Определение № 720 от 22.02.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 355/2022
- Вид
- Определение № 720
- Подписан
- 22.02.2022
- В сила
- 22.06.2022
- Състав
- Ирена Николова Петкова, мл.с. Симона Радославова Донева, Наталия Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл. 233 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.2 т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.454 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 720 гр. Варна, 21.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20223100500355 по описа за 2022 година
Постъпила е жалба вх.№26826/23.12.2021г. по описа на ВОС, рег.
№8678/30.12.2021г. по описа на ЧСИ, от КР. ИВ. К. чрез процесуален представител адв. Д.К., в която е посочено, че е насочена срещу бездействие на съдебния изпълнител по изп. дело № 20187160401885 по описа на ЧСИ Н.
Георгиев на основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК. В жалбата се съдържат оплаквания, че въпреки че след обявяване на публична продан за недвижим имот, собственост на жалбоподателя-длъжник, последният е внесъл 20% от дължимата сума, както и се е задължил да внася всеки месец по 10% от дълга, ЧСИ не е спазил нормата на чл.454 ГПК и изпълнителното производство не е спряно. Твърди се, че без основание по представено от ЧСИ Надежда Денчева удостоверение като взискател по изпълнителното дело е присъединена Банка ДСК АД. Сочи, че не дължи посочената в удостоверението, приложено от ЧСИ Н. Денчева сума, тъй отдавна същата е заплатена на банката въз основа на извършеното разпределение. Освен това и по изпълнителното дело на ЧСИ Денчева е налице хипотезата на чл. 233 ал.1 т.8 ГПК. Сочи се, че издаденото удостоверение за присъединяване не е актуално, поради което и размерът на дълга на длъжника не е увеличен с посочената сума от 116 942,50 лв.
Внасянето на сумата от 8 400 лв. надвишава с 20 % актуалния дълг на К..
Въпреки това спиране на изпълнението не е предприето. Отправено е искане до съда да разпореди спиране на публичната продан. Излага се, че по обективни причини- заболяване на страна и процесуален представител, 1 карантина и т.н., не е могло да бъдат предприети своевременни действия за погасяване на цялото задължение.
По допустимостта на производството съставът намира следното:
Първоначално жалбата на К. е подадена директно в Окръжен съд Варна.
Последният, преценявайки че искането е за спиране на изпълнението и в частност насрочената публична продан, изпратил същото по компетентност на ЧСИ да се произнесе по направеното искане, доколкото в хипотезата на чл.454 ГПК компетенетн да извърши спирането е съдебният изпълнител. Не се твърди в жалбата, че искане за спиране вече е направено, а съдебният изпълнител го е оставил без уважение или пък не се е произнесъл. Такова обективирано искане не се съдържа и в преписката по изпълнителното дело.
Същевременно, въпреки че се излагат твърдения досежно незаконосъобразността на присъединяването на взискател- „Банка ДСК“ АД, това изпълнително действие не се твърди да се обжалва с настоящата „жалба“. А и такава жалба срещу присъединяването би била недопустима, тъй като това изпълнително действие вече е било обжалвано на 13.12.2021г. – л.1, т.2 от делото. Петитумът на депозираната пред настоящия състав жалба е да се разпореди спиране на изпълнението.
Спирането на изпълнението, което се иска да постанови съда, не е измежду актове, с които окръжният съд се произнася на осн. чл.435 ГПК.
Спирането на изпълнението е предвидено в нормата на чл. 438 ГПК, която предвижда спиране на изпълнението при обжалване на определено изпълнително действие по реда на чл.435 ГПК, докато трае произнасянето на съда. В случая обаче не се касае за обжалвано изпълнително действие, тъй като липсват твърдения да се обжалва конкретно изпълнително действие.
Отказ на ЧСИ да спре изпълнението в хипотезата на чл.454 ГПК към момента на подаване на искането до съда не е бил постановен, за да се приеме, че се обжалва такъв отказ. Затова и подаденото пред ОС Варна искане, макар и наречено „жалба“ е било квалифицирано като искане по чл.454 ГПК и изпратено на ЧСИ. Същият се е произнесъл с разпореждане на 05.01.2022г., като е приел, че не са налице основания за спиране на изпълнението. Този отказ на ЧСИ подлежи на самостоятелно обжалване на осн. чл.435 ал.2 т.6 ГПК. Няма доказателства по делото дали длъжникът е упражнил правото си на жалба срещу постановения на 05.01.2022г. отказ на ЧСИ да спре 2 изпълнението. Но настоящата жалба, депозирана на 23.12.2022г., не може да бъде квалифицирана като жалба срещу постановения въз основа на съдържащото се в самата жалба искане, отказ, постановен по-късно от депозираната жалба. Ако се приеме горното, то жалбата би била недопустима, като подадена срещу неизвършено действие. Затова и доколкото жалбата обективира искане до ЧСИ, а с нея не се обжалват конкретни изпълнителни действия, то и настоящият състав не е сезиран с жалба по смисъла на чл.435 ГПК. Образуваното въззивно производство следва да бъде прекратено поради липса на предмет.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в гр.д. №355/2022г. по описа на ОСВарна Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС –Варна в едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3