Определение № 789 от 12.03.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 789 гр. София, 12.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002901174 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Държавата, представлявана по закон от министъра на туризма (чл.8, ал.1, т.7 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие) и по пълномощие от процесуален представител юрисконсулт, и на „Даймънт Ивент“ ЕООД с ЕИК 203287881 - чрез процесуален пълномощник адвокат, срещу решение № 31 от 17.01.2024 г., постановено по в. т. д. № 446/2023 г. на Апелативен съд - София.

С касационната жалба на Държавата е обжалвана частта от въззивното решение, с която е потвърдено решение № 260087 от 14.02.2023 г. по т. д. № 128/2021 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на Държавата да заплати на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД на „Даймънт Ивент“ ЕООД сумата 10 025.48 лв. - платена наемна цена за периода от 01.11.2017 г. до 04.07.2018 г. по договор № Т-РД-29-129/05.07.2016 г., подлежаща на връщане поради отпадане на основанието за задържане на наема след прекратяване на договора със споразумение от 01.11.2017 г., ведно със законната лихва от 20.01.2021 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 805.39 лв.

В жалбата се излагат оплаквания, че в обжалваната част решението на въззивния съд е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Според касатора, въззивният съд неправилно е приел за 1 осъществено основанието по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, тъй като към момента на плащане на наемната цена договорът е бил в сила и плащането е извършено на валидно правно основание, а прекратяването на договора занапред, както и липсата на изрична уговорка за връщане на платения за времето след прекратяването наем, изключват възможността платената сума да бъде претендирана и присъдена в хипотезата на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на осъдителния иск с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се сочат следните въпроси : „При възникнал спор в съдебното производство относно приложението на две равни по сила норми, приложими в конкретния казус, по какъв начин се определя законосъобразното произнасяне на съда; В конкретния случай коя е приложимата норма на ЗЗД - чл.20а ЗЗД или чл.55, предл.3 ЗЗД; Предвид разпоредбата на чл.20а ЗЗД, че договорът има силата на закон между страните и по силата на договора за наем, и по време на действието му, е внесена авансово годишна наемна цена, като между страните не е уговорено връщане на цената при прекратяване на договора, същата възстановява ли се на наемателя и основателно ли е заплатената авансово по време на действието на договора за наем на морски плаж наемна цена да бъде претендирана като платена на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД“.

Касационната жалба на „Даймънт Ивент“ ЕООД е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението по т. д. № 128/2021 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявените от дружеството против Държавата иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор № Т-РД-29-129/05.07.2016 г. за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост, представляващ „морски плаж“ в с. Лозенец, общ. Царево, поради сключването му от страните в противоречие с чл.16, ал.1 и ал.2 ЗДС, и иск с правно основание чл.34 ЗЗД за осъждане на Държавата да върне на „Даймънт Ивент“ ЕООД платената в изпълнение на договора наемна цена за 2016 г. и 2017 г. в размер на 29 751.39 лв. В касационната жалба са развити оплаквания за 2 необоснованост на извода на въззивния съд, че с договора за наем е предоставен за ползване имот - „морски плаж“, а не посоченият в договора поземлен имот ***, представляващ според кадастралната карта и общия устройствен план „Нарушена територия“, „Скали“ и „скалист бряг“.

Наведени са и оплаквания, че при постановяване на решението не са съобразени съществени за спора факти и доказателства и е приложен неправилно материалният закон, уреждащ спорното правоотношение.

Предвид оплакванията в жалбата, е формулирано искане за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на исковете с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което са формулирани следните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК : „Съобразено ли е с императивните разпоредби на чл.16, ал.1 и ал.2 от ЗДС отдаването под наем на имот - публична държавна собственост, за ползването му с предназначение „морски плаж“, в случай че отдаденият под наем имот съставлява (обхваща) поземлен имот, чието предназначение според кадастралната карта и общия устройствен план не е „морски плаж“, или в този случай договорът за наем е нищожен на основание чл.26, ал.1, предложение 1 от ЗЗД поради противоречие със закона, изразяващо се в нарушаване на императивно заложените в чл.16, ал.1 и ал.2 от ЗДС забрани за използване и отдаване на имот - публична държавна собственост, за използване не по предназначение;

Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички събрани доказателства в процеса и наведени твърдения от страните и да се обоснове кои обстоятелства счита за доказани и кои не“. Допускането на касационно обжалване по първия въпрос се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по втория въпрос - на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с позоваване на Тълкувателно решение № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.

Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК не са подадени отговори на касационните жалби.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационните жалби са допустими - подадени са от надлежни страни в 3 срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Даймънт Ивент“ ЕООД против Държавата иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за признаване нищожност на договор № Т-РД-29-129/05.07.2016 г. поради противоречие със закона - чл.16, ал.1 и ал.2 ЗДС, Апелативен съд - София е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и е направил извод, че договорът не е нищожен на твърдяното от дружеството - ищец основание (отдаване под наем на поземлен имот с идентификатор *** с предназначение към датата на сключване на договора „Нарушена територия“ и начин на ползване „скали“ за ползване като защитена територия - „морски плаж“), тъй като при сключването му не са нарушени императивните разпоредби на чл.16, ал.1 и ал.2 ЗДС.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че със сключения на 05.07.2016 г. договор № Т-РД-29-129 Държавата, представлявана от министъра на туризма, е предоставила на „Даймънт Ивент“ ЕООД за временно възмездно ползване обект - изключителна държавна собственост, индивидуализиран в чл.1.1 като „морски плаж с.

