Протокол № 46 от 30.03.2026, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 46 гр. Смолян, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова

Сложи за разглеждане докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265400600045 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Частният тъжител Д. И. Х., редовно призован, се явява лично и с адв.

М. О., с представено пълномощно в днешно съдебно заседание.

Подсъдимият Б. Г. Ю., редовно призован, не се явява. За него се явява защитникът му адв. М. А., редовно призована.

Адв. А. – Няма процесуални пречки. Моля да дадете ход на делото.

Адв. О. – Моля да се даде ход на делото.

Тъжителят Х. – Да се гледа делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. Поради изложено

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ход на делото.

СЪДЪТ разясни на страните правата им по чл. 274 и чл. 275 от НК.

ОТВОДИ не постъпиха.

СЪДЪТ намира че, няма пречка да се открие фазата на съдебното следствие с изготвяне доклад по делото. Поради изложеното ОПРЕДЕЛИ:

1

ОТКРИВА фазата на съдебното следствие, с изготвяне доклад на делото:

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от Б. Ю., чрез защитника адв. А., срещу постановена присъда по НЧХД № 9/2024 г. по описа на Районен съд – Чепеларе в осъдителната й част. Във въззивната жалба са изложени доводи, че са допуснати нарушения по отношение анализа на доказателствената съвкупност по делото, като са допуснати и посочени процесуални нарушения. Предвид на изложеното е поискано съдът да отменени присъдата в осъдителната й част и да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение. Във въззивната жалба и депозирания отговор на ВЖ от ЧТ не са направени нови доказателствени искания.

Адв. А. – Уважаеми господин Председател, поддържам подадената жалба, както и уточнението, след изготвяне на мотивите, в които пък отделно сме развили съображенията си за незаконосъобразност на първоинстанционната присъда в обжалвана част. В тази връзка и с оглед отговора, постъпил от името на тъжителя Д. Х., представям и моля да приемете присъда и мотиви по две производства: НЧХД № 131/2025 г. по описа на РС – Асеновград и НЧХД № 57/2024 г. на РС - Чепеларе, които са влезли в сила, и в които ясно са посочени конфликтът между А. П. и дългогодишните отношения със семейството на Б. Ю.. Представям същите във връзка с изложените от нас твърдения, че по време на процесната случка 18.08., г-н П. е бил временно изпълняващ Началник на РУ – Чепеларе и всички разпитани полицаи в настоящото производство, всъщност са действали под негово ръководство, тъй като и това е оспорено в отговора, като се твърди, че няма връзка. Ние твърдим и това е нашата защитна теза, че изначално г-н П. е възложил да се направи така, че да не се възпроизведе нито местопроизшествието, няма протокол за ПТП изготвен, въпреки посещението на място и в тази връзка има и събрани такива данни по делото. Тези доказателства са възникнали след приключване първоинстанционното производство, затова ги представям сега.

Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на адв. М. О. да се запознае с представените доказателства от адв. А..

Адв. О. – Аз ще Ви помоля да укажете на защитника на жалбоподателя 2 да уточни какво е отношението на тези две присъди към предмета на настоящото производство, доколкото те касаят деяния, които са извършени през 2024 г.,.Моля да уточни как се отнасят тези две производства с настоящото производство, включително и със заеманата от А. П. длъжност, доколкото в качеството му свидетел, неговата самоличност е била снета и същият е предупреден за наказателната отговорност. На същия са били задавани въпроси затова дали има дела със страните.Желая да се уточни изрично дали се твърди, че А. П. цитирам: „възложил да се направи така, че да не се произведе мястото на произшествието“. Това не го разбрах. Какво имате предвид, че е направил свидетеля П., та да се възпрепятства доказването на деянието по настоящото дело?

