Решение № 4306 от 03.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4306 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100512456 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 14813/30.07.2024 г. по гр.д. № 10546/2024 г. по описа на СРС, 69 състав, са отхвърлени обективно кумулативно съединени конститутивни и осъдителен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от ищеца М. Ц. П., ЕГН **********, срещу ответника „Медицински университет“ София, БУЛСТАТ 831385737, за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със Заповед № 06/08.01.2024 г. на Ректора на МУ-София, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност: Ръководител отдел „Административно-стопански“ на Ректорат МУСофия при ответника; както и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа въз основа на незаконно уволнение, в общ размер на 18 700 лв. за периода от 09.01.2024 г. до 09.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

С решението не е разпределяна отговорност за разноски.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от 1 ищеца в първоинстанционното производство – М. П..

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, което било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони.

Въззивникът счита, че е неправилен изводът на районния съд за приложимост на чл. 328, ал. 2 КТ спрямо висшите училища. Уволнителното основание се отнасяло само за предприятия – търговец или стопанско предприятие, които развиват стопанска дейност, и било неприложимо за учебни заведения. Излага съображения, че основната дейност на висшето училище е тази по чл. 6, ал. 1 ЗВО, а стопанската имала спомагателно значение. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено и исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Възразява срещу направените във въззивната жалба оспорвания, счита ги за неоснователни.

Поддържа, че уволнителното основание се отнася и за висшите училища.

Волята на законодателя била такава, именно поради което бил изменен чл. 10, ал. 2, т. 10 ЗВО. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 26.02.2024 г., депозирана от ищеца М. Ц. П., с която са предявени срещу ответника „Медицински Университет“ София обективно кумулативно съединени конститутивни и осъдителен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, з а признаване за незаконно на уволнението му, извършено със Заповед № 06/08.01.2024 г. на Ректора на МУ-София, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност:

Ръководител отдел

„Административно-стопански“ на Ректорат МУ-София при ответника; както и з а осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа въз основа на незаконно уволнение, в общ размер на 29 370 лв. за периода от 09.01.2024 г. до 09.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

2

С молба от 25.06.2024 г. ищецът е намалил размера на предявения осъдителен иск на 20 176 лв., а в съдебно заседание от 09.07.2024 г. – на 18 700 лв.

По делото са приети следните писмени доказателства:

Трудов договор № ЧР17/19.02.2015 г. с работодател Деканат на Медицински факултет на Медицински Университет и служител М. Ц. П., по силата на който последният е назначен на длъжност „Организатор“ в отдел „Административен“ на Медицински факултет – Деканат. Уговорен е срок за изпитване – 6 месеца в полза на работодателя.

Допълнително споразумение № 233/30.11.2017 г. към трудовия договор, по силата на което М. П. е преминала от длъжност „Организатор“ в Административния отдел на Деканата на Медицински факултет на длъжност „Административен секретар“ в Ректората на Медицинския университет – София.

Допълнително споразумение № 76/23.03.2020 г. към трудовия договор, по силата на което М. П. е преминала от длъжност „Административен секретар“ в Ректората на Медицинския университет – София на длъжност „Експерт“ в отдел „СДО и УБК“ на Медицински университет – Ректорат.

Допълнително споразумение № 16/01.02.2021 г. към трудовия договор, по силата на което М. П. е преминала от длъжност „Експерт“ в отдел „СДО и УБК“ на Медицински университет – Ректорат на длъжност Ръководител отдел „Административно-стопански“ в Ректората на Медицински университет – София.

Допълнително споразумение № 13/07.01.2022 г. към трудовия договор, по силата на което на М. П. е възложено да изпълнява функцията „Служител по Жалбите и нередностите“ в Медицински университет – София.

Заповед № 18/01.02.2021 г., по силата на която на М. П. е възложено да изпълнява на функционален принцип длъжността „Административен секретар“ в Ректората на Медицински университет – София.

Длъжностна характеристика на

„Административно-стопански“. длъжността

Ръководител отдел

Заповед № 06/08.01.2024 г. на ректора на Медицински университет – София, с която на основание чл. 328, ал. 2 КТ е прекратено трудовото 3 правоотношение на ищеца, считано от 09.01.2024 г.

Копие от Трудова книжка на ищеца.

Фиш за работна заплата за месец януари 2024 г.

