Решение № 776 от 09.06.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Велико Търново, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРЕЛА Г. ЧИПОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА като разгледа докладваното от МИРЕЛА Г. ЧИПОВА Гражданско дело № 20234110100586 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Н. А. против ТП на НОИ – Велико Търново, с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е полагал труд за времето от 01.12.1993 г. до 01.03.1996 г. на пълен работен ден по трудов договор с „Първа частна банка“ АД, клон Велико Търново, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Ищецът твърди, че през процесния период е бил в трудово правоотношение с „Първа частна банка“ АД, клон Велико Търново, с място на работа – филиал Стражица, като е работил на длъжност управител III категория на пълен работен ден (8 часа) и при пълна работна седмица. Посочва, че всички трудови договори на работещите във филиала в Стражица са били сключвани, респ. изменяни и прекратявани, с „Първа частна банка“ АД, клон Велико Търново, тъй като филиалът е нямал организационна и икономическа обособеност и не е наемал самостоятелно работници и служители. Твърди още, че понастоящем дружеството е с прекратена дейност без правоприемник и е заличено с решение на СГС, обнародвано в ДВ, бр. 61 от 25.07.2000 г., ведно с всички негови клонове. Изтъква, че след настъпване на законовите предпоставки за пенсионирането му е депозирал заявление до ТП на НОИ – Велико Търново за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е приложил всички изискуеми документи, но след проверка на същите е била установена нередовност при оформянето на трудовата му книжка от „ПЧБ“ АД, клон Велико Търново, изразяваща се в липсата на кръгъл печат на работодателя. Сочи, че съответните длъжностни лица са депозирали в осигурителния архив към ТП на НОИ – Ловеч, където се съхранявали предадените от работодателя разплащателни ведомости, искане за издаване на удостоверение обр. 13 за трудовия/осигурителния му стаж за процесния период, но е последвал отказ с мотива, че в предадените ведомости за 1 заплати и трудовоправни документи липсва информация за лицето за процесния период, както и изобщо за филиала. Ищецът твърди още, че поради този отказ и ненадлежното оформяне на трудовата му книжка ответникът е отказал да му признае придобития трудов стаж за процесния период. Счита, че горните обстоятелства обосновават правния му интерес за съдебно установяване на стажа. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ТП на НОИ – Велико Търново, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, тъй като към исковата молба не е приложено удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР, че архивата е изгубена или унищожена. Поддържа се, че представеното удостоверение от Обединен осигурителен архив гр. Ловеч, съдържащо информация, че ведомостите на осигурителя са предадени за съхранение в архивохранилището на НОИ, но лицето не фигурира в тях, не представлява такова по чл. 5 от закона. По същество предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан и се отправя молба за отхвърлянето му. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното заверено копие от отказ за издаване на удостоверение с изх. № 5512-10-137/17.01.2023 г., издаден от ТП на НОИ – Ловеч, се установява, че на ищеца Д. Н. А. е отказано издаването на удостоверение обр. УП 13 за трудов/осигурителен стаж за периода 01.12.1993 г. – 01.03.1996 г. по данни от документите на Първа частна банка АД – гр. Велико Търново по съображения, че в предадените съгласно чл. 5, ал.

10 КСО от осигурителя ведомости за заплати и трудовоправни документи, съхранявани по реда на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник в осигурителния архив на НОИ липсва информация за ищеца за горния период.

По делото е представено и заверено копие от удостоверение с изх. № 5510-102/30.01.2023 г., издадено на ищеца от ТП на НОИ – Ловеч на основание чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР в уверение на това, че в осигурителния архив на НОИ няма предадени и приети ведомости за заплати на осигурител Първа частна банка АД – гр. Велико Търново, ф-л Стражица за периода от 01.12.1993 г. до 01.03.1996 г. съгласно приемопредавателен протокол № 140-04/13.02.2007 г. Заверено копие от посочения протокол е приложен по делото, като от същия е видно, че приемателна комисия, назначена от директора на РУСО гр. Велико Търново, е приела от Община Велико Търново разплащателни ведомости от „Първа частна банка“ АД – Велико Търново.

По делото е представено и заверено копие от трудовата книжка на ищеца, издадена от РУ на МВР Горна Оряховица, в която са вписани данни за съществуващо трудово правоотношение на същия с ПЧБ – АД клон Велико Търново, филиал Стражица в периода 01.12.1993 г. – 01.03.1996 г. на длъжност „управител III категория“.

От приобщените заверени копия от трудовите книжки на Р. Х. Р. и В. С. И. е видно, че в тях са вписани данни за съществуващи трудови правоотношения на посочените лица с ПЧБ - АД филиал Стражица съответно в периода 01.12.1992 г. – 09.09.1996 г. на длъжност „главен счетоводител III категория“ и в периода 05.04.1993 г.

– 02.09.1996 г. на длъжност „спец. по охраната III кат.“. По делото е представено удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 10.01.1993 г. от ОНС гр. *, от 2 което се установява, че със сключване на брака си Р. Х. Р. е приела фамилното име Б.

С Решение от 30.10.1991 г. по ф.д. № 4080/1991 г. на ОС – Велико Търново е регистриран клон на Акционерно дружество „ПЪРВА ЧАСТНА БАНКА“ АД – гр.

