Определение № 1499 от 21.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1499 гр. Пловдив, 21.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20235300501624 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274- чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Фууд деливъри експрес“ ЕООД, ЕИК 115755582, със седалище и адрес на управление град **************, чрез юрисконсулт М.

Р., против определение №3598/22.03.2023г., постановено по гр.д. №19020/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХIV гр.с., с което е върната исковата молба, прекратено е производството по делото и е обезсилена Заповед №8105/15.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №16425/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима- подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна.

Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК (в приложеното ч.гр.д. №16425/22 г. на ПдРС), се претендира парично вземане за доставени, но неразплатени плодове по четири фактури, подробно описани в заявлението, на обща стойност 1195.57 лв. Посочено е, че паричното вземане произтича от получени от длъжника плодове през месеците февруари, март, април и май 2019 г., за което са издадени фактури, но длъжникът не ги е заплатил, като поради тази причина се е обогатил за сметка на заявителя и дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Издадената заповед за изпълнение е за същата сума, като в нея е посочено, че вземането 1 произтича от договор за покупко- продажба.

В исковата молба, с която е предявен иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, ищецът е посочил, че паричното вземане произтича от доставени плодове през месеците февруари, март, април и май 2019 г., за което са подписани приемо – предавателни протоколи, въз основа на които са издадени фактурите.

Твърди се, че няма формален или неформален договор за доставка на плодове, като ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването. Изложени са и твърдения, че ищецът е одобрен изпълнител от Държавен фонд „Земеделие“ за доставка на плодове в ответника ОУ „Гео Милев“ по схема „Училищен плод“, като извършената доставка не е била одобрена за плащане от ДФ „Земеделие“. С обжалваното определение съдът е приел, че с исковата молба са били изложени изцяло нови факти, променящи основанието, на което ищецът претендира плащане от ответника, поради което е върнал исковата молба, прекратил е производството по делото и е обезсилил издадената заповед за изпълнение.

Определението е правилно, поради което следва да се потвърди. Налице е констатираната от първоинстанционния съд разлика в основанието, на което се основава претенцията по заявлението и по предявения иск, поради което не е налице пълен идентитет между вземането, посочено в заповедта за изпълнение, и предмета на исковото производство. За да е допустим искът по чл.422 от ГПК, следва да е налице пълна идентичност между страни, основание и размер на исковете и претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било нередовно- в него се твърди издаване на фактури за доставени, но незаплатени стоки, което насочва към наличие на договорни правоотношения, поради което и в издадената заповед за изпълнение съдът е посочил, че вземането произтича от сключен между страните договор за покупко- продажба. В заявлението има само лаконично твърдение, че длъжникът се е обогатил за сметка на кредитора, но липсват изложени обстоятелства за действителните правоотношения между страните и с ДФ „Земеделие“. Едва с исковата молба са изложени твърдения, че между страните не бил сключван договор за покупкопродажба, а доставките били извършени по схема „Училищен плод“ на ДФ „Земеделие“, по която длъжникът бил заявил участие, а кредиторът бил одобрен изпълнител. При това положение, доколкото се излагат нови факти, променящи основанието на което е била издадена заповедта за изпълнение, се налага изводът, че липсва пълна идентичност между претендираното вземане по заповедното производство и претенцията по исковата молба. Ето защо предявеният установителен иск е недопустим, поради което правилно исковата молба е върната, производството е прекратено, а заповедта за изпълнение- обезсилена.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение №3598/22.03.2023г.,

№19020/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХIV гр.с. постановено по гр.д.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3