Определение № 247 от 26.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 247 гр. Велико Търново, 26.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Любка Милкова

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20244100500052 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Мираж ойл 2020“ ООД със седалище гр.Лясковец, чрез пълномощника му адв.В. С. – АК – Хасково, против Определение №1692/20.12.2023г., постановено по Гр. д.№1872/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица, В ЧАСТТА, с която е изменено протоколно определение от 03.11.2023г. по гр.д.№1872/2023г. по описа на ГОРС в частта за разноски, като присъдените в полза на ищеца „Мираж ойл 2020“ ООД разноски са намалени от 1991,73лв. на 1405,73лв. Твърди се неправилност на първоинстанционният акт в обжалваната му част, макар и с развити доводи за неговата недопустимост, т.к. в случая не се касае за подадено от ответника „Ричи транс 2020“ ЕООД искане за изменение на определението на РС в частта за разноските, а за отмяната му, т.е. касае се за частна жалба, която е адресирана не до ГОРС, а до ВТОС. Релевирани са оплаквания и за неправилност на първоинстанционното определение в обжалваната му част. Сочи се, че неправилно ГОРС е изменил протоколното си определение в частта за разноските и е отказал присъждане на ищеца на 500лв. платен адвокатски хонорар за водене на процеса по чл.390 ГПК, доколкото задължение на ищеца да представя доказателства за разноски в хода на обезпечителното производство не е уредено никъде в законодателството, а и то би било безпредметно, т.к. по присъждането им се произнася съда, разглеждащ спора по същество.

Сочи се, че неправилно ГОРС е изменил определението си в частта за разноските, като е отказал присъждане на ищеца на сумата от 86,60лв. платени такси по ИД №935/2023г. по описа на ЧСИ Силвия Косева с довод, че за тяхното присъждане е предвиден друг процесуален ред, без съдът да е уточнил кой е този ред, доколкото в случая е образувано обезпечително изпълнително дело на основание издадена обезпечителна заповед, т.е. в това производство не се събират дължими суми по принудителен ред и в него сумата от 86,60лв. не може да бъде компенсирана и следва да бъде присъдена от исковият съд. Моли съда, да постанови определение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната му част, вместо което постанови друго, с което присъди в полза на жалбоподателя пълния размер от 1991,73лв. на претендираните от него разноски по гр.д.№1872/2023г. по описа на ГОРС.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор на частната жалба от насрещната страна „Ричи Транс 2020“ ЕООД.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобразно инвокираните в нея оплаквания и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Производството по Гр.д.№1872/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица е образувано по предявен на 04.09.2023г. от ищеца „Мираж ойл 2020“ ООД със седалище гр.Лясковец против ответника „Ричи Транс 2020“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД с цена от 6 643,29лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане. На 14.09.2023г. от РС е постановено определение по чл.131 ГПК в 15,13ч.

Връчването по чл.131 ал.1 ГПК е осъществено на ответника на 20.09.2023г. На 14.09.2023г. в 12,00ч. ответникът е извършил плащане на исковата сума в полза на ищеца.

С протоколно определение от 03.11.2023г., постановено по гр.д.№1872/2023г. по описа на ГОРС, е прекратено производството по делото на основание чл.232 от ГПК, поради оттегляне на иска от ищеца, предвид извършеното от ответника в хода на процеса плащане, като е осъден ответника „Ричи Транс 2020 “ ЕООД да заплати на ищеца „Мираж ойл 2020“ ООД на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от общо 1991,73лв., от които:40лв. – ДТ по молбата по чл.390 ГПК; 265,73лв. – ДТ за образуване на исковия процес; 500лв. адв. хонорар за водене на делото по обезпечение на бъдещ иск по чл.390 ГПК; 1000лв. за адвокатски хонорар за водене на исковото производство; 86,00лв. такси за образуване въз основа на издадената в процеса по чл.390 ГПК обезпечителна заповед, въз основа на която е образувано обезпечително производство №935/2023г. по описа на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС.