Лозенец“, находящ се в Община Царево и обхващащ поземлен имот с идентификатор ***, с активна плажна площ в размер на 5 864 кв. м., с функционално предназначение за рекреационна дейност, за срок от 5 години, считано от подписване на договора, срещу заплащане на уговорена наемна цена, подлежаща на индексация за всяка година съгласно Методика за определяне на минималния размер на наемната цена на морски плажове по реда на чл.8, ал.2 и ал.3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), приета с ПМС № 9/19.01.2015 г. В изпълнение на поето с клаузата на чл.4 задължение ищецът - наемател заплатил на Държавата на 17.06.2016 г. сумата 3 049.19 лв. - депозит за участие в търг, на 04.07.2016 г. сумата 11 827 лв. - наем за плаж, и на 16.02.2017 г. сумата 14 875.20 лв. - наем на морски плаж. Със споразумение от 01.01.2017 г. страните постигнали съгласие договорът за наем да бъде прекратен на основание клаузата на чл.7.1.3, считано от датата на споразумението, поради невъзможност отдаденият под наем обект да се използва съгласно уговореното предназначение, за която наемателят не носи отговорност.

4

При разрешаване на спора за действителност на договора въззивният съд е съобразил, че с разпоредбите на чл.16, ал.1 и ал.2 ЗДС е установена забрана за използване не по предназначение на имоти - публична държавна собственост, освен чрез отдаването им под наем по реда на чл.19 ЗДС за срок от 10 години при условие, че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление. Предвид поддържаното основание за нищожност на договора, въззивният съд е преценил, че от съществено значение за правилното разрешаване на спора е изясняването на постигната при сключване на договора действителна обща воля на страните относно обекта на наемното правоотношение, т. е. относно конкретния имот - публична държавна собственост, който е предоставен за възмездно ползване на ищеца - наемател.

За целта въззивният съд е изходил от отбелязаното в титулната част на договора, че същият е сключен на основание чл.7, ал.5 от специалния ЗУЧК (обн. ДВ бр.48/15.06.2007 г., в сила от 01.01.2008 г.), съгласно който морските плажове или части от тях, които не са предоставени на концесия, се управляват от министъра на туризма чрез отдаването им под наем по реда на Правилника за прилагане на ЗДС за срок до 5 години срещу задължение на наемателя да заплаща наемна цена и да извърша задължителните дейности. С оглед препращането към чл.7, ал.5 ЗУЧК въззивният съд е анализирал съдържащите се в чл.6, ал.2 ЗУЧК и в § 1, т.5 ДР на ЗУЧК дефиниции на понятията „морски плаж“ и „активна плажна площ“, като е съобразил посоченото в чл.1 на договора, че предмет на наемното правоотношение е активната площ на морския плаж в размер на 5 864 кв. м., която е с функционално значение за рекреационна дейност (разбирана - според тълковния речник, като дейност, свързана с възстановяване силите на човека, изразходени в трудовия процес, с укрепване на здравето и духа на човека чрез почивка и наслаждение). Въз основа на съдържанието на договора, след съобразяване на терминологичното значение на използваните в него понятия, въззивният съд е достигнал до извод, че при сключване на договора страните са постигнали съгласие ищецът - наемател да осъществява съответните дейности, за целите на които е създадено наемното правоотношение, в рамките на предоставената му под наем активна плажна площ с размер 5 864 кв. м. Аргумент в подкрепа на този извод е изведен и от договорните клаузи на чл.6.1.10, 6.1.11 и 6.1.12, в които са уговорени задължения за наемателя да 5 осигури на морския плаж изброените в § 1, т.1 ДР на ЗУЧК задължителни дейности по водно спасяване, обезопасяване на прилежащата акватория, здравно и медицинско обслужване, санитарно - хигиенно поддържане, както и права в негова полза да предоставя възмездно на посетителите на плажа необходимите им плажни принадлежности, развлекателни, медицински и рехабилитационни услуги, като определя свободно цената на услугите.

Според въззивния съд, съдържащите се в договора уговорки сочат категорично, че при неговото сключване страните са постигнали съгласие да се предостави на ответника под наем обект с характеристиките на морски плаж, който съгласно чл.6, ал.4, т.1 ЗУЧК е публична държавна собственост и представлява обособена част с площ 5 864 кв. м. от крайбрежната плажна ивица, която съставлява („обхваща“) поземлен имот с идентификатор *** с. Лозенец, общ. Царево; Предназначението, с което е трябвало да се използва наетият имот, е извършване на задължителни дейности на морския плаж по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗУЧК и разнообразен кръг дейности, свързани с осигуряване на посетителите на нормални и привлекателни условия за физически отдих и възстановяване. В заключение съдът е формирал извод, че към момента на сключване на договора индивидуализацията на предоставения под наем имот и уговореното от страните предназначение за ползването му са съобразени с императивните разпоредби на чл.16 ЗДС и на специалния ЗУЧК, поради което договорът не е нищожен на поддържаното от ищеца основание.