Адв. А. – Уважаеми окръжни съдии, представям настоящите писмени доказателства, тъй като в тях два различни състава от две различни съдилища, са анализирали много подробно подаваните сигнали. Вътре са описани отношения в години от г-н П. със у семейството на Б. Ю.. В тази връзка, считам, че огледът на местопроизшествието е бил компроментиран, тъй като не се отрича и от свидетелите, че са докладвали в този ден директно на г-н П.. Конфликтът е ясен. В представените от мен мотиви ясно се вижда огромният брой докладни записки, жалби, преписки и други, които са образувани през целия период, обхващащ включително и периода на деянието, за което се води настоящото производство, от което е видно, че г-н П. не може да е обективен при извършване на дейността си спрямо цялото семейство на Б.

Ю., включително и на самия Б. Ю..

Адв. О. – С оглед направените уточнения, моля да оставите без уважение направените доказателствени искания, тъй като считам, че тези писмени доказателсва не са относими по настоящото производство. На практика приемам, че се касае за опит да се ползват косвено доказателства, събрани в две други производства, без да е ясна връзката с настоящото. Що се отнася на достоверността на показанията на А. П., същият е дал показанията си след предупреждаване за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК. Освен това те не противоречат на останалите свидетелски показания, в това число и на бащата на подсъдимия - Г. Ю., поради което считам, че нямат връзка по предмета на делото и моля да ги оставите без уважение.

СЪДЪТ намира, че по делото следва да се приемат, представените 3 писмени доказателства от адв. А., а именно присъда по НЧХД № 131/2025 г. по описа на РС – Асеновград, ведно с мотиви и присъда по НЧХД № 57/2024 г. по описа на РС – Чепеларе, ведно с мотиви. Поради изложеното съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото присъда по НЧХД № 131/2025 г. по описа на РС – Асеновград, ведно с мотивите към нея и присъда по НЧХД № 57/2024 г. по описа на РС – Чепеларе, ведно с мотивите към нея.

Адв. А. – Нямам други доказателствени искания.

Адв. О. – Нямаме други доказателствени искания.

СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна. Поради изложеното

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ход на съдебните прения.

Адв. А. – Уважаеми окръжни съдии, поддържам, както казах вече, подробно изложените мотиви в допълнението към въззивната жалба, които няма да повтарям, с оглед процесуална икономия, но държа да отбележа пред Вас, че в България и в наказателното производство, действа принципът за невиновност, т.е. никой не може да бъде счетен за виновен до доказване на противното. В тази връзка, доказването на вина за определено деяние, трябва да е пълно, точно, от всички страни на всяко едно от престъпленията, изброени в Наказателния кодекс, което означава, че трябва да имаме категорични, непротиворечиви, ясни доказателства за авторството на деянието, за изпълнението на белезите на изпълнителното деяние, както и за наличието на субективната страна в различните нейни форми. В настоящото производство считам, че категорично не са събрани доказателства, които да водят до извода за безсъмнена вина, като субективно отношение на Б. Ю., за извършване на деянието, за което е обвинен, още по-малко има данни за форма на вината „пряк умисъл“, за какъвто се говори в първоинстанционното производство. Престъплението, за което същият е привлечен към отговорност, е показване на обиден жест с ръка в ситуация, в която същият е видял баща си паднал на земята пред автомобила на г-н Х.. Считам, че е не без значение цялостната обстановка и вероятно, служебно известната на настоящия състав, 4 обстоятелства колко години, продължава конфликта между семейството на Б.

Ю. и семейството на Д. Х.. Считам, че в ситуация, поредна на конфликт, възникваща с реплики между страните, форма на вина „пряк умисъл“, категорично не може да присъства. Не можем да си представим, че Б. Ю. предварително е обмислил и целенасочено е отправил какъвто и да било жест или обида в разигралата се между тях ситуация на 18.08.23г На следващо място, не са налице и категорични, безспорни доказателства за изпълнение на белезите на престъплението „обида“, чрез обиден жест. Действително, възможно е обида да бъде нанесена и не чрез вербални изрази и действия. Може да бъде нанесена и чрез жестове. Нямаме категорични данни какъв е бил този жест. Един единствен свидетел и то след така удобно подсказване от адв. Б. каза „А, да, вярно, забравих за жеста“ и го цитира. Но и тук г-н Х. в първоначалната си жалба, която е подал пред РУ – Чепеларе и по която е образувана преписка, нито някой от полицаите, които са разглеждали клипа, предоставен от г-н Х., изобщо говори за такъв жест, нито се споменава. Това възниква едва с началото на това производство, като клипът не го показва т.е. нямаме категорични данни. Вещото лице казва има отражения, има други образи, има наслагвания, няма категоричност, никъде не се вижда.

