Решение № 261639 от 13.05.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2580/2021
- Вид
- Решение № 261639
- Подписан
- 13.05.2022
- В сила
- 13.05.2022
- Състав
- ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ТАШЕВА, СТЕЛА БОРИСОВА КАЦАРОВА, СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 226 · Кодекс за застраховането
- чл. 15 · Наказателен кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл. с-я: СТОЙЧО ПОПОВ при участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА в.гр.д. № 2580 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20012487 от 15.01.2021 г., постановено по гр. д. № 42461/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 157 състав е отхвърлен предявения от М.Т.Г., ЕГН ********** и адрес *** срещу Застрахователно акционерно дружество “ОЗК - З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за осъждане на ответника да заплати сумата от 3805 лева, застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на л.а. „Ситроен Ц5“, с peг. № ********, резултат от ПТП, настъпило на 30.07.2014 г. в гр. София, на Околовръстен път, срещу строящ се МОЛ, в кв. Люлин, в локално платно за двупосочно движение по вина на С.П.при управлението на МПС марка „МАН ТГА“, с peг. № *****КН, отговорността на който водач е застрахована от ответника по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът М.Т.Г. е осъден да заплати но ЗАД “ОЗК - З.” АД сумата 350 лева - разноски за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца М.Т.Г., чрез пълномощника му адв. Ж.Е., в която същото се обжалва изцяло като неправилно. В жалбата се навеждат доводи, че съдът неправилно е интерпретирал обстоятелствата по делото и по-конкретно механизма на ПТП. В тази връзка се излага, че съдът неправилно е кредитирал изцяло показанията на разпитания свидетел по делото - виновния водач на застрахования от ответника товарен автомобил и не е кредитирал тези на назначеното от съда вещо лице. Поддържа се, че уврежданията на автомобила на ищеца са били такива, че вещото лице е направил извод, че товарният автомобил се е движел с по-висока скорост от лекия автомобил, което обосновава единствено възможно заключение, че изпреварването е било извършвано именно от водача на товарния автомобил. В тази връзка се излагат съображения, че е неясно защо съдът е кредитирал безкритично показанията на водача на товарния автомобил, въпреки че същите противоречат на всички останали събрани доказателства по делото. Навеждат се доводи, че писменото заключение на вещото лице не е кредитирано от съда, не са кредитирани и уточненията, направени от него в откритото съдебно заседание от 30.11.20 г. относно механизма на произшествието. Поддържа се, че следва да се вземе предвид и подписания от двамата участници в ПТП двустранен протокол, както и че вещото лице е дал отговор в заключението си, че водачът на товарния автомобил е можел да предотврати произшествието и съответно да предотврати и настъпването на вредоносния резултат.
Поради изложеното се отправя искане към настоящата инстанция да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендират се и разноски по делото.
Въззиваемата страна ЗАД „ОЗК - З.“ АД, чрез пълномощника си юрск. И.К. е депозирала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, в който оспорва същата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. При условия на евентуалност, в случай че въззивният съд приеме жалбата за основателна, моли предявеният иск да бъде уважен в намален размер предвид наличието на съпричиняване от страна на водача на л.а. „Ситроен“, рeг. № *******, чието поведение е допринесло в значителна степен за настъпване на процесното ПТП. Претендира разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен иск от М.Т.Г. срещу ЗАД “ОЗК - З.” АД с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3805 лв., застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на л.а.
„Ситроен Ц5“ с peг. № ********, в резултат от ПТП, настъпило на 30.07.2014 г. в гр. София, на Околовръстен път, срещу строящ се МОЛ, в кв. Люлин.
В исковата молба се твърди, че на 30.07.2014 г. в гр. София, на Околовръстен път, срещу строящ се МОЛ, в кв. Люлин, в локално платно за двупосочно движение е настъпило ПТП по вина на водача на ТИР, с peг. № *****КН и ремарке, с peг. № *******ЕС, който предприел маневра неправилно изпреварване и ударил от лявата страна л.а.
„Ситроен Ц5“ с peг. № ********, управляван от ищеца. В резултат на ПТП-то били причинени вреди на л.а. „Ситроен Ц5“. Твърди, че към момента на ПТП за управляваното от виновния водач МПС има сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. От ответника е поискано плащане на обезщетение, като с писмо от 04.09.2014 г. същият отказал изплащане на обезщетение.
Ответникът
ЗАД “ОЗК - З.” АД, в депозирания писмен отговор на исковата молба е оспорил предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорил е механизма на настъпване на процесното ПТП, причинно-следствената връзка между вредите и поведението на водача на т.а. „МАН ТГА“, с peг. № *****КН, както и вината му.
