Решение № 118 от 02.04.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Благоевград , 01.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20201200501386 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 8517/21.08.2020г., постановено по гр.д. №1909/2019г. по описа на РС Петрич, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от „Б.иК. КД, със седалище и адрес на управление: ФРГ, гр. Щ., ул. „С.“ №*, представлявано от С.М.Б., чрез пълномощника му по делото- адв. Г.Ч..

Навадени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, както и доводи за необоснованост на атакуваното съдебно решение, като постановено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие със съдебната практика. Възразява се срещу доводите на първоинстанционния съд, че предявения иск е недоказан, поради което е отхвърлен като неоснователен. Поддържа се, че не е изпълнено задължението на съда да обсъди в мотивите си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност.

Оспорва се с въззивната жалба изводите на първоинстанционния съд за доказателствената сила на представената пред първоинстанционния съд фактура № 2019-6061/04.07.2019г., представена по делото като доказателство за извършени от въззиваемото дружество „О.-С.“ Е., авторемонтни услуги и доставени резервни части на товарен автомобил с рег. № * по 1 поръчка на дружеството въззивник „Б.иК. КД. Възразява се срещу доводите на съда, който не е приел същата за годно доказателствено средство за фактите посочени в нея, тъй като същата не е осчетоводена в счетоводството на дружеството ответник. Изказва се недоумение от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че същата е била изпратена на другата страна заедно с други две фактури на 04.07.2019г., като другите фактури са осчетоводени, а процесната не е, поради нежеланието да бъде заплатена. Поддържа се с въззивната жалба, че макар фактура № 2019-6061/04.07.2019г. да не е основание за плащане, тя е счетоводен документ и факта че не е осчетоводена, не я прави недължима, тъй като претендираната от ищеца сума съставлява такава по неформален договор за извършени авторемонтни услуги и доставка на резервни части, които са обективирани именно чрез издаването на процесната фактура.

С въззивната жалба се сочи, че фактура № 2019-6061/04.07.2019г. макар и да не е осчетоводена, е доведена до знанието на представителят на „О.-С.“ Е., тъй като е била изпратена по „ВАЙБЪР“ на 04.07.2019г. на представителя на въззиваемото дружество и неоснователни са наведените възражения, че процесната фактура не е достигнала до знанието на управителят на „О.-С.“ Е., както и твърдението че трите фактури са били изпратени на 15.07.2019г. В този смисъл оспорват се като неоснователни изводите на първоинстационния съд че не е проведено пълно и главно доказване на правнорелевантните факти от ищеца по делото, поради което предявеният иск е бил отхвърлен като неоснователен. Сочи се, че в тази насока са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетел, от които се установява че опасаните във фактурата резервни части, са били монтирани при ремонта на товарния автомобил с рег. № *.

По изложените съображения, с въззивната жалба се иска от съда да отмени изцяло обжалваното решение на РС петрич като неправилно, като се произнесе по същество и постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявения иск като основателен.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „О.-С.“ Е., чрез пълномощника му- адв. Димитрина М., с който се оспорва депозираната жалба като бланкентна и неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение.

С писмения отговор са развити съображения, че въпреки възложената от първоинстационния съд доказатлествена тежест, от страна на дружеството въззивник- ищец пред РС Петрич, не е проведено пълно и главно доказване на факта на закупуване и монтиране на описаните в процесната фактура № 2019-6061/04.07.2019г. резервни части и тяхното монтиране, като остава недоказано и приемането на възложената работа. Сочи се в писмения отговор, че независимо от приетата съдебно техническа експертиза, не се установява от доказателствата по делото, че фактурата е предявена за плащане на ответника.

В тази насока се възразява, че когато фактурата се изпраща за плащане, тя се изпраща по 2 електронната поща, а не на вайбъра, като не се установява по делото че кореспонденцията между двата посочени номера на телефони, съставлява кореспонденция между страните по делото. Същата не съставлява убедително доказателство, че от страна на дружеството ищец са закупени и монтирани на автомобила на ответника, посочените в процесната фактура автомобилни части.

С писмения отговор оспорва се че процесната фактура № 2019-6061/04.07.2019г. е изпратена на ответника „О.-С.“ Е. за плащане. Възразява се, че фактурите за плащане са изпращани между страните по делото по електронна поща на адрес на дружеството, а не по „Вайбър”, както е изпратена процесната фактура, при това на телефонен номер, който ищецът е записал на Л.К., за който няма данни кой е неговия собственик.

Възразява се с писмения отговор, че не са прадставени по делото доказателства описаните в процесната фактура части за ремонта на автомобила да са били закупени от ищецът и да са монтирани на товарен автомобил с рег. № * при извършения ремонт. Това че ищецът е издал и осчетоводил в счетоводството на „Б.иК. КД процесната фактура № 2019-6061/04.07.2019г., не е достатъчно за да се приеме че е доказал иска си по основание и размер. Не са представени доказателства и за това, че монтирането на тези части на автомобила е било съгласувано с ответника по делото- „О.-С.“ Е.. Възразява се, че от показанията на разпитания по делото свидетел, не се установява описаните във фактура № 20196061/04.07.2019г. части за ремонт да са бали закупени от дружеството извършило ремонта и вложени при ремонта на товарен автомобил с рег. № *. В този смисъл възразява се, че предявения иск е останал недоказан и по размер.

