Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2021 от 24.04.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2038/2024
Вид
Определение № 2021
Подписан
24.04.2025
В сила
24.04.2025
Състав
Бонка Дечева, Ваня Атанасова, Атанас Кеманов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2021 гр. София, 24.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002102038 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Пловдив против решение № 244 от 21.02.2024 г. по гр.д.№ 3296//2022 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 1120/09.04.2020г. по гр.д.№ 2570/2018г. на РС- Пловдив, в частта, с която е признато за установено по отношение на общината, че К. Р. Х. и Г. Д. Д. са собственици на реална застроена част от поземлени имоти с идентификатори № ***и № ***по действащите КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-1848/03.06.2009г. на изп. директор на АГКК, с площ от 51 кв.м, която е разположена под сграда с идентификатор ***, от която реална част 50 кв.м., заключени между цифри 1, 2, 4, 5, 6 и 1 от комбинирана скица, приложение № 8 към основното заключение на вещо лице инж. В. Г. на л.53 от в.гр.д.№ 3296/2023г., погрешно са заснети в границите на ПИ № ***, вместо в границите на собствения на К. Р. Х. и Г. Д. Д. ПИ № ***, а площ от 1 кв.м., заключена между цифри 2, 3, 4 и 2 от същата скица, погрешно е заснет в границите на ПИ № ***, вместо в границите на собствения на К. Р. Х. и Г. Д.

Д. ПИ № ***.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението 1 поради противоречие с материалния закон, защото не е доказано правото на собственост на ищците върху процесната площ, допуснати съществени процесуални нарушения, защото мотивите съдържат противоречиви фактически изводи относно източната граница на имот ***и постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се и необоснованост на решението относно изводите, че ищците се легитимират като собственици на площите, за които иска е уважен и че е допусната грешка в кадастралната карта от 1952 г., а сделките по нот. актове от 1968 и 1970 г. са склучени при действието на кадастралния план от 1960 г., че не са съобразени констатациите и изводите на в.л. Г., приети от първата инстанция, че е доказано отчуждаване на процесната площ като част от имот ***за обществено мероприятие – ивица за високо напрежение, което е реализирано.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.Задължен ли е въззивният съд, при постановяване на решението си, да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, съответно длъжен ли е, потвърждавайки първоинстанционното решение, да мотивира и обоснове решението си, като отговори на всички наведени правозащитни и правоизключващи възражения на ответната страна при постановяване на решението си; 2.Следва ли в мотивите на съдебният акт, съдът да посочи конкретно, ясно и точно какво приема за установено и въз основа на какви конкретни доказателства приема за доказани релевантните факти и обстоятелства за спора; 3. Следва ли съдът да извърши преценка на заключението на вещото лице, съпоставяйки го с всички събрани по делото доказателства? Следва ли съдът да изложи самостоятелни мотиви защо приема изводите на вещото лице за правилни; 4.

Следва ли съдът, при необосновано заключение на вещото лице служебно да постави допълнителни задачи или да назначи нова експертиза; 5.Следва ли въззивния съд в мотивите на съдебното решение да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, както и въведените от страните доводи и възражения; 6.При новото разглеждане на делото след връщането му от касационната инстанция, следва ли въззивният съд да се съобрази с указанията, дадени от ВКС в постановеното решение? Не е разграничено по кои от въпросите, на кое от двете наведени основания се позовава касатора.

Наведено е и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

2

Ответниците по касация К. Р. Х. и Г. Д. Д. оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като въпросите не са включен в предмета на спора и не определят изхода от него, а и по тях въззивното решение не противоречи на съдебната практика на ВКС.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

Предявен е иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР от К. Х. и Г. Д. против Община Пловдив.

Ищците твърдят, че са собственици на реална застроена част с площ около 60 кв.м., която попадала под сграда с идентификатор ***, която е заснета в КК погрешно в границите на два имота: в ПИ с идентификатори ***попадат 50 кв.м., а в ПИ с идентификатор ***– 10 кв.ч., вместо в границите на собствения им ПИ № ***. Това уточнение е направено след отмяна на първото въззивно решение по делото с решение № 50106 от 16.12.2022 г. по гр.д.№ 4048/2021 г. на ВКС, ІІ гр.о. и в изпълнение на дадените с него указания. Ищците основават правата си на покупко-продажби и делба.

