Решение № 692 от 15.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 692 гр. Пловдив, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330114352 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „456 Управление на сграда“ ЕООД, ЕИК: 115287607, представлявано от у. А. И. против Етажна собственост, с адрес: ***, действаща чрез К. Ч., в качеството му на у. на ЕС.

В исковата молба и уточнения към нея се твърди, че на 01.02.2021 г. между ЕС с адрес:*** и „Информаторс ББС“ ЕООД, понастоящем „456 Управление на сгради“ ЕООД, е сключен договор за поддръжка и управление на етажната собственост, за срок от две години до 01.02.2023 г. Твърди се, че с договора било уговорено ищецът срещу заплащане да осъществява цялостна поддръжка и управление на общите части на етажната собственост, като в исковата молба подробно се описват конкретните дейности, с които ищецът е бил натоварен. Сочи се, че договорът между страните не бил прекратен.

Посочва се, че съгласно чл. 3 страните били уговорели месечно възнаграждение в размер на 1162 лева, чийто падеж бил уговорен до всяко пето число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. В случай на просрочие, възложителят дължал на изпълнителя неустойка в размер на 1 % върху сумата, неплатена в срок за всеки ден забава до окончателното изплащане, съгласно чл. 8, ал. 1. Твърди се, че ответникът за периода от 1 месец април 2022 г. до месец юни 2022 г., е преустановил заплащането на дължимите от него суми към ищеца. Счита, че задълженията са падежирали, поради което се моли ответникът да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 3486 лева, представляваща неплатени месечни възнаграждение /по 1162 лева на месец/ по договор за управление и поддръжка от 01.02.2021 г., за периода от април 2022 г. до юни 2022 г. и сумата от 1080,66 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 05.07.2022 г. – 06.10.2022 г.

Моли се за уважаване на исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез пълномощник адв. Е. А., с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Не се спори, че на 01.02.2021 г. бил сключен между страните договор за поддръжка и управление на външните общи части на ЕС. Ответникът бил част от комплекс ***. Твърди се, че през периода на действие на договора, изпълнителят системно не е осъществявал задълженията си по чл. 1 от същия, като поддържал в занемарено състояние общите части и площите, за които имал задължение да полага грижа, както и не е заплащал дължимите консумативи и услуги на доставчиците. Мнозинството от етажни собственици не били доволни от предоставяните услуги от ищеца и това довело до свикване на Общо събрание. С решения на Общото събрания от 09.03.2022 г. и 18.04.2022 г. етажните собственици били взели решения за нов у. на ЕС и било избрано „Ариете Хоум 4“ ЕООД за ***. Твърди, че поради неполагането на дължимата грижа и липса на добросъвестно изпълнение на договора от страна не ищеца, довело до прекратяването му. Посочва се, че У. на ЕС К. Ч. връчил уведомление за прекратяване на процесния договор, като на основание чл. 2, ал. 2, последният бил прекратен на 10.06.2022 г. Оспорват се издадените от ищеца фактури, като същите били издадени за целите на производството.

В условията на евентуалност в случай че съдът счете, че претенцията за плащане на възнаграждение е основателна, то се прави възражение за нищожност на мораторната неустойка, обективирана в чл. 8 от договора, поради противоречие с добрите нрави. В тази връзка се твърди, че предвидената неустойка е много над размера на предвидимите вреди от неизпълнение на парично задължение. Навеждат се доводи, че така 2 уговорената неустойка надхвърля нейната обезщетителна функция до степен, съизмерима с неоправдано облагодетелстване за кредитора. Цитира се съдебна практика в подкрепа на твърденията.

На следващо място се прави възражение за прекомерност на неустойката в сравнение с претърпените вреди на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД.

Въз основа на всичко изложено счита, че предявените искове са неоснователени и се моли за отхвърлянето им. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулутивно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

От процесния договор се устаноява, че е уговорено ищецът срещу заплащане да осъществява цялостна поддръжка и управление на общите части на етажната собственост, като са разписани конкретните дейности, с които ищецът е бил натоварен, както и че съгласно чл. 3 от договора ответникът следвало да заплаща месечно възнаграждение в размер на 1162 лева, чийто падеж бил уговорен до всяко пето число на месеца, следващ месеца, за който се дължи.

От доказателствената съвкупност се установява и че с решения на Общото събрания от 09.03.2022 г. и 18.04.2022 г. етажните собственици били взели решения за нов у. на ЕС и било избрано „Ариете Хоум 4“ ЕООД за ***, като събраните гласни доказателствени средства се устаноява, че това се е наложило поради неполагането на дължимата грижа и липса на добросъвестно изпълнение на договора от страна на ищеца. Въпреки това няма никакви индикации, че договорът е развален към тези дати, най-малкото защото съглашението е писмено, а дори и от ответника няма твърдения, че предупредил писмено ищеца с даване на срок/каквото е изискването на чл.87ЗЗД/, че ще счита договорът за развален в случай на некоректно/неточно или непълно/ изпълнение. Съдът приема, че няма основание ответникът да не заплаща задължението си към ищеца, докато договорът е в сила, тъй като недоволството от изпълнението на ищеца на част от собствениците на ЕС не е достатъчно да установи в условията на пълно и главно доказване системни неизпълнение на задълженията от изпълнителя по смисъла на сключения 3 договор.

От приетите писмени доказателства/ протоколи от ОС на ЕС / се установява, че за у. на ЕС е избран К. Ч., както и че той надлежно е връчил уведомление за прекратяване на процесния договор на 13.5.2022г, като на основание чл. 2, ал. 2, съдът приема, че последният е прекратен на 13.06.2022 г. Поради всичко гореизложено ищецът има право да претендира заплащане на услугите за периода 1 април 2022 г. до 13 юни 2022 г.

При това положение тежестта да докаже по делото, че е изпълнил точно и без забава тези си изискуеми парични задължения, лежи по делото върху ответника (чл.

154, ал. 1 ГПК). Последният не е представил по делото доказателства да ги е изпълнил до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). При това положение, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, съдът намери, че той не е изпълнил тези си изискуеми парични задължения в общ размер от 2 827.53 лева към ищеца по договора. Ето защо, като основателен, следва да се уважи този предявен от ищеца иск за сумата от 2 827.53 лева, предствляваща неплатени вноски за периода 1 април 2022 г. до 13 юни 2022 г , а за разликата до 3486 лева следва да бъде отхвърлен, тъй като договрът е бил е прекратен след 13 юни 2022 г.

Като неоснователен обаче следва да бъде изцяло отхвърлен предявеният от ищеца иск за претендираните неустойки.

С клаузата на чл. 8, ал. 1 от процесния договор, е предвидена неустойка за неизпълнение, по смисъла, на която възложителят дължал на изпълнителя неустойка в размер на 1 % върху сумата, неплатена в срок за всеки ден забава до окончателното изплащане. