Решение № 3385 от 19.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3385 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100511477 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответниците А. И. Н. и С. П. З. срещу решение № 9857 от 28.05.2025 г., постановено по гр. дело № 15127/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, с което е уважен предявеният от публичен изпълнител при ТД на НАП София главен конститутивен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК за обявяване на недействителен по отношение на държавата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 177, том 3, рег. № 6695, дело № 495/2019 г. по описа на нотариус М.Г., с рег. № 622 на НК, с който „Феникс 2011“ ЕООД, ЕИК 201468299, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, е продало на А. И. Н., ЕГН **********, и С. П. З., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, подземно паркомясто № 11, находящо се в сутерена на сградата, на кота -3.40 м., със застроена площ 12.50 кв. м., при съседи по архитектурен проект: подземно паркомясто № 10 и от три страни маневрено пространство, заедно с 9.09 % ид. ч. от общите части на сградата под кота нула и заедно със съответните идеални части от правото на собственост върху мястото, върху което е построена сградата /представляващо поземлен имот с идентификатор 1

*** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на ИД на АГКК, последно изменение – със Заповед № 18- 10312-30.11.2018 г. на началника на СГКК – София/, равняващи се на 5.77 кв. м., което паркомясто представлява реално обособена част от подземен паркинг, заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18739/21.11.2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда № 1 по кадастрална схема, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с административен адрес по кадастрална схема: гр. София, район „Лозенец“, а съгласно Удостоверение за административен адрес № РЛЦ18-ГР94-822-/3/ от 15.05.2018 г. на Столична община – Район „Лозенец“: гр. София, ул. ****, на -1 етаж, представляващ гараж с паркоместа 1-11, с посочена в документа площ 390.66 кв. м., при съседи по кадастралната схема: няма.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост с доводи, че предвид наличието на друго имущество в патримониума на длъжника не е налице основание и правен интерес за държавата да атакува процесната сделка, тъй като вземанията й могат да бъдат удовлетворени с други имуществени права на продавача. Въззивниците поддържат, че неравностойността между престациите може да бъде установена само въз основа на пазарната цена на имота, предмет на сделката, за установяване на която съдът следва и служебно да допусне експертиза. Намират, че СРС е допуснал процесуални нарушения, като не им е указал да установят към кого преминава правото на собственост върху паркомясто № 1, след като въззивниците са се отказали от правото си на собственост върху него. Считат, че разликата между данъчната оценка и продажната цена е незначителна и не обуславя прогласяване на относителна недействителност на сделката. Ето защо молят за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск в цялост.

Въззиваемият НАП не подава отговор на въззивната жалба. С писмена молба преди откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Въззиваемият – задължителен необходим другар на въззивниците „Феникс 2011“ ЕООД, не подава отговор на въззивната жалба и не изразява становище по нея.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно, поради следните съображения:

Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност конститутивни искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, с които е упражнено потестативното право на държавата да иска обявяването на недействителност по отношение на нея на договор за покупко-продажба на подземно паркомясто № 11, обективиран в нотариален акт № 177, том III, рег. № 6695, дело № 495/14.03.2019 г., сключен от „Феникс 2011“ ЕООД като продавач и А. И. Н. и С. П. З., като купувачи. Като главен е предявен искът по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, според който недействителни по отношение на държавата са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото.

В настоящия случай е видно, че в тежест на ответника и продавач по сделката „Феникс 2011“ ЕООД са установени непогасени публични задължения за данък добавена стойност в размер на 79631,34 лв. и лихви върху тях в размер на 5838,80 лв., въз основа на ревизия, възложена със заповед № Р-22221018001870-020-001/29.03.2018 г. и издаден ревизионен акт № Р-22221018001870-091-001/25.10.2018 г. Длъжникът е получил заповедта за възлагане на ревизия и ревизионния доклад, видно от обстоятелството, че е подал възражение срещу последния от 12.10.2018 г., както и ревизионния акт, срещу който е подал жалба и е образувано адм. д. № 7195/2019 г. по описа на АССГ, 62 състав, приключило с влязло в сила решение № 4360/28.06.2022 г., с което жалбата е отхвърлена.

