Решение № 13 от 27.01.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Варна, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20253000500407 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 12899/7.05.2025 от Л. И. Л. ЕГН: **********, чрез адв. Ел. Е. от АК-Варна, срещу решението на ОС-Варна № 391/11.04.2025 по гр.д.№ 1505/2024, с което е отхвърлен искът й срещу А. К. А. ЕГН ********** и К. А.

А. ЕГН **********, двамата от гр.Варна, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот представляващ жилище, находящо се в подпокривно пространство, със застроена площ от 106,42кв.м., състоящо се от един МАНСАРДЕН АПАРТАМЕНТ с площ от 94,56кв.м., находящ се на четвърти етаж в еднофамилна жилищна сграда с ид.№ *** по КККР на гр. Варна, със РЗП 708кв.м. и ЗП 213кв.м., а по КК - със ЗП от 241кв.м., построена в ПИ идентификатор № *** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, м-ст „Св. Н.“, с площ от 597кв.м. по КК, а по документ за собственост - с площ от 550кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), със стар номер: УПИ пл.№ Х-2070, квартал 49, при граници: ПИ с ид.№№ 10135,2563.566; ***;

***, въз основа на давностно владение установено върху имота, считано от края на 2000г до депозиране на исковата молба в съда – 30.07.2024г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК.

Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необосноваността му.

Не било разграничено финансирането и изработването на недв. вещ от 1 дейността по организиране, иницииране и провеждане на адм. производство, в което да бъде одобрена строителна документация.

Не било отчетено от съда, че през 1995г ищцата предоставила средства на ответниците за строежа на жилищната сграда, в която е изграден процесният обект. В замяна на тази помощ ответниците поели ангажимент да изградят жилище за бабата на ищцата, респ. за нея, видно от сключен договор за заем от 10.08.1995г. Това обстоятелство наложило внасянето на изменения в строителните книжа, касаещи четвъртия етаж на сградата.

Изложени са пространни оплаквания за неправилно ценени на събраните по делото писмени и гласни доказателства, довели до постановяване на необоснован окончателен съдебен акт. Намира показанията на свид. Г. Г. за откъслечни, неясни и противоречащи на останалите доказателства по делото.

Същите съдържат данни единствено относно изграждането на електроинсталацията, на ВиК-инсталация и за външното измазване на 4ет. от жил. сграда, но не съдържали сведения относно възложителя на СМР.

Възразява се още, че ищцата била живяла в спорния обект със съзнанието, че същият е нейна собственост, затова е и възлагала извършването на довършителни и ремонтни дейности., като последните са нетипични за държател на имота.

Намира коментара на показанията на свид. В. за избирателен и тенденциозен.

Възразява и за това, че смяната на дограма представлява основен ремонт и затова нелогично било да се приеме, че ищцата била със съзнанието, че извършвала подобрение на чужд имот. От момента, в който установила фактическа власт върху самостоятелния обект през 2000, същата била с намерение за своене. Осъществяваното от нея владение било спокойно, явно, трайно, като е продължило до 2024г, което се извежда от факта, че била вложила средства в строежа на четвъртия етаж на жил. сграда, заплащала за ремонти и плащала местен данък. Сключеният договор за заем от 10.08.1995г също съставлявал индиция за уговореното м/у страните за отстъпване на самостоятелен обект в сградата на бабата на ищцата, а след кончината й – собствеността да премине в патримониума на ищцата.

Счита, че неправилно не са били кредитирани показанията на свидетелите Н. и Кр..

Отправя искане за отмяна на решението и за постановяване на друго уважаването на предявения от нея положителен установителен иск за собственост.

Претендира сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от А. К.

А. и К. А. А. със становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Поддържа се, че твърдяното от ищцата за извършвано от нея строителство на процесния имот, е останало недоказано. Тъкмо обратното, по време на строителството ищцата единствено обитавала втория етаж на жил. сграда, а след завършването й на етап „груб строеж“ през 2001г се преместила 2 в помещение, находящо се на четвъртия етаж.

Недоказани са останали и твърденията за уговорки между страните ищцата да участва в строежа на сградата, да извършва довършителни работи, да излива допълнителна бетонна плоча за тавански етаж или СМР.

Оспорен е статутът на самостоятелен обект на обитаваното от ищцата помещение на четвъртия етаж от жил. сграда. Доколкото били извършени подобрения от свид. В., те били с цел създаване на комфортни жилищни условия за него и за въззивницата. Подобренията били извършени със знанието и съгласието на въззиваемите.

Излагат още, че през 2011 въззивницата преустановила упражняването на фактическа власт поради възникнал конфликт между нея и майка й.

При това положение упражняваната от ищцата фактическа власт е била за период, по–кратък от 10г - от м.12.2001 до пролетта на 2011г. Спорадичните периоди на ползване след 2013г счита, че не изпълват съдържанието на понятието „владение“, респ. не попадат под хипотезата на чл.83 ЗС Поддържа се и възражението за недоказаност на твърдението за предоставена сума в заем в размер на 1 200 000лв от М. Ст. на А. и К. А.и и за нищожност на договора за заем от 10.08.1995г поради противоречието му със закона, тъй като същият бил с неясен предмет.

Отправя искане за потвърждаване на постановеното от ОС-Варна решение като правилно и законосъобразно.

Претендират се съдебно-деловодните разноски, сторени пред въззивната инстанция.