София в гр. Велико Търново. От приобщената по делото разпечатка от Държавен вестник, бр. 61 от 25.07.2000 г. се установява, че в него е публикувано обявление, че производството по несъстоятелност на „ПЪРВА ЧАСТНА БАНКА“ АД (в несъстоятелност) по т.д. № 106/1997 г. на СГС е прекратено и че е заличено от търговския регистър на СГС.

По делото е представена и декларация от ищеца по чл. 8 ЗУТОССР, с която същият е декларирал истинността на обстоятелствата, изложени в исковата молба.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Р. Х. Б. и В. С. И. От показанията на свидетелката Б. се установява, че с ищеца Д. Н. А. са били колеги в „Първа частна банка“, като той е бил управител на филиала в гр. Стражица, а тя – главен счетоводител в същия филиал. Според свидетелката посочената длъжност ищецът е заемал без прекъсване в периода от края на 1993 г. до април 1996 г. Служителите на филиала, включително и ищецът, са работили на пълно работно време, т.е. на осемчасов работен ден, както и в събота до 13:00 часа. Работодател на служителите е бил клонът на банката във Велико Търново, така както на служителите на филиалите в гр. Павликени и гр. Свищов. Свидетелката посочва, че назначаването и освобождаването на служителите, както и заверяването на трудовите им книжки е ставало във Велико Търново. Във филиала в гр. Стражица са работили общо пет човека – управител, главен счетоводител, охрана, касиер и счетоводител. Работата на ищеца като управител е била свързана с набирането на клиенти по депозити и кредити. Провеждал е срещи, правил е огледи и е проучвал идеите на клиентите за дейността, която искат да развиват, и въз основа на това е давал предложение за отпускане на кредит, като самият договор се е сключвал във Велико Търново. Свидетелят И. заявява в показанията си, че е работил в „Първа частна банка“ в периода от 01.07.1993 г. до 1996 г. като охрана с месторабота в гр. Стражица.

Посочва, че трудовият му договор е бил подписан в клона на банката във Велико Търново. Свидетелства, че ищецът е започнал работа в банката през декември 1993 г. като управител, като същият е бил съкратен през март или април 1996 г. - няколко месеца преди съкращаването на всички служители. През този период ищецът не е прекъсвал работа и е работил на пълен осемчасов работен ден, както и в събота до обяд. Работата му се е състояла в набиране на клиенти и даване на становище до клона във Велико Търново дали клиентите са подходящи за отпускане на кредит.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.

Допустимостта на исковата претенция е обусловена освен от общите процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, но и от специалните такива, регламентирани в посочения закон. Според чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР стаж по чл. 1, ал. 1 може да се установява, в случай че пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. Ако осигурителят е прекратил дейността си и няма правоприемник, ал. 2 от същия член предвижда, че следва да бъде представено удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват 3 писмени данни за претендирания стаж.

В настоящия случай ищецът поддържа да е полагал труд в „Първа частна банка“ АД, клон Велико Търново, като между страните няма спор, че посоченият работодател е прекратил дейността си без правоприемник. В подкрепа на този извод е и приобщената по делото разпечатка от Държавен вестник, бр. 61 от 25.07.2000 г., видно от която дружеството „Първа частна банка“ – АД е било заличено от търговския регистър на СГС с решение на съда по т.д. № 106/1997 г. без данни за правоприемство.

По делото се установи още, че разплащателните ведомости на клона на дружеството във Велико Търново са били предадени с приемо-предавателен протокол от 13.02.2007 г. на приемателна комисия, назначена от директора на РУСО гр. Велико Търново. Ето защо приложение в случая намира ал. 2 на чл. 5 от ЗУТОССР. Следва да се има предвид, че в посочената разпоредба не се съдържа изискване в удостоверението от съответното ТП на НОИ да е отбелязано, че ведомостите са загубени или унищожени, а е достатъчно отбелязването, че в архивното стопанство липсват данни за претендирания стаж. В представеното по делото удостоверение обр. УП-17 е посочено, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищеца трудов и осигурителен стаж за периода от 01.12.1993 г. – 01.03.1996 г. при работодател/осигурител „Първа частна банка“ АД, клон Велико Търново, ф-л Стражица. Същото е относимо към претендирания от ищеца стаж, а наличието му прави предявения установителен иск допустим. Цитираното в отговора на исковата молба Тълкувателно решение № 59 от 01.06.1992 г. по гр.д. № 54/62 г. на ОСГК, според което удостоверението, че архивата е загубена или унищожена, е изискване за допустимостта на иска, се явява неотносимо към настоящия правен спор, доколкото същото е постановено при действието на различна правна уредба - при действието на Указ № 527 от 23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред (отм.) За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че за периода от 01.12.1993 г. до 01.03.1996 г. е работил по трудово правоотношение въз основа на сключен с „Първа частна банка“ АД - клон Велико Търново трудов договор на длъжността „управител III категория“ при пълно работно време с място на работа – филиал Стражица. От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателствени материали следва извод, че посочените релевантни за спора факти са доказани по несъмнен начин. В представеното заверено копие от трудовата книжка на ищеца е вписано, че същият е работил в ПЧБ АД клон Велико Търново, филиал Стражица на длъжност „управител III категория“ в периода от 01.12.1993 г. до 01.03.1996 г., като неколкократно е бил променян размерът на трудовото му възнаграждение. Трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и чл. 326, ал. 2 КТ на 01.03.1996 г. В рекапитулацията на трудовия стаж в предприятието са вписани „две години и три месеца“. Така вписаният трудов стаж е удостоверен с подписите на главен счетоводител и директор.