Договор за наем № Д-131/25.07.2023 г. между Медицински университет – София (възложител/наемодател) и „СИ ЯЙ“ ООД (изпълнител/наемател).

Договор за информационно осигуряване № Д-312/19.12.2023 г. между „ФАРМАДВАЙС“ ЕООД (възложител) и Медицински университет – София и Централна медицинска библиотека (изпълнител).

Договор за управление на Медицински университет – София № Д012/05.01.2024 г. между проф. Г.Ц. – министър на образованието и науката, и проф. д-р Б.В.Л., дм – ректор, по силата на който министърът е възложил, а ректорът е приел да упражнява правата и да изпълнява задълженията на ректор на Медицински университет – София за срока на мандата си. Ректорът се е задължил да изпълни в срока на мандата си, в съответствие с действащата нормативна уредба и договора, стратегическите цели и задачи и да постигне съответните целеви стойности, определени в Политиката за развитие на Медицински университет – София, утвърдена със заповед № РД091399/01.07.2020 г. на министъра на образованието и науката, неразделна част от договора – приложение 1.

Заповед № РД09-1399/01.07.2020 г., с която е утвърдена Политика за развитие на Медицински университет – София със стратегически цели, задачи, показатели за измерване на изпълнението и целевите стойности съгласно приложение.

Формуляр за определяне на годишна оценка за изпълнението на договора за управление на акад. Л.Т. за третата година от изпълнението на Договор № Д01-259/01.10.2020 г.

Решения от Протокол № 1 от заседание на Академичния съвет на Медицински университет – София от 11.08.2020 г.

П р о т о к о л от Отчетно-изборно университет – София от 13.12.2023 г.

Общо събрание на

Медицински

Длъжностно разписание на персонала на Медицински университет – София – Ректорат, в сила от 02.01.2024 г.

4

По делото е изслушано заключение по съдебносчетоводна експертиза, в което вещото лице е посочило, че изчисленото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 09.01.2024 г. до 09.07.2024 г. възлиза на 24 570 лв.

По делото е представен и Трудов договор № 32/16.02.2024 г. с работодател „Втора САГВАЛ Шейново“ АД и служител М. Ц. П., по силата на който последният е назначен на длъжност „Технически сътрудник“ с 1960 лв. основно месечно трудово възнаграждение.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – съществувало с ответната страна трудово правоотношение и прекратяване на същото посредством процесната заповед, връчена на ищеца. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е налице потестативното право да прекрати едностранно правоотношението с 5 ищеца с предизвестие по чл. 328, ал. 2 КТ: 1) ищецът е служител от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ; 2) сключен е нов договор за управление на предприятието; 3) започване на изпълнението по договора за управление, но не повече от 9 месеца; по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – при установяване на незаконно уволнение – че трудовото правоотношение е със срок, който не е изтекъл.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че са налице обективни пречки, които да възпрепятстват възстановяването, ако твърди да има такива; по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – при установяване на незаконно уволнение – че е останал без работа в сочения в исковата молба период, което е в причинно-следствена връзка с уволнението от ответника, поради което ищецът е претърпял вреди, както и размер на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълно отработен месец преди уволнението от ответника.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ представлява форма на съдебна защита срещу незаконно уволнение. В предмета му се включват две тясно свързани искания – за признаване на незаконността на уволнението и за неговата отмяна. Правото е потестативно, а искът е конститутивен и уважаването му осъществява автоматично промяна в материалните отношения между страните – прекратяването на трудовото правоотношение се отменя с обратна сила – от момента на прекратяването. В този смисъл – Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК, както и съдебната практика на ВКС, напр. Решение № 89 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 3409 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

Според трайната съдебна практика правото по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е потестативно право на работника за отмяна на уволнението. Затова в обстоятелствената част на исковата молба е необходимо да се посочат правопораждащите факти на правото, чиято защита се търси. Съдът не може да се произнесе по предмета на делото (потестативното право за отмяна на уволнението), въз основа на други факти и обстоятелства, които не са въведени от ищеца и са извън предмета на доказване, и за които факти не е разпределяна доказателствена тежест и не е давано указание за сочене на 6 доказателства, при липсата на такива. С иска за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. В този смисъл – Решение № 185 от 16.10.2019 г. по гр. д. № 4829 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Решение № 145 от 01.07.2019 г. по гр. д. № 4442 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 79 от 01.06.2018 г. по гр. д. № 3365 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.