Решение № 2425 от 12.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2425 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100507914 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20008445/28.01.2022 г. по гр.д. № 56789/2020 г. по описа на СРС, 46 състав Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. К. С., на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – негативни емоции, стрес, притеснения, както и сумата от 2000 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, претърпени в резултат на незаконно обвинение по прокурорска преписка № 40032/2016 г. на СРП/№ ЗМ 11430/2016 г. по описа на С „РТП-ОР-СДВР/, ведно със законната лихва върху посочените обезщетения, начиная от 04.11.2019 г. до окончателното заплащане, като искът е отхвърлен за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над уважения до пълния предявен размер от 5000 лева, както и иска за мораторна лихва, начислена върху неоснователната част на претендираното обезщетение.

Срещу решението в частта, с която предявеният иск е уважен, е постъпила въззивна жалба вх. № 25012929/16.02.2022 г., подадена от Прокуратура на Република България, в която са съображения за неправилност 1 на постановеното решение. Въззивникът поддържа, че определения размер на обезщетението за неимуществени вреди е необосновано висок, тъй като не съответствал на вида и характера на търпените вреди. Ангажираните доказателства не установявали интензивни процесуални действия с участие на ищеца, не била съобразена продължителността на обвинението, като производството било приключило за срок от 3 години. Досъдебното производство приключило по-бързо от съдебното. Не било разгледано и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Поддържа, че уговорения размер на адвокатското възнаграждение надвишава три пъти минималния размер. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено, както и да бъде съобразено направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при определяне на размера на неимуществените вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25029492/07.04.2022 г., подаден от А. К. С., с който е оспорил въззивната жалба. Моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. С отговора на въззивната жалба е подадена и насрещна въззивна жалба вх. № 25029493/07.04.2022 г., с която ищецът А. К. С. е обжалвал решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 2000 лева до предявения размер от 5000 лева. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства въззивникът поддържа, че съдът неправилно е оценил установените факти по делото и е приел, че престъплението, за което е бил обвинен, не е тежко. Определеното обезщетение било занижено съобразно характера и интензивността на негативните преживявания при ищеца. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло.

В срока не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от Прокуратура на Република България.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 56789/2020 г. по описа на СРС, 46 състав е 2 образувано по искова молба, подадена от А. К. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди против Прокуратура на Република България.

Ищецът твърди, че на 16.09.2016 г. в гр. София, по бул. Александър Жендов, е настъпило ПТП между мотоциклет Сузуки, модел ГСХ-Р 600“, управлявано от него и пешеходеца А.Ф.П., за което било образувано ДП № 11430/2016 г. РТП-ОДП-СДВР, като С. бил привлечен като обвиняем. СРП внесла делото в съда като било образувано НОХД № 15386/2017 г. по описа на СРС, 121 състав, по което А. К. С. бил оправдан с влязла на 04.11.2019 г. присъда по повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 3, пр. последно, „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. б, пр. 2, чл. 342, ал. 3 от НК. За престъплението се предвиждало наказание от една до шест години лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

Оправдателната присъда била протестирана от СРС и била потвърдена с Решение № 891/04.09.2019 г. по ВНОХД № 1331/2019 г. по описа на СГС,ХIV въззивен наказателен състав. Поддържа, че по време на наказателното преследване живял в страх, че може да бъде осъден несправедливо, да бъде заклеймен от обществото и дори да търпи ефективно наказание лишаване от свобода. За повдигнатото обвинение научили неговите роднини, близки и приятели, колеги и познати. Започнал да страда от безсъние, непрестанно го мъчела мисълта за воденото срещу него дело като това се отразило негативно върху начина му на живот. Фактът, че срещу него се водело наказателно преследване се отразил и на психическото му здраве, бил в постоянно напрежение, тъй като работел като програмист в утвърдена международна фирма. Сериозно били засегнати честта и достойнството му. Твърди, че в хода на наказателното производство направил разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева – 1000 лева за производството пред СРС и 1000 лева – през въззивния съд. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуствени вреди и 2000 лева - имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 04.11.2019 г. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който Прокуратурата на Република България оспорва предявения иск. Не оспорва 3 твърдението, че наказателното производство, по което на ищеца е повдигнато обвинение е приключило с оправдателна присъда. Поддържа, обаче, че ищецът не е доказал, че действително търпените от него вреди са настъпили.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено в наказателното производство. Моли да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен или при условията на евентуалност обезщетението да бъде определено съобразно наведените в исковата молба твърдения.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства и е приложено НОХД № 15386/2017 г. по описа на СРС, 121 състав.

В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е определил, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 2000 лева и 2000 лева – имуществени вреди.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение.

По наведените с въззивната жалба доводи въззивният съд намира следното:

Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Пасивно легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за незаконно обвинение в извършване на престъпление е 4

Прокуратурата на Република България, която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. Следователно Прокуратурата на Република България (като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото са извършени от лица, числящи се към структурата на държавното учреждение, в чийто персонален състав са били включени лицата, повдигнали незаконосъобразното обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл.

46, ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно осъществяващи ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 2 от НПК).

Основателността на предявения иск се предпоставя от това по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца, като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.

От събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било образувано наказателно производство по повдигнато обвинение за извършено престъпление чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ , пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда. Фактът, че наказателното производство по отношение на ищеца по повдигнатото му обвинение е била постановена оправдателна присъда, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./ Оправдаването на ищеца по повдигнатото и поддържано обвинение обаче, не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение - по смисъла на чл.

4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните имуществени и 5 неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, а и не е спорно, че искът е установен по основание, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа на справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъдат взети предвид редица обстоятелства, които в съвкупност обуславят начина, по който привличането към наказателна отговорност се е отразило на състоянието на ищеца. Такива обстоятелства са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. При определяне на размера на дължимото обезщетение първоинстанционният съд е обсъдил тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, установените обстоятелства от разпита на допуснатия свидетел Ц.Ц. С.а. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като е съобразил, че обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 1-6 години, че наказателното производство е продължило около 3 години, като по отношение на подсъдимия не е взета мярка за неотклонение.