Още по-категорично към това нещо можем да добавим и че няма как да знаем към кой е насочен този жест т.е. дали има налице „обида“ именно към гн Х., предвид, че е имало и други присъстващи. А още повече пък, че няма нито един очевидец на това нещо, а г-н Х. го твърди доста по-късно, не и в първоначалната си жалба.

Предвид изложеното, както и всички събрани доказателства по делото, считам, че не са налице необходимите доказателства, за да се стигне до извода, който да е по-категоричен, несъмнен, безспорен начин за изпълнение на всички белези на престъплението, а именно чрез твърдяното да е извършено от Б. Ю.. Моля да отмените присъдата. Претендирам направените разноски в условия на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Б. Ю. е студент, който не полага труд и не ми е заплатил за настоящото производство.

Адв. О. – Уважаеми окръжни съдии, от името на доверителя ми, ще Ви моля да оставите в сила обжалваната присъдата на РС-Чепеларе. Считам, че същата е правилна и законосъобразна, и не страда от пороците, описани във 5 въззивната жалба и допълнението на въззивната жалба от подсъдимия.

Противно на изложеното от колегата, безспорно е установено авторството на деянието, а именно, че точно Б. Г. Ю. е направил обиден жест с ръка на 18.08.2023 г. и че той е бил насочен към моя доверител – Д. Х..

Относно доказването на авторството са налице многобройни доказателства, в това число и показанията на бащата на Б. Ю. – Г. Ю., който признава, че синът му е направил въпросния жест, но се оправдава с това, че жестът бил насочен не към Д. Х., а към него самия т.е. към баща му, тъй като Б. се бил подразнил, че баща му неколкократно бил казал „Остави го, не се занимавай. Извикал съм полиция.“ В същото време РС-Чепеларе е изложил достатъчно убедителни мотиви защо не кредитира показанията на Г. Ю. в частта за насочеността на жеста на неговия син, а именно няма никаква житейска логика синът да покаже ******* на своя баща, докато той е „паднал“ на земята, защото той сам се е поставил в това положение, след което да се наведе и да се опита да му помогне, т.е. самото отправяне на жеста и думите, които само Г. Ю. е чул „оправяй се“ от своя син противоречат на поведението на сина му, който непосредствено след това се е навел, за да му помогне т.е. не е оставил баща си да си оправя сам в тази ситуация. Да, отношенията между страните са вложени и те са влошени от години. Именно в този контекст следва да се разглежда и поведението не само на Б. Ю., но и на баща му, които на въпросната дата предварително са се сговорили така, че да инсценират ПТП, при което уж Д. Х. бута с управляваното от него МПС Г. Ю., а той пада на земята, след което Б. звънни на „112“ и вика за помощ, защото видите ли Д.

Х. се е опитал да прегази и да убие баща му. В този контекст не намирам за обосновани доводите на колегата, че Б. не бил действал с пряк умисъл.

Напротив, прекият умисъл е налице и той е по отношение на престъпление с много по-тежка наказуемост, но и по отношение на престъплението, за което е постановена осъдителната присъда, предмет на проверка в настоящото производство. Жестът е от такова естество, че няма как случайно Б. да постави ръцете си в такава конфигурация, че да покаже ******* към моя доверител, който е на 75 години и който е бил целяната жертва в случая, но това не се е случило по начина, който са искали подсъдимият и неговият баща.