В обстоятелствената част на исковата си молба Л. И. Л. излага, че е дъщеря на първата отв. А. К. А., която е в брак с втория отв. К. А. А. /втори съпруг/.

Двамата ответници се легитимират за собственици на недв. имот с ид.*** в гр.Варна м-ст „Св. Н.“ с площ от 596кв.м., където е построена сграда с ид.№ ***., на четвъртия етаж на която се намира процесното жилище.

Строителството на сградата започнало през 1998г, като били построени три етажа - един партерен и два жилищни.

Твърди се от ищцата, че през 1999г тя със свои лични средства и труд, след изготвяне на нов проект, извършила строителството над завършената плоча на 3-я етаж и така изградила процесното жилище на 4-я жилищен етаж.

Строителството на същото приключило на етап „груб строеж“ в края на 2000г.

Сама извършила довършителните работи, а после и обзавела жилището.

Счита, че така построеният обект на 4-я от сградата има самостоятелен характер, тъй като има самостоятелен вход откъм стълбищна площадка и към него са прилежащи необходимите помощни помещения /килер и таван/.

В КККР на гр.Варна имотът не е отразен като СОС с посочване на отделен идентификатор.

Признава, че в нейна полза не е било учредено право на надстрояване за строителството на описания обект.

Твърди, че от построяването на обекта през 2000г установила владение 3 върху същия с намерението да го свои за себе си, което владение упражнява и към настоящия момент. Така изтеклата в нейна полза придобивна давност е настъпила на 1.12.2010г., като владението върху имота не е било изгубвано никога и продължава и към момента на сезирането на съда с настоящата ИМ.

Ето защо се позовава да е придобила правото на собственост върху процесния жилищен обект, намиращ се на 4-я етаж в сградата, построена в дворното място на ответниците, по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност.

Излага още, че от 2013г преимуществено започнала да живее и работи в чужбина, но въпреки това продължила да ползва процесния имот при завръщанията си в страната, и да осъществява обновления в него.

Твърди, че през 2022г патронът на входната врата бил сменен, без да се сочи от кого. По този повод ищцата ангажирала лице, което да смени подменения патрон на вратата.

През 2024г установила, че отново патронът на входната й врата бил сменен, като счита, че било дело на ответниците.

След справка в АВп констатирала, че на 13.02.2009г ответниците се снабдили с КНА за собственост вх.рег.№ 2521/ 13.02.2009г, акт № 82, том 7, дело № 1346/2009г по описа на СлВп-Варна, въз основа на който същите били признати за собственици на недв. имот с ид.№ *** по КККР на гр.

Варна, ведно с построената в него жилищна сграда ***, състояща се от четири етажа, вкл. и върху собственото й жилище.

Поради изложеното отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците А. К. А. и К.

А. А., че ищцата Л. И. Л. е собственик на недв. имот – самостоятелен обект на собственост - ЖИЛИЩЕ, намиращо се в подпокривно пространство, със ЗП от 106,42кв.м., състоящо се от един мансарден апартамент с площ от 94,56кв.м. на 4-ти етаж в еднофамилна жилищна сграда с ид.№ *** по КККР на гр.Варна, със РЗП 708кв.м. и ЗП 213кв.м., а по КК - със ЗП от 241кв.м., построена в ПИ с ид.№ *** по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г на ИД на АГКК, находящ се в гр.Варна м-ст «Св. Н.» (преди м-ст «Б.»), с площ от 597кв.м. по КК, а по документ за собственост - с площ от 550кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), със стар номер - УПИ пл. № Х-2070 в кв.49, при граници: ПИ с ид.№№ 10135,2563.566; ***; ***, по силата на давностно владение, установено от края на 2000г до подаването на исковата молба в съда - 30.07.2024г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК.

Моли за отмяната на издадения в полза на ответниците КНА в частта, включваща процесния мансарден апартамент, на осн.чл.537 ал.2 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците А.

К. А. и К. А. А. със становище за неоснователност на иска.

Не се оспорва родствената връзка между ищцата и първата ответница дъщеря и майка, както и че ответниците са собственици на дворното място с ид.№ ***, в което се намира построената жил. сграда с ид.№ ***.

4

Изрично оспорват ищцата да е собственик на процесния имот на заявеното оригинерно придобивно основание.

Възразяват ищцата да е осъществявала действия по строителство в имота, като и че имотът има самостоятелен характер. Твърди се от същите, че строителството на сградата започнало през 1999г и през 2001г било завършено на етап „груб строеж“. По време на строителния процес било допуснато изменение на одобрения инвестиционен проект по отношение на таванския етаж, изразяващо се в вида на покривната конструкция и допълнителна застроена площ. Сградата в цялост била въведена в експлоатация през 2008г, но фактически започнали да живеят там през 2001г. При това, построената сграда е еднофамилна такава и не позволява отделните й части да се ползват самостоятелно.

Излагат още, че през 1999г ищцата била бременна и живеел на квартира със своя съпруг. Ответниците в желанието си да подпомогнат семейството, през късната есен на 2000г довършили две стаи от построения втори етаж, в които приели ищцата и семейството й. Изрично подчертават, че ищцата била допусната да живее в имота само защото била дъщеря на първата ответница.

Към него момент сградата не е била довършена на етап груб строеж.

Оспорват твърдяното от ищцата, че тя със свои средства и труд извършила строителството на 4-я ет., тъй като към него момент не е разполагала със средства за това.

Процесната част от сградата й била предоставена в края на 2001г, когато приключил грубият строеж на сградата.