Образуването на исковия процес по гр.д.№1872/2023г. по описа на ГОРС е предшествано от допуснато по Ч.гр.д.№1811/2023г. по описа на ГОРС по реда на чл.390 ГПК и по молба по чл.390 ГПК от „Мираж ойл 2020“ ООД обезпечение на бъдещият му осъдителен иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД с цена от 6 643,29лв. против „Ричи Транс 2020“ ЕООД, който е предявен в срока по чл.390 ал.3 ГПК.

В обезпечителното производство по ч.гр.д.№1811/2023г. по описа на ГОРС молителят е представил документ за внесена ДТ в размер на 40лв., но не и за направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

С молба от 31.10.2023г. по гр.д.№1872/2023г. по описа на ГОРС ищецът е представил Договор за правна защита и съдействие №3/28.08.2023г. за уговорено за процесуално представителство в производството по чл.390 ГПК 500лв. адвокатско възнаграждение, платимо по банков път, платено, видно от Отчет по сметка №32 на 28.08.2023г., т.е. преди образуване на производството по чл.390 ГПК по ч.гр.д.№1811/2023г. по описа на ГОРС. Ищецът с молбата си от 31.10.2023г. е представил в исковото производство и преводно нареждане от 11.09.2023г. за платени такси в размер на 86,60лв. по ИД №935/2023г. по описа на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС.

В срока по чл.248 ал.1 ГПК ответникът „Ричи Транс 2020“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.Б. – ВТАК, е подал частна жалба против протоколно определение от 03.11.2023г. в частта за разноските, която по характер съставлява искане по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на протоколно определение от 03.11.2023г. в частта за разноските, по което и след връчване по реда на чл.248 ал.2 ГПК, първоинстанционният съд е постановил по реда на чл.248 ал.3 ГПК Определение №1692/20.12.2023г., с което в обжалваната му част, след като е преценил искането на ответника по чл.248 ал.1 ГПК за частично основателно, е изменил протоколно определение от 03.11.2023г. по гр.д.№1872/2023г. по описа на ГОРС в частта за разноските, като е намалил присъдените в полза на ищеца „Мираж ойл 2020“ ООД разноски от 1991,73лв. на 1405,73лв., отричайки правото на ищеца на разноски за 500лв. заплатен адв. хонорар за производството по чл.390 ГПК и 86,60лв. такси по ИД №935/2023г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, образувано въз основа на издадената обезпечителна заповед.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е предявена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивният за това срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна и доказана и следва да бъде уважена.

Доводите в частната жалба за недопустимост на първоинстанционното определение по чл.248 ал.3 ГПК в обжалваната му част са неоснователни. Първостепенният съд 2 допустимо се е произнесъл по срочно подадена от ответника „Ричи Транс 2020“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.Б. – ВТАК, частна жалба с вх.№12989/13.11.2023г., която е с характер на искане по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на протоколно определение от 03.11.2023г. по гр.д.№1872/2023г. по описа на ГОРС в частта за разноските, произнасянето по което по силата на чл.248 ал.1 ГПК е от компетентността на постановилият го съд.

Неправилно обаче първоинстанционният съд частично е уважил предявеното от ответника искане по чл.248 ал.1 ГПК. С поведението си, неплащайки на падежа, а едва на 14.09.2023г., т.е. след образуване на исковият процес, заведен на 04.09.2023г., ответникът „Ричи Транс 2020“ ЕООД е дал повод, както за образуване на исковия процес, така и на обезпечителния по чл.390 ал.1 ГПК, предмет на ч.гр.д.№1811/2023г. по описа на ГОРС, поради което в негова тежест следва да бъдат възложени всички направени от ищеца /молител/ разноски в обезпечителното производство. Съгласно т.5 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. След като по присъждане на разноските, направени в обезпечителното производство, се произнася исковият съд по съществото на спора, с оглед крайният му изход, не може да бъде споделено становището на първоинстанционният съд, че непредставянето на доказателства за направени разноски до приключване на обезпечителното производство, преклудира възможността за присъждането им от исковият съд с окончателното съдебно решение по съществото на спора. Действително, видно и от мотивите към т.5 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК, обезпечаването на иска не е част от исковия процес, а е самостоятелно уредено в процесуалния закон производство, но доколкото произнасянето по направените в обезпечителното производство разноски е от компетентността на исковият съд, разглеждащ спора по същество и съобразно крайният му изход, непредставянето от страната до приключване на обезпечителното производство на писмени доказателства за направени по него разноски, при положение, че съдът по обезпечението не се произнася по разноските по него, не влече като правна последица невъзможност за присъждането им от исковият съд, съобразно крайният изход по спора.

Това е така и доколкото не съдът по обезпечението, а исковият съд разпределя отговорността на страните за разноски в обезпечителното производство, съобразно крайният му изход. Аналогия не може да бъде направена със заповедното производство, в което страните следва да представят доказателства за направени разноски до приключването му, т.к. за разлика от съда по обезпечението, в правомощията на заповедният съд се включва произнасянето по разноски и заповедта за изпълнение съдържа като реквизит разноските, които длъжникът трябва да плати /чл.412 т.6 ГПК/. Договорът за оказване на правна защита и съдействие между молителя „Мираж ойл 2020“ ООД и адв.В. С. за процесуално представителство в обезпечителното производство по ч.гр.д.№1811/2023г. по описа на ГОРС е сключен още на 28.08.2023г., т.е. преди подаване на молбата по чл.390 ал.1 ГПК в съда /30.08.2023г./, както и разноските за адвокатско възнаграждение по него в размер на 500лв. са направени /заплатени/ от молителя – ищец по банков път също преди образуване на обезпечителният процес – на 28.08.2023г., поради което и следва да бъдат присъдени от исковият съд в полза на ищеца, доколкото ответникът неоснователно е предизвикал правния спор по делото.

Неправилно първоинстанционният съд е уважил частично ответното искане по чл.248 ал.1 ГПК и е намалил размера на присъдените в полза на ищеца съдебни разноски от 1991,73лв. и със сумата от 86,00лв. такси за образуване въз основа на издадената в процеса по чл.390 ГПК обезпечителна заповед, въз основа на която е образувано обезпечително производство №935/2023г. по описа на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС.

Обезпечителният процес включва две фази – по допускане на обезпечението и по налагане на обезпечителната мярка, поради което и по силата на т.5 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК, в което не е направено разграничение на разноските по фази, направените от страните и в двете фази на обезпечителното производство съдебни разноски се присъждат с крайния съдебен акт от исковият съд, с оглед крайният му изход. Изводът на първостепенният съд, че няма основание разноските, направени от ищеца за заплащане на такси в размер на 86,60лв. за образуване на ИД №935/2023г. по описа на ЧСИ С.Косева по привеждане в изпълнение на обезпечителната заповед да се присъждат в исковото производство, тъй като за възстановяване на разноските от изпълнителното производство е 3 предвиден друг правен ред, не може да бъде споделен. Производството по налагане на обезпечителна мярка по чл.400 ал.1 ГПК пред ЧСИ не е изпълнително, а обезпечително – по привеждане в изпълнение на издадена обезпечителна заповед, независимо от това как е образувано канцеларски, в същото не се събират суми по принудителен ред, поради което за направените в производството по чл.400 ал.1 ГПК разноски специалният ред по чл.79 ал.1 ГПК, досежно разноски по изпълнението, е неприложим. Направените от ищеца разноски за такси в размер на 86,60лв. в производството по привеждане в изпълнение на обезпечителната заповед по ИД №935/2023г. по описа на ЧСИ С.Косева не могат да му бъдат присъдени с акт от ЧСИ, за тях ищецът не разполага и с изпълнителен титул, и ако не бъдат присъдени с крайния съдебен акт от исковият съд, ще останат невъзмездени.