Решение № 171 от 07.10.2024, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Харманли, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. ТЕ.а като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20245630100231 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗС.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от З. Х. Г., ЕГН **********, от гр.Харманли, ул. „.... Х. Н. И., ЕГН ********** от гр.Харманли, ул. ...... и С. Н. И. ЕГН ********** от град Харманли ул. „... против Община Харманли, ЕИК:......, пл.„Възраждане” №1.

Ищците твърдят, че са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността СТАРИТЕ ЛОЗЯ, застроен и незастроен, целият с площ от 1119 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята: 8, с номер по предходен план 719.1628, при съседи: ***, ***,

***, ***, ***, ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** със застроена площ от 21 кв.м. брой етажи: 1 с предназначение: вилна сграда — еднофамилна.

Ищците твърдят, че имотът бил придобит по давностно владение и наследство от НХГ, б.ж. на град Харманли, починал на 27.02.2002г., който бил съпруг на първата от ищците и баща на втората и третата от ищците. Ищците твърдят, че имотът бил 1 техен от 2002г. до днес, т.е. повече от 22 години, като само те го своили, стопанисвали, ползвали и владели. Преди да получат имота по наследство, той принадлежал на техния наследодател, който го своил, стопанисвал, ползвал и владял от 1970г. до смъртта си на 27.02.2002г. В имота техния наследодател бил изградил през 1975г. сезонна сграда. За сградата се заплащал местен данък сгради и такса смет от наследодателя на ищците, а днес се заплащал местен данък и такса смет от ищците.

Ищците твърдят, че имали правен интерес да предявят настоящия иск, тъй като повече от 10 години владеели, своили, стопанисвали и ползвали процесния имот, придобит по давностно владение и наследство от НХГ, б.ж. на град Харманли, починал на 27.02.2002г., който владял, своил, стопанисвал и ползвал процесния имот от 1970г. до 27.02.2002г., когато починал, а ищците владели, своили, стопанисвали и ползват процесния имот от 27.02.2002г. до днес, при равни права за всяка една от тях, което щели да удостоверят по надлежния ред. Ответникът Община Харманли бил вписан като собственик в КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №Рд-189/23.03.2006г. на ИД на АК.

Поради това молят да се постанови РЕШЕНИЕ, с което да се признае за установено по отношение на Община Харманли, че ищците - З. Х. Г., ЕГН **********, от гр.Харманли, ул. „.... Х. Н. И., ЕГН ********** от гр.Харманли, ул. ...... и С. Н. И.

ЕГН ********** от град Харманли ул. „... са собственици при равни права за всяка една от тях по давностно владение и наследство на следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността „СТАРИТЕ ЛОЗЯ“, застроен и незастроен, целият с площ от 1119 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята: 8, с номер по предходен план 719.1628, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 21 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: вилна сграда — еднофамилна. Молят да се присъдят и разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника Община Харманли.

Ответникът депозира писмено становище, с което заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че със Заповед №РД-11-221 от 10.08.2004г. на Областен управител на обл.Хасково за одобряване плана на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по парагр.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за собственик на процесния имот била посочена Община Харманли. Сочи се още, че ищците следвало да предявят претенциите си по реда на ЗСПЗЗ, както и че общински имоти не се придобивали по давност. Моли се за 2 отхвърляне на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за наследници №115 от 22.02.2024г. на Община Харманли, ищците З.Г., Х.И. и С.И. са наследници на НХГ, починал на 27.02.2002г., като са съответно съпруга и дъщери на наследодателя.

Приети като доказателства са проект за сезонна сграда на Н. Х. Г. в м. „Старите лозя“, гр.Харманли и писмо до Н. Г. за даване на съгласие за включване на ел.помпа в полски имот, собственост на Н. Г., находящ се в м. „Старите лозя“.

Видно от представената скица №15-176138 от 21.02.2024г. на СГКК-Хасково, процесният недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в местността „Старите лозя“, гр.Харманли, с площ 1119 кв.м., номер по предходен план 7191628, ведно със сграда с идентификатор *** е записан като собственост на Община Харманли.

Със Заповед №РД-11-221 от 10.08.2004г. на Областен Управител на Хасково е одобрен план на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по парагр.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност „Старите лозя“, землище на гр.Харманли. Приет като доказателство е и списък на имотите на собственици преди образуване на ТКЗС и ДЗС, в който процесният имот с идентификатор *** (номер по предходен план 7191628), находящ се в местността „Старите лозя“, общ.Харманли, е посочен като стопанисван от ответната Община Харманли.

Съгласно заключението по назначената съдебно-техническа експертиза площта на процесния имот е 1119 кв.м. Процесният имот е записан в КККР на град Харманли, както следва : ПИ с идентификатор ***, площ 1119 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих, категория на земята - 8, номер по предходен план – 719.1628, собственик - ...... Община Харманли. В ПИ е нанесена сграда с идентификатор ***, със застроена площ 21 кв.м, брой етажи - 2, предназначение - вилна сграда - еднофамилна, собственост - Частна, собственик - „Липсват данни“. Съгласно заключението на КВС не са нанесени отделните имоти в местност „Старите лозя“, а само външните граници на местността и част от пътищата в нея. До месец август 2004 за местността, в която се намира процесният имот, няма изработени никакви карти, планове, схеми, скици и други графични материали. Първият изработен план за района е плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № РД-11-221 от 10.08.2004 г. на Областен управител. На него процесният имот е нанесен с номер 719.1628. На Общия устройствен план на град Харманли местността е отбелязана като „Земи по параграф 4 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ“. Вещото лице също е установило, че процесният имот не е бил обект на реституционни процедури, не е отнеман, не е отчуждаван, не е одържавяван, не е възстановяван и не е заявяван за възстановяване.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ФГ и ПБ се установява, че първоначално наследодателят на ищците Н. Г. владял процесния имот, като построил там вила, а понастоящем неговите наследници ползвали имота, като той бил ограден и в него имало засадени дървета и гледали пчели. Съгласно гласните доказателства никой не е проявявал собственически претенции досежно имота. Свидетелите посочват местоположението, площа и границите на имота и потвърждават, че до смъртта си наследодателят Н.Г. владеел имота, ведно с построената в него сграда, а след това и до настоящия момент ищците по делото. Същите знаят именно ищците като собственици на процесния имот.

Така събраните по делото гласни доказателства съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, вътрешно убедителни, логични и последователни, неопровергани от доказателства в обратна насока, поради което възприема същите като достоверно отразяващи действителното фактическо положение по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид оспорването на претендираното от ищеца право на собственост от страна на ответника съгласно данните в представената скица №15-176138 от 21.02.2024г. на СГКК-Хасково и депозираното от ответника становище по делото.

В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственици на спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като оспорващ правата им, както и същите следва да установят по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се позовава – придобивна давност, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.

Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение като обективен елемент от придобния способ придобиване по давност, съдът трябва да изследва и обстоятелството дали за периода на упражняване на владението не е налице законова забрана за придобиване на собствеността върху имота на това основание. Такава забрана е въведена с нормата на чл.86 от ЗС, според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост, а впоследствие - държавна или общинска собственост /съгласно трайната съдебна практика - Решение №224/ 27.04.2009 г. по гр. д. № 1491/2008 г., ІІ гр. отд. на ВКС, забраната на чл.86 ЗС е 4 приложима и по отношение на земите със статут на кооперативно земеползване/.

Давността за придобиване на държавни и общински имоти също е спряна съгласно пар.1 от ДР на ЗДЗС, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022г. (ДВ, бр.7, в сила от 31.12.2017г.). Такива забрани се съдържат още в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както и в чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ.

По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване по давност съдът счита, че по делото не са налице данни процесният имот някога да е бил държавна или общинска собственост, или земя със статут на кооперативно земеползване, поради което не са съществували законови пречки за придобиването му по давностно владение. Няма никакви доказателства по делото процесният имот да е бил одържавен по реда на чл.12 ЗСГ. Освен това липсват и каквито и да е доказателства по делото, че имотът е бил земеделска земя, включена в ТКЗС или друго подобно образование. Страните не твърдят такива факти, а и ответникът не представя такива доказателства, които да изключат правата на ищеца, което е в негова доказателствена тежест (Решение №21/04.02.2011г. по гр.д. №1327/2009г., 2-ро г.о на ВКС – „При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 127 ГПК (отм.), респ. чл. 154 ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост, след като такъв акт по делото не е бил представен. В същия смисъл решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на I ГО на ВКС.