Общината оспорва правото на собственост на ищците. Посочва, че тя е собственик на ПИ с идентификатори ***и ПИ с идентификатор ***. Площта от 59 кв.м. е част от бивш имот пл.№ ***по план от 1973г., отчужден със Заповед № 139/15.02.1983г. на Председателя на ОНС- гр. Пловдив за парцел, отреден за ивици за високо напрежение, а площтта от 10 кв.м. попада под улична регулация, поради което съгласно чл.56, ал.2 ЗОС не подлежи на актуване, но е публична общинска собственост на осн. чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр. § 7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА и чл.3, ал.2, т.1 ЗОС.

С това са изпълнени указанията на ВКС по изправяне нередовностите на исковата молба, поради което по последния въпрос не е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС.

По делото е установено, че с нот.акт № 169/1969г. Д. Д. купува бивш имот пл.

№ ***, с площ от 500 кв.м., а с нот.акт № 153/1970г. Г. Д. бивш имот пл.№ ***, с площ от 500 кв.м. Не се установява наличието на план, действал към 1970г., на който да е заснет имот с пл.№ ***/обясненията на в.л.Г. в о.з. на 12.10.2023г./, но съдът се е обосновал защо приема, че с двата нот. акта са купени реални части от имот ***- продавач и по двата нотариални акта е З. П..

При засичане на границите се налага извод, че са продадени съседни реални 3 части от по 500 кв.м. и тъй като към този момент не е действал регулационен план, не е имало нормативна пречка за това. В кадастралния план към регулационния план от 1973г. бивш имот ***е заснет с пл. № ***, който е записан за 500 кв.м. на Г. Д. Д., НА 153, т.17/70г. и 500 кв.м. на Д. Ив.Д. въз основа на НА 169, т.7/69г. Не кореспондира на тези мотиви твърдението на касатора в изложението към втори въпрос, че съдът не е мотивирал защо приема, че имот ***всъщност е имот ***.

От приетото заключение при второто въззивно разглеждане на делото, изготвено от вещо лице инж.В. Г., се установява, че бивш имот пл.№ ***е заснет за пръв път на кадастрален лист от 1952г. и се състои от два сравнително равни части по точки 1, 2, 5, 6, 1 и 2, 3, 4, 5, 2., като общата площ на този имот е 1017 кв.м. В кадастрален план от 1960г. същия имот с пл.№ ***е заснет с по-голяма площ - 1038 кв.м. като източната му граница е заснета по на запад спрямо заснетата граница през 1952 г. Причина за това изместване не е установена. Данни за промяна на собствеността няма, а кадастралния план няма вещно действие. В изложението към касационната жалба се твърди несъобразяване с това обстоятелство във въззивното решение и са формулираните въпроси, касаещи приложението на чл. 236 ГПК. Границата по кадастралния план от 1960 г. не е възприета от въззивния съд, а грешката е определена спрямо границата отразена в първия кадастрален план от 1952 г., който заснема имота за първи път. При прехвърлянията през 1969 и 1970 г. е извършено разпореждане от прехвърлителя с целия имот ***с обща площ 1000 кв.м., графично измерен е 1038 кв.м. Със заключението по допълнителната СТЕ и приложение № 9 към нея са сравнени границите по плана от 1960 г. и КК до изменението през 2017 г. и одобрена 2017 г., която е актуална към настоящия момент. Измерените площи в това заключение се отнасят до западната граница и са неотносими към предмета на спора, но е видно в скицата-приложение № 9, че също е отразено разминаване между източната граница по плана от 1960 г. /зелената линия по т.12,11/ и одобрената КК /черната линия, започваща от т.12/, което образува площ с очертана със същата форма, като на скица-приложение № 8.