Следователно, видно е, че след като е започнала ревизията, в рамките на която са установени публичните задължения на дружеството, както и след като последното е узнало за тях, е сключена процесната възмездна сделка, с която длъжникът се е разпоредил със свое недвижимо имущество. Ето защо, предпоставките са атакуване на 3 сделката по чл. 216, ал. 1 ДОПК са налице и същата следва да бъде прогласена за относително недействителна, ако даденото от длъжника значително надхвърля по стойност полученото (т. 2), респ. ако сделката е сключена с намерение да се увредят публичните взискатели (т. 4).

Между наличието на значителна липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори като основание за противоречие с добрите нрави, и значителното надхвърляне на полученото по възмездна сделка като основание за относителна недействителност по чл. 216, ал. 1 ГПК, са налице различия. Липсата на еквивалентност, при която се приема, че престацията следва да е сведена до нулева стойност, води до нищожност на договора. В хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК сделката между страните е действителна, но е предоставена възможност на НАП като носител на публични вземания да иска сделката да бъде обявена само спрямо него за относително недействителна с оглед наличието на непогасени публични задължения. В тези случаи еквивалентността на престациите също се преценява към момента на сключване на сделката, но критерият за преценка е различен, като при иска за относителна недействителност се изследва наличието на „значително надхвърляне“ на даденото спрямо полученото, а не на „явна нееквивалентност“ на престациите, която обуславя нищожност на договора.

Наличието на несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност. За да е налице такава, несъответствието следва да бъде значително, като в тази връзка не може да бъде въведен единен критерий относно това кое е „значително“ – нито като абсолютна стойност, нито като процент или обикновена дроб. Дали неравностойността на престациите е значителна и дали обуславя недействителност на сделката се преценява във всеки конкретен случай, като съдът мотивира становището си и това становище подлежи на инстанционен контрол (в този смисъл – Решение № 107/14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 742/2010 г., I т. о., Определение № 739/04.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 3290/2015 г., Определение № 1487/ 26.03.2025 г. на ВКС по гр.д. № 3201/2024 г. и др.).

В настоящия случай предмет на възмездната сделка е недвижим имот – подземно паркомясто в жилищна сграда в гр. София, което е прехвърлено срещу продажна цена от 9500 лв., при размер на данъчната оценка към момента на сключване на договора от 10529,10 лв. Настоящият въззивен състав не споделя доводите на първоинстанционния съд, че по-ниската с 12 % продажна цена в сравнение с данъчната оценка е достатъчно сериозно отклонение, което да обоснове значителна неравностойност на престациите.

На първо място, тази преценка следва да бъде извършена съобразно пазарната стойност на актива във всеки конкретен случай и с оглед особеностите на конкретната сделка. Освен това, предвид изискването за значителност на несъответствието, несъмнено е, че известна обективна несиметричност на насрещните престации е 4 допустима с оглед автономията на волята и свободата на договаряне, като не всяко разминаване в пазарната стойност на вещта (респ. данъчната му оценка) и продажната му цена обуславя порок на сделката по смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК.

От приетото заключение на СТЕ във въззивното производство се установява, че средната пазарна цена за продадения имот с посочените характеристики към м. март 2019 г. е в размер на 11393 лв., което с 1893 лв. по-висока стойност от продажната цена от 9500 лв., респ. налице е разминаване от 16,6 %, което според настоящия въззивен състав не може да обоснове значително несъответствие в насрещните престации.

Отклонение в стойностите под 20 % може да бъде обяснено със свободата на договаряне и конкретните особености на водените между страните преговори. От приложената по делото справка от имотния регистър в случая е видно, че към м. март 2019 г. купувачите на паркомястото вече са били собственици на апартамент в сградата (купен от тях през 2017 г. от ответника „Феникс 2011“ ЕООД), като наличието на порано възникнали между страните облигационни правоотношения би могло да обоснове предоставяне на известна търговска отстъпка в цената на гаража. В допълнение следва да се отбележи, че след оглед на имота вещото лице е констатирало известни неудобства в местоположението на конкретното паркомясто (които не са намерили отражение в стойността на определената средна пазарна цена, видно от приложените корекционни коефициенти) – същото се явява последно място в дъното на подземния гараж (видно и от приложения снимков материал), с малка площ и граничи със стена, което е предпоставка за трудно маневриране и за паркиране на автомобил с по-големи размери. Описаните недостатъци в разположението на паркомястото също обосновават известно намаление в продажната му цена и изключват квалифициране на установеното несъответствие в насрещните престации от едва 16,6 % като значително по смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК.