Решение № 5 от 06.01.2025, Районен съд - Провадия

М О Т И В И към решение №5/05.01.2025г., постановено по НАХД № 435/2024г. по описа на Районен съд-******

С Постановление от 19.11.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура*****, е внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обв.С. И. С. с ЕГН **********, за извършено от същата престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал.2 от НК с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на 03.04.2024 г. в гр. ******, в условията на домашно насилие, причинила лека телесна повреда на лице, с което е била във фактическо съпружеско съжителство и от което има деца- А.

Ю. А., изразяваща се в линейни и ивицести кръвонасядания в областта на челото, гърба на носа, кожата на горната устна, ожулване с ивицеста форма по кожата на горната устна, разкъсно- контузна рана с добре очертани ръбове и дължина около 7-8 см., ориентирана хоризонтално, в областта на лявата ноздра, в своята съвкупност и поотделно, обусловили чувство на болка и страдание без разстройство на здравето

В съдебно заседание, представителят на РП-***** поддържа направеното предложение, като счита, че обвинението предявено на обв.С. е безспорно и категорично доказано, като сочи, че са налице и всички предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.78а от НК, с налагане на предвиденото от законодателя наказание в минималния размер.

Адв.И. - защитник на обв.С. намира за недоказано възведеното на подзащитната й обвинение, аргумент за което излага, че в случая деянието описано в Постановлението на ВРП не е извършено при условията на домашно насилие, предвид, че има издадена на 17.06.2024 г. влязла в сила на 25.06.2024 г. Заповед за защита в полза на св.А. А., която задължавала обвиняемата само да се въздържа от домашно насилие и при същата не била оборена доказателствената сила на Декларацията, единствено с оглед действащите за това законови разпоредби. Поради и изложеното намира за недоказана вината на обвиняемата. Допълва и че към момента на деянието, а и месеци преди това същата и св.А. не са живеели заедно, респ.не са били в съпружески отношения. Изтъква, че предвид събраните по делото доказателства е установена единствено леката телесна повреда, която съответно се преследва по тъжба на пострадалия. Алтернативно моли обвиняемата да се освободи от наказателна отговорност и се приложи чл.78а от НК.

От фактическа страна, съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следно:

Обв. С. И. С. и св. А. Ю. А., от 2007 г. до 18 юни 2023 г. живели на семейни начала, като имали две деца - Д. А. А., роден през 2015 г., който бил със специални нужди и Е. А. А., роден през 2016 г. След раздялата им св.С. продължила да живее в жилището им в гр.******, а св.А. отишъл в с.*****.

Децата, първоначално за кратко останали при обвиняемата, която в последствие се грижела единствено за Е., а бащата – за Д.. Двамата поддържали редовни контакти, заради децата, които докато били при обв.С., св.А. ежедневно виждал, а след като при нея останал Е. се срещал и с него.

След фактическата им раздяла, св.А. предоставял финасови средства на обв.С., на която давал пари, за лични нужди и такива на детето им, оставял 1 при нея и големия им син. Така се случило и на 03.04.2024 г., когато св.А. трябвало да вземе от обв.С. Д., който бил при майка си в жилището в гр.

******, на ул. ******* и да остави Е..

Около 21,00 часа св. А. закарал с автомобила си сина им до дома на обвиняемата, която виждайки го му поискала пари, тъй като на следващия ден трябвало да отиде на лекар. Св.А. отговорил, че ще й даде, но не в настоящия момент, а преди да тръгне към доктора, след което отишъл до паркирания си пред входа на жилищния блок автомобил на задната седалка на който бил Д..

В същия момент на предната дясна седалка се качила и седнала обв. С. С., настоявайки да получи исканите пари. Св.А. й казал да слезе от автомобила, обещавайки че ще й даде, като обв.С. излязла, но когато св. А. отворил шофьорската врата на автомобила си, за да влезе, обв. С. С. започнала да му нанася удари с ръце в областта на лицето и да го драска с нокти и през отворения прозорец на колата след влизането му вътре.

С Постановление от 17.04.2024 г. на прокурор при ВРП било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал.2 от НК. В хода на разследването по същото били проведени разпити на св.В. и св.М., назначена и изготвена СМЕ. Видно от същата се установява, че в следствие на въздействията му в областта на лицето, А. А. е получил следните травматични увреждания: линейни и ивицести кръвонасядания в областта на челото, гърба на носа, кожата на горната устна, ожулване с ивицеста форма по кожата на горната устна, разкъсно- контузна рана с добре очертани ръбове, дължина около 7-8 см., ориентирана хоризонтално, в областта на лявата ноздра, в своята съвкупност и поотделно, според вещото лице са обусловили чувство на болка и страдание без разстройство на здравето.

По досъдебното производство били изготвени множество справки, приобщен диск, съдържащ записи на тел.разговори предаден с Протокол за доброволно предаване от св.А..

По делото е изискана и справка за съдимост за обв.С. от която е видно, че същата е неосъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В хода на производството по делото са приобщени и Решение № 278/23.10.2023 г. и Заповед за защита № 12/23.10.2023 г. по гр.д. № 657/2023 г. по описа на РС-******, както и Решение № 147/15.06.2024 г. и Заповед за защита № 11/17.06.2024 г. по гр.д. № 548/2024 г. по описа на РС-******.

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно – дадените по досъдебното производство показания на св.А. и депозираните такива пред съда, от приобщените разпити на св. В. и св.М., частично от обясненията на обв.С. по ДП, назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза, справка за съдимост, заповеди за защита от домашно насилие и решения на гражданските съдилища по ЗЗДН, справки и други писмени доказателства приложени по делото. Посочените гласни и писмени доказателства са изцяло кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се относно релевантните факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване, което даде основание на съда да ги цени и въз основа на тях да формира своите фактически и правни изводи.

Съдът изцяло кредитира показанията на пострадалия А. доколкото 2 същите са убедителни и непротиворечиви, и с които същият описва отношенията между него и обв.С. преди 03.04.2023 г. и съответно случилото се на този ден, провокирано от отказа му да й даде пари, когато понесъл удари с одрасквания от обв.С. в областта на лицето. Изложеното от св.А. касателно развитието на събитията в процесния ден е логично и последователно, като показанията, които е депозирал в хода на досъдебното производство се потвърждават изцяло от възпроизведеното от него при разпита му в хода на съдебното следствие, с който доизяснява отделни обстоятелства, свързани с отношенията му с обвиняемата след фактическата им раздяла, поведението на обвиняемата по отношение на него и децата им, а така и с конкретните събития на 03.04.2023 г.

Изложеното от пострадалия за получените увреди отговаря и на травмите, описани в съдебномедицинското удостоверение, приложено по делото, а и на заключението на изготвената съдебномедицинската експертиза, която съдът кредитира изцяло като компетентна и изясняваща съществен за предмета на делото въпрос. Същото е съответно и на показанията на св. В. и св.М., полицейски служители възприели състоянието на св.А. непосредствено след инцидента и описващи видимите по същия наранявания и следи от одраскване и кръв, срещнали се и с обв.С., с която разговаряли и чието поведение сочат за „арогантно“ и препятстващо нормалното осъществяване на дейността им и които показания съдът цени изцяло. Изложеното от св.А. изцяло кореспондира и с обясненията на обв.С. в частта на същите относно обстоятелствата свързани с мястото, времето и факта на нанесени от нейна страна на същия удари, които и обяснения в тази им част като съответни на всички останали доказателства, съдът кредитира.

По отношение на обясненията на обвиняемата дадени в хода на досъдебното производство в частта им с които сочи, че извършеното от нея е за да се защити и при афект, съдът намира, че същите се явяват изцяло изолирани и не кореспондират с останалите гласни и писмени доказателствени средства по делото, като доколкото обясненията на подсъдимото лице с оглед двойнствената им природа, са важно доказателствено средство, но и израз на правото на защита на същото, то същите в тази си част не могат да бъдат ценени от съда.

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че обвиняемата С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал.2 от НК .

От обективна страна по безспорен начин се установява, че на 03.04.2024 г. в гр. ******, обв.С. е причинила лека телесна повреда на св.А.. От заключението на изготвената СМЕ е видно, че телесните увреждания на св.А. се изразяват в линейни и ивицести кръвонасядания в областта на челото, гърба на носа, кожата на горната устна, ожулване с ивицеста форма по кожата на горната устна, разкъсно- контузна рана с добре очертани ръбове и дължина около 7-8 см., ориентирана хоризонтално, в областта на лявата ноздра. Същите са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на обвиняемата и с нейните действия, с които е наранила лицето на пострадалия, като по своята медико-биологична характеристика те са обусловили у пострадалия чувство на болка и страдание без разстройство на здравето, което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

Настоящият състав счита, че е осъществен и квалифициращият признак 3 на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК, а именно леката телесна повреда да е нанесена в условията на домашно насилие.

В конкретния случай са налице несъмнени доказателства, които сочат за осъществени действия при условията на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН и съгласно който домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В чл. 93, т. 31 от НК е дадена легална дефиниция на понятието "престъпление, извършено в условията на домашно насилие", ако е извършено чрез упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.

Посочената разпоредбата очертава изчерпателно кръга лица, които могат да са пострадали от домашно насилие, като сред изброените в разпоредбата видове отношения или връзки между дееца и пострадалото лице, две от същите са изцяло относими към тези между обв.С. и св.А.. И това е така, защото безспорен по делото факт е, че пострадалото от престъплението лице – св.А. е бил до 18.06.2023 г. във фактическо съжителство с обвиняемата, а и това, че двамата имат две деца. Въпреки липсата на брак, същите имат връзка, установена чрез раждане на общи деца – Д. и Е., предвид, че раждането на дете създава именно и връзка между лицата която има характер на семейна, тъй като не се прави разграничение между децата, родени в брак или извън него.

Безспорно, установи се по делото и че към момента на деянието св.А. и обв.С. не са живеели заедно, но и законодателят не поставя подобно изискване, доколкото и достатъчно е да са били във фактическо съжителстване, противно на изложеното от страна на защитата възражение и без да е изискуем времеви лимит след прекратяване на същото. В тези случаи е необходимо да се отчетат наред с посоченото и други релевантни факти и обстоятелства имащи отношение към определяне на осъщественото деяние като такова извършено в условията на домашно насилие, доколкото и актуалната разпоредба на закона изисква само един акт на насилие, за да се приеме за наличен този съставомерен признак от обективната страна на престъплението по чл.131, ал.1, т.5а от НК. От значение в случая , наред с гореизложените обстоятелства, се явява конкретния повод за осъщественото на 03.04.2024 г. деяние, случило се при обичайното за двамата родители тогава предаване на децата, а именно - провокирано от отказ на св.А. да даде пари на обв.С., предпоставил и осъщественото от същата посегателство срещу него, преценен в контекста на комплицираните им отношения - както по време на съжителстването им в годините преди фактическата раздяла, видно от събраните материали по делото и съпътствана с конфликтни ситуации, а така и след същата на 18.06.2023 г., няколко дена след която по молба на обв.С. е било образувано по ЗЗДН гр.д. № 657/2023 г. по описа на ПРС и издадена на 13.07.2023 г. Заповед за незабавна защита/ а с Решение № 278/23.10.2023 г. и Заповед за защита № 12/23.10.2023 г. по отношение на обв.С./ и към 4 процесната дата 03.04.24 г., когато след това и по молба на св.А. е образувано производство по ЗЗДН и му е издадена Заповед за незабавна защита/ а с Решение № 147/15.06.2024 г. и Заповед за защита № 11/17.06.2024 г. Въпреки това, през целият този период когато не са съжителствали, двамата не са преустановили контактите си помежду си - виждали са се и срещали/ с изключение на периода на действие на заповедта от гр.д. № 657/2023 г. по описа на ПРС /, чували са се комуникирайки по телефон, с приложения и текстово, с придружаващи от страна на обв.С. скандали, вербална агресия и заплахи, разменяли са си децата, а св.А. парично е подпомагал обвиняемата, мотивиран в цялостното си поведение и отношение към нея от грижата за двете им деца и осъзнатата тяхна привързаност към майка им.