. Р. и бил представен граждански договор, именуван “договор за поръчка“, между дружеството жалбоподател, в качеството на възложител и физическото лице В. Р., в качеството на изпълнител, с посочена дата на сключване 02 януари 2025година, като 5 уреждащ отношенията реално по предоставянето на работната сила от страна на заварения да работи в колцентъра на 21 февруари 2025година, свидетел В.

Р. и “*****”ЕАД, при посочени параметри: “… възложителят възлага, а изпълнителят се задължава, при условията на същия, да провежда изходящи разговори с клиенти на “*****ЕАД по предварително изготвен и одобрен от възложителя сценарий, с използването на специализиран софтуер за получаване на съгласие за подписване на нови или продължаване на действащи договори на клиентите на мобилния оператор, като договорът се счита за изпълнен при достигане на 5 000броя сключени/подновени договори.

Възложителят има право да приеме изпълнението на поръчката на основание чл.264 от ЗЗД, включително и периодично в хода на изпълнението, отчитайки частичното изпълнение чрез експорт на справка за регистрираните продажби в системата до момента на приемането, което е и основание за плащане. При приемане на изпълненото до определен етап от работата, възложителят дължи на изпълнителя заплащане на извършеното до момента. За изпълнение на възложеното по настоящия договор изпълнителят ще получи от възложителя възнаграждение, определено по размер с допълнително разписана схема на плащане, съгласно броя на сключените сделки /при постигане на определените в схемата параметри на изпълнението/ до момента на приемането им от възложителя“.