Първия регулационен план за този район е от 1973 г. В кадастралния план към него е заснет имот ***, който е идентичен с имот ***, но източната граница не съвпада с източната граница на имот ***по плана от 1952 г., а според допълнителното заключение, и с плана от 1960 г. В имот ***не са заснети 4 сгради към този момент. Площта на имот пл. №***вече е по-малко - 968 кв.м.

В приетото от РС заключение на СГЕ, изготвено от в.л. инж.В. Г. е изяснено, че регулационния план от 1973г. отрежда за имот пл.№ ***парцел ***- ивица за високо напрежение. В очертанията на имот ***, поради допуснатата грешка в кадастралнния план към този план, е вклучена и процесната площ от 50 кв.м. от имот пл.№ ***, но включена в очертанията на имот ***. Със Заповед № 139/15.02.1983г. на Председателя на ИК на ОбНС- гр.Пловдив е отчужден имот пл.№ ***. от Г. В. Г. и И. Г. Ф. /л.137/ и със Заповед № 750/29.08.1983г. те, като собственици на имот пл.№ ***са обезщетени чрез предоставяне на апартаменти, а на 01.06.1988г. е издадена заповед за заемане на този имот. С протокол от 17.06.1988г. на комисия по чл.265 от ППЗТСУ е извършена оценка на одържавени имоти пл.№№ ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***за друго мероприятие, но не и на имот пл.№ ***.

Цитираните заповеди не се отнасят за имот пл. № ***и няма отчуждаване от Д. и Г. Д.. Затова въззивният съд е приел че имот ***не е отчужден, респективно, че не е отчуждена процесната част от 50 кв.м., която е била част от имот ***, но е била неправилно заснета в очертанията на ПИ ***. На 03.06.2009 г. е одобрена КК, в която имот ***е заснет с идентификатор ***, а бивш имот ***– с идентификатор ***. На границата между двата имота е заснета сграда, от която 50 кв.м. попадат в ПИ ***- това е процесната площ.

Тази сграда е изградена без строителни книжа.

С нот.акт № 121/23.12.2015г. Г. Д. Д. е дарил на К. Х. 1/48 ид.ч., а с нот.акт № 122 той й е продал 7/48 ид.ч. от ПИ № ***, идентичен с бивши имоти пл.№ ***по плана от 1960г. и пл.№ ***по плана от 1973г.. На същата дата с този нотариален акт М. К. продава на К. Х. още 8/48 ид.ч. от ПИ ***.

Със заповед № 17-ОА-581/17.03.2017 г. е одобрено изменение на ПУП като по границата с ПИ ***и УПИ ***-ивица за високо напрежение се образуват нови УПИ ***, и УПИ ***, и двата отредени за обществено мероприятие „общ обсл. дейност“. Предвид изменението на ПУП е изменена и КК, като всеки от УПИ е заснет с идентификатори, съответно нови ПИ №№ ***и ***. Сградата с идентификатор ***е преномерирана с нов идентификатор ***, под която се намира процесната площ от 50 кв.м., изобразена на приложение 6 към заключението на в.л. Г., прието от РС.

С нот.акт № 140/08.09.2017г. е оформен договор за доброволна делба на ПИ № ***, като същият е разделен на два нови ПИ с идентификатори ***и ***и 5 вторият, който на изток граничи с ПИ № ***, е поставен в дял на ищцата К.

Х..

Позовавайки се на приетите заключения от РС и от въззивната инстанция при второто разглеждане на делото, изготвени от в.л. Г., въззивният съд е приел, че в плана от 1973г. е допусната грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на източната граница на бивш имот пл.№ ***спрямо кадастралното заснемане от 1952г., която грешка е възпроизведена в действащата кадастрална карта на [населено място] от 2009г. Грешката се изразява в това, че процесната площ от 50 кв.м., очертани графично с цифри 1, 2, 4, 5, 6 и 1 на комбинирана скицаприложение № 8 към заключението е заснета погрешно в границите на ПИ № ***, вместо в границите на бивш ПИ № ***, сега ПИ ***, който понастоящем е собственост на ищцата. Тази площ от 50 кв.м. попада под част от стопанска сграда със стар идентификатор ***, нов идентификатор ***, като източната граница на имота по КК сега преминава по диагонал през сградата.