Определение № 1331 от 12.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1331 гр. София, 12.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20258002902610 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на СНЦ „Сокол - Трънково“, чрез процесуален представител, срещу Решение № 247 от 11.08.2025 г. по в. т. д. № 260/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след отмяна на Решение № 21 от 22.01.2025 г. по т. д. № 507/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора, е отхвърлен предявеният от настоящия касатор срещу Териториално поделение „Държавно горско стопанство“ гр. Стара Загора иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че сключеният между ищеца и ответника договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 ЗЛОД от 02.12.2019 г. не е прекратен и действа по отношение на ловностопански район Ковач - Тополяне и ловностопански район Трънково.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия, или – уважаване изцяло на предявения установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по 1 чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, по отношение на които се твърди, че са формирали правните изводи на въззивния съд и обуславят необходимостта от допускане на атакуваното решение до касационен контрол на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. „Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от страните доводи и възражения, които са относими към предмета на спора, и да изложи мотиви защо ги приема или отхвърля ?“;

2. „Допустимо ли е държавно горско стопанство да сключи договор за стопанисване и ползване на дивеч във вече отдаден за ползване ловностопански район с ново ловно сдружение преди да е прекратен действащият договор с ползващото сдружение по реда на чл. 29 ППЗЛОД и води ли неспазването на предвидената в закона процедура до недействителност на новия договор ?“;

3.

„Води ли до недействителност на решение на общо събрание на дружината за присъединяване към друго сдружение, когато в решението е посочено едно наименование на приемащото юридическо лице, а фактическото присъединяване е извършено към друго с различно наименование ?“;

4.

„Задължително ли е общо събрание на ловна дружинка да бъде свикано с покана с предварително определен дневен ред, оповестен по подходящ начин така, че да бъдат уведомени всички членове на ловната дружина, и води ли липсата на такъв до нищожност или незаконосъобразност на взетите от това общо събрание решения ?“;

5. „Води ли до нищожност или незаконосъобразност на решенията на общото събрание разминаването между съдържанието на различните покани за свикването му и нееднаквото уведомяване на членовете за дневния ред ?“;

6. „Законосъобразно ли е взето решение, което не е включено и оповестено изрично в дневния ред на общото събрание на ловната дружина ?“;

7. „Могат ли да организират, участват и да упражняват право на глас на общо събрание на дружинка към сдружение лица, които вече са изключени от сдружението с решение на общото събрание, вписано в Търговския регистър и необжалвано от тях в срок ?“.

Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на 2 касационно обжалване е обоснована с твърдението за противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 – Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк . д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС; Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решения по: т.д. № 2430/2015 г. на I т. о.; т. д. № 1395/2024 г. на I т. о.; т. д. № 1740/2014 г. на I т. о. и т.д. № 1106/2010 г. на II т.о.; по въпрос № 6 - Решение № 153 от 25.10.2017г. по т.д. № 1850/2017 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 182 от 31. 03.2025 г. по в. т. д. № 172/2025 г. на Апелативен съд – София; Решение № 599 от 12.09.2023 г. по в. т. д. № 669/2023 г. на Апелативен съд – София; по въпрос № 7 - Решение № 18 от 10.02.2011 г. по т. д. № 1151/2010 г. на ВКС, II т. о.

По поставените правни въпроси се сочи, че е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, обоснована с довода, че отговорът по тях би допринесъл за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът Териториално поделение „Държавно горско стопанство“ гр.

Стара Загора, в законоустановения срок по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор.

Третото лице-помагач на страната на ответника - СНЦ „Ловно-рибарско дружество Раднево“, гр. Раднево, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за недопустимост на подадената касационна жалба, тъй като жалбоподателят е прекратил съществуването си като самостоятелно юридическо лице, регистрирано като СНЦ, осъществяващо дейност по ЗЛОД. Изложени са съображения и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Като неоснователно се преценява възражението в отговора на касационната жалба на третото лице-помагач на страната на ответника - СНЦ „Ловно-рибарско дружество Раднево“ за недопустимост на същата поради прекратяване съществуването като самостоятелно юридическо лице, регистрирано като СНЦ, на сдружението касатор, доколкото всички негови членове, вкл. и представляващият го, са членове на други ловни дружини. Във въззивното производство са приети, неоспорени от ищеца, доказателства, установяващи така поддържаното и в 3 касационното производство твърдение за това, че СНЦ „Сокол - Трънково“ е без членска маса. Изложеното в тази връзка от въззивния съд, че доколкото от данните в ТРРЮЛНЦ е видно, че ищцовото сдружение не е прекратено по реда на чл.13, ал.1 ЗЮЛНЦ, което обуславя правосубектността му, се споделя от настоящия съдебен състав с оглед на служебно извършената справка в електронния регистър на Агенцията по вписванията. Съобразно действието на вписването в ТРРЮЛНЦ, уредено в чл. 7 и чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ, вписаните обстоятелства се считат за съществуващи за третите добросъвестни лица и те могат да се позоват на вписването, дори и вписаното обстоятелство да не съществува. В случая съдът не дължи извършване на проверка за верността (съществуването) на вписаните в регистъра обстоятелства, тъй като същите са извън спорния предмет по делото.

За да достигне до обжалвания резултат, Апелативен съд – Пловдив е установил, че производството пред първата инстанция е било образувано по предявен от СНЦ „Сокол - Трънково“ срещу ТП „Държавно горско стопанство“ гр. Стара Загора иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че сключеният между ищеца и ответника договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 ЗЛОД от 02.12.2019г. не е прекратен и действа по отношение на ловностопански район Ковач - Тополяне. Установено е, че страните не спорят по факта, че на 02.12.2019 г. между ТП „Държавно горско стопанство“ гр.

Стара Загора, като възложител, и СНЦ „Сокол-Трънково“, като изпълнител, е сключен договор за възлагане извършване на стопанисване и ползване на дивеча в ЛСР Ковач - Тополяне и ЛСР Трънково, попадащи в района на дейност на СНЦ „Сокол - Трънково“. Учреденото правоотношение е било срочно - до 2024 г., като не е бил спорен фактът, че към датата на сключване на договора в сдружението изпълнител са членували две ловни дружини:

Ковач - Тополяне и Трънково. Като спорен между страните е очертан въпросът за това, дали процесният договор от 02.12.2019г. в частта му относно ЛСР Ковач - Тополяне, е прекратен законосъобразно, считано от 21. 06. 2024г.

Отговорът на този въпрос въззивният съд е предпоставил от преценка законосъобразността на общото събрание на ловна дружинка Ковач Тополяне от 03.03.2024г., и по конкретно - законосъобразно ли е взетото решение за преминаването й към СНЦ „Раднево“, тъй като решението за преминаване на дружината в друго сдружение с нестопанска цел има за 4 последица и отпадане на възможността на ищцовото сдружение да стопанисва ловностопанския район Ковач - Тополяне. Позовавайки се на Решение № 249 от 18.01.2017г. на ВКС по т.д. № 2920/2015г. на ІІ т.о., и доколкото липсват нормативни правила както в закона, така и в устава на СНЦ „Сокол-Трънково“ за провеждането на общото събрание, респективно - за приемането на решение за преминаване на ловната дружина в друго сдружение, въззивният съд е приел, че решение, взето с обикновено мнозинство от членовете на ловната дружина, по аналогия от разпоредбата на чл. 27, ал.3 ППЗЛОД, е законосъобразно.

Въз основа на представения по делото протокол е прието за установено, че на 03.03.2024г. от 18.00 ч. в залата на кметство с. Тополяне е проведено събрание на ловна дружина „Ковач – Тополяне“ с дневен ред в 4 точки закриване на ловен сезон 2023 г. – 2024 г.; отчет на председателя на ловната дружина за изминалия сезон 2023 г. / 2024 г.; запознаване и разглеждане на уведомление от 05.12.2023 г. от всички членове на ловна дружинка „Ковач – Тополяне“ и последна точка разни. След запознаване с уведомлението от 05.12.2023 г. общото събрание на ловната дружина по предложение на председателя е взело решение да се отдели като напусне ищцовото сдружение, заедно с ловната площ на двете села. В точка „Разни“ по предложение на председателя на дружината е взето решение за преминаване на ловна дружина „Ковач – Тополяне“ към ЛРС СНЦ Раднево. И двете решения са взети единодушно от присъставащите 24 ловци. Въз основа на приложения списъчен състав на ловна дружина „Ковач – Тополяне“ е установено, че за 2023 г. членуващите в нея ловци са 41, което съпоставено на броя гласували за решенията, взети на 03.03.2024 г., е мотивирало съда да направи извод за наличието на необходимото мнозинство при вземането им.

За неоснователни са счетени възраженията на ищеца, че свикването на процесното събрание не е редовно разгласено, тъй като за същото не е било уведомено ищцовото сдружение, а само неговият председател. Според въззивния съд, уведомяване на сдружението не е необходимо, тъй като ловните дружини се сформират при условията на чл. 29, ал.2 ЗЛОД и са проявна форма на принципа на свобода на сдружаването, като макар и да не притежават юридическа персонификация, притежават съответната самостоятелност. Именно лицата от ловните дружини - две или повече, съгласно чл. 27 ППЗЛОД, и лицата, обединени в ловни дружини, в 5 съответствие с чл. 30 ЗЛОД учредяват ловни сдружения, за което вземат решение от общото събрание на ловните дружини, законността на което е последица от присъствието на повече от половината от членовете й. Макар и да е неперсонифициран субект или организационно звено , ловната дружина има право да взема самостоятелни решения при условията на чл. 27, ал.2 и ал.3 ППЗЛОД, законосъобразността на които не е поставена в зависимост от уведомяването на съответното сдружение, както в случаите на присъединяване, така и в случаите на напускане на същото. След като свиканото на 03.03.2024 г. събрание е било редовно разгласено чрез отправяне на покана до председателя на ищцовото сдружение и доколкото липсват, както в устава на СНЦ „Сокол-Трънково“, така и в ЗЛОД специални изисквания досежно разгласата, е намерено, че извършената такава чрез залепване на покана на сградите на кметствата в с.Трънково, Ковач и Тополяне, на таблото за обяви в центъра на с. Тополяне и магазина до кметството на с.Трънково, в достатъчна степен е гарантирала правото на информираност и сведение на всеки един от членовете на ловната дружина. Като допълнителен аргумент в тази посока е посочен и значителният брой присъствали на събранието ловци - повече от половината.