С писмения отговор въззивната жалба се оспорва изцяло, като се поддържа че обжалваното съдебно решение е правилно, обосновано и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Иска се от съда да остави жалбата без уважение и да постанови решение, с което да потвърди изцяло обжалваното решение на РС Петрич, като правилно и обосновано.

Претендират се направените разноски пред настоящата съдебна инстанция за адвокатски хонорар.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира въззивната жалба за редовна и допустима като подадена в срока за обжалване по чл.

259 ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна с правен интерес и насочена срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол.

Депозирания писмен отговор е редовен с оглед на изискванията за съдържание и депозиран в установения от закона срок, като изхожда от насрещната страна по въззивната жалба, поради което следва да бъде приет от съда и съобразен при постановяването на съдебния акт.

3

С писмено становище по делото, пълномощникът на жалбоподателя- „Б.иК. КД- адв. Ч., поддържа доводите навадени с въззивната жалба, като отново оспорва изводите на съдът постановил първоинстационното решение досежно доказателствената сила на процесната фактура № 2019-6061/04.07.2019г. и твърди че това че същата не е била осчетоведена в счетоводството на въззиваемото дружество, не я прави негодно доказателство по делото за претендираната сума от ищеца по делото във връзка с неформален договор между страните за извършени ремонтни услуги. Оспорва се и възражението на ответника- „О.-С.“ Е., чрез неговия представител, че фактура № 2019-6061/04.07.2019г. не му е била надлежно изпратена и не е предявена за плащане. Поддържа се, че въз основа на извършена по делото съдебно техническа експертиза, безспорно се установява че и трите фактури свързани с извършения ремонт, са били изпратени на „О.-С.“ Е. по „Вайбър” на 04.07.2019г./а не както ответника твърди на 15.07.2019г./, като другите две фактури са били осчетоводени и платени, а процесната фактура № 2019-6061/04.07.2019г. умишлено не е била осчетоводена от ответника, тъй като същият не е имал намерение за плащане на същата.

Поддържа се с писменото становище от пълномощника на дружеството жалбоподател, че по делото от събраните гласни доказателства на разпитания свидетел се установява, че частите описани във фактура № 2019-6061/04.07.2019г., са монтирани на товарен автомобил с рег. № * при извършения ремонт.

При изложените съображения с писменото си становище адв. Ч. поддържа искането с въззивната жалба за отмяна на обжалванато решение на първоинстанционния съд и за постановяване на ново решение, с което предявения иск да бъде уважен като доказан и основателен.

В насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание, пълномощникът на въззиваемото дружество- адв. М., поддържат становището си, изложено в писмения отговор на въззивната жалба, като моли съдът да потвърди обжалваното решение на РС Петрич, като правилно и обосновано, тъй като не са допуснати нарушения на процесуалния закон и правилно е приложен материалния закон, като се претендират и разноските пред настоящата съдебна инстанция за адвокатски хонорар.

За да се произнесе в рамките на компетенциите си, във връзка с обжалването на първоинстанционното решение, въззивният съд съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана пред първоинстанционния съд от „Б.иК. КД, със седалище и адрес на управление ФРГ, гр.Щ., ул."С." *, представлявано от С.М.Б., с адрес за кореспонденция гр.Б., ул. "С.С." №*, ет.*, офис *, чрез адвокат Г.Ч. срещу „О.-С..“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. "Ц.Б." №*, представлявано от Л.Т..

Дружеството ищец е с основен предмет на търговската му дейност- автосервизни услуги и доставка на авточасти.

4

Исковата претенция е основана на твърдения за възложен от ответника „О.-С.“ Е. на ищеца „Б.иК. КД, през месец юни 2019г., ремонт на товарен автомобил с рег. № *. Твърди се, че след извършен първоначален преглед на автомобила, била установена необходимостта от сериозен ремонт, като бил изготвин списък с необходимите авторемонтни услуги и резервни части, който бил съгласуван с дружеството ответник и одобрен от представителят на „О.-С.“ Е..

Твърди се от ищеца „Б.иК. КД, че възложения от „О.-С.“ Е. ремонт на товарния автомобил бил извършен съобразно уговореното. След изпълнение на възложената работа ищецът издал фактура № 2019-6061/04.07.2019г. на обща стойност 2 611.73 евро, в която детайлно били описани извършените авторемонти услуги и доставените резервни части. Фактурата били изпратена на ответника, а последният чрез свой представител, който пристигнал на място, прегледал камиона, изпробвал го и след като се уверил, че е в изправност, отпътувал с него.

В издадената фактура бил посочен и падежа на задължението за заплащане на сумата, а именно 11.07.2019г., но и до момента на предявяването на исковата молба ответникът не е изпълнил задължението за заплащане на цената на извършените авторемонтни услуги и доставените резервни части, за което е издадена фактура № 2019-6061/04.07.2019г. на обща стойност 2 611.73 евро.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5 108.10лв., представляваща левовата равностойност на 2 611.73 евро, по фиксинга на БНБ с ДДС, за която е издадена фактура № 2019-6061/04.07.2019г. и която сума представлява цена на извършени от ищеца авторемонтни услуги и доставени резервни части на товарен автомобил с рег. № * по поръчка на ответника, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на исковата молба /17.10.2019г./до окончателното изплащане на вземането.