Определение № 2449 от 18.09.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2202/2026
- Вид
- Определение № 2449
- Подписан
- 18.09.2026
- В сила
- 18.09.2026
- Състав
- Николинка Цветкова, Фаня Рабчева Калчишкова, Матей Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2449 гр. Пловдив, 18.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николинка Цветкова
Членове:
Фаня Рабчева Калчишкова
Матей Тодоров като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300502202 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЕАД Е. И.а - пълномощник на Х. И. З., ЕГН ********** против определение № 9409/29.07.2026г., постановено по гр. д. № 694 по описа за 2026г. на Районен съд Пловдив, XVI гр. с., с което се оставя без уважение молба вх. № 71503/14.07.2026г., подадена от ЕАД Е. И.а – пълномощник на ищеца Х. И. З., ЕГН **********, за изменение на постановеното решение № 3531/10.07.2026г. по гр. д. № 694/2026г. на ПРС, XVI гр. с-в, в частта за разноските.
С частната жалба определението се оспорва като неправилно.Аргумента на съда относно липсата на фактическа и правна сложност на делото се счита за неоснователен, доколкото такъв критерий не намирал приложение при изчисляване на дължимата ДТ, а същата се определяла на база обективна величина – цената на иска.Определяйки произволно адвокатското възнаграждение в условията на неразумност и непропорционалност, съставът на първоинстанционния съд демонстрирал непознаване на основите на конкурентното право.Моли се за отмяна на оспорваното определение и определяне на адвокатското възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба № 1 за адвокатската работа.
С писмения отговор на ответника частната жалба се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение по подробно изложени съображения, а оспорваното определение като правилно да бъде потвърдено.
Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:
По предявения установителен иск решаващият районен съд е признал за установено в отношенията между страните, че е нищожен сключеният между тях договор за кредит № 40028815306, съотв. осъдил е ответника да заплати на ищеца направените разноски по делото – ДТ в размер на 210, 05 евро и на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 240 евро с ДДС, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, като е съобразил трайно установената съдебна практика по потребителските 1 спорове, липсата на фактическа и правна сложност на делото и решение на СЕС по дело С438/22.
Видно от приложения в първоинстанцонното производство договор за правна защита и съдействие и пълномощно, на ищеца е предоставена безплатна правна помощ от ЕАД Е. И.а, Булстат: 180978004, представлявано от Е. Г. И.а, пред районния съд, на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатско съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото - аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22.
При произнасянето по частната жалба настоящият състав на съда също взе предвид, че разгледаното дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Предмет на спора е един иск за установяване недействителност на договор за потребителски кредит, задълженията по който договор са общо в размер на 10270, 50 лева, съотв. 5 251, 30 евро, като за доказване на иска са ангажирани единствено писмени доказателства.Правилно е съобразено от районния съд и процесуалното поведение на адвоката на ищеца, което не се отличава с голяма процесуална активност.
Аналогични са и критериите, обуславящи разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, посочени в практиката на СЕС – фактори като предмета на спора, неговата цена и труда, който трябва да се положи за защита на съответното право. Не би могло да се приеме с оглед на това, че отчетените от съда критерии са произволни и необективни.
На следващо място наличието на трайно установена и многобройна съдебна практика, която констатира неравноправността на аналогични клаузи като предвидените в процесния договор, във всички случаи прави много по-лесна защитата на потребителя и води до извод за прекомерност дори на предвидения минимален размер в Наредбата, а както се посочи погоре, съдът не е обвързан от този размер. Не може да се приеме с оглед на това, че размера от 240 евро адвокатско възнаграждение с ДДС в случая е непропорционален, вкл. след съпоставката му с общия размер на разходите за съдебното производство. Такива ищецът е направил в размер на 210, 05 евро за ДТ. Аналогията, която прави пълномощника му с размера на ДТ по оценяемите искове е неуместна. Действително критериите, предвидени от законодателя са различни и по отношение на ДТ не включват фактическата и правна сложност на делото, доколкото се касае за осъществяване на правораздавателна дейност в защита на определени обществени интереси. Процесуалното представителство от друга страна касае предоставяне на правна услуга в защита на определен частен интерес и труда на адвоката подлежи на овъзмездяване съотв. на вида и обема на извършените процес. действия, като размера на възнаграждението може да бъде договарян между страните. В случая такъв не е договорен, поради което се определя от съда на база посочените по-горе изцяло обективни критерии.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба против него като неоснователна следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9409/29.07.2026г., постановено по гр. д. № 694 по описа за 2026г. на Районен съд Пловдив, XVI гр. с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3