Поддържа, че произшествието е резултат изцяло от поведението на ищеца, който е управлявал автомобила с несъобразена скорост, като е предприел маневра неправилно изпреварване от дясната страна на т.а. „МАН ТГА“, с peг. № *****КН, с което е причинил ПТП-то. Оспорил е размера на обезщетението, с твърдения, че не отговаря на действителната стойност на вредите.
Въззивната инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка от страна на СРС. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят така приетата фактическа обстановка, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща към фактическите изводи на СРС на основание чл. 272 ГПК.
Съдът ще обсъди доказателствата по делото, относими към доводите, изложени във въззивната жалба.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е и правилно, като фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените констатации от районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, настоящият състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец, пострадало лице против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице.
При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО, както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Следва да се установи, че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, както и да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.
По делото не е спорно, че на 30.07.2014 г., около 12.20 ч. е настъпило ПТП в гр.
София, на Околовръстен път, срещу строящ се МОЛ, в кв. Люлин между л.а. „Ситроен Ц5“ с peг. № ********, управляван от ищеца М.Т.Г. и влекач „МАН ТГА“, с peг. № *****КН и полуремарке с peг. № *******ЕС, управляван от водача С.П., в резултат на което били причинени вреди на л.а. „Ситроен Ц5“.
Не е спорно, че гражданската отговорност на водача на товарния автомобил е била застрахована при ответника към момента на увреждането на автомобила на ищеца.
По делото е спорно дали действията на водача на товарния автомобил съставляват деликтно поведение, установява ли се противоправност в действията на водача на посоченото МПС, съответно налице ли са основанията, за да бъде ангажирана имуществената отговорност на неговия застраховател по договор за З. на Гражданската му отговорност.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки отговаря за вредите, които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащото лице се предполага до доказване на противното. Законът в цитираната разпоредба приема, че виновното увреждане на правно защитената сфера на лице е противоправно, поради което причинителят на вредите се санкционира. В случаите, когато деянието не е противоправно, включително и при неизбежна отбрана или крайна необходимост, както и когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на вредоносните последици, т. нар. случайно деяние, при което законът приема, че липсва вина при извършване на деянието /чл. 15 от НК/, лицето причинило увреждането не носи имуществена отговорност за причинените вреди на други лица.
По делото е изслушана и приета САТЕ, изготвена от вещото лице Йордан Йорданов, от която установява, че инцидентът е настъпил на 30.07.2014 г., около 12.20ч., при което влекач „МАН ТГА“, с peг. № *****КН и полуремарке с peг. № *******ЕС се движи по ул. „Околовръстен път“, с посока от бул. „Царица Йонна“ към ул. *****като в същото време и същата посока, водачът на л.а.
„Ситроен Ц5“, с рег. № ******** предприема маневра за изпреварване на товарната композиция отдясно, като излиза извън очертанията на платното за движение. При С-образен завой водачът на товарния автомобил отклонява влекача надясно, при което ремаркето също се изнася надясно и траекторията му се пресича с траекторията на движение на лекия автомобил, при което настъпва съприкосновение между страничната дясна част на ремаркето и страничната лява част на лекия автомобил.
В о.с.з. вещото лице допълва, че всички увреждания получени по лекия автомобил могат да се получат при този механизъм на ПТП, а именно при преминаване на лекия автомобил от дясната страна на товарната композиция и няма друг възможен механизъм на ПТП. От заключението на експертизата се установява също така, че от приложения по делото снимков материал е видно, че получените увреждания от лекия автомобил „Ситроен“ са в неговата странична лява част, като в задната част те са с по-изразен характер и деформация, поради което може да се направи извод, че към момента на съприкосновението товарният автомобил и ремаркето не са се придвижвали надясно към лекия автомобил, тъй като в този случай биха настъпили значителни увреждания в предната лява част на л.а. „Ситроен“. Посоченият извод е изграден и върху представения по делото от ответника снимков материал, относно уврежданията на лекия автомобил, които са в неговата странична лява част като в задната част са с по - изразен характер и деформация. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал приетото и неоспорено от страните заключение на автотехническата експертиза. Съгласно извода на вещото лице, процесното ПТП е настъпило вследствие на изпреварване на лекия автомобил от дясната страна на товарната композиция. В тази връзка са неоснователни възраженията във въззивната жалба, че писменото заключение на вещото лице не е било кредитирано от първоинстанционния съд, а също така, че не са били кредитирани направените уточнения от експерта в о.с.з. на 30.11.2020 г. относно механизма на ПТП.
Разпечатката съдържа 38 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41b5c1bd-ad24-4848-8919-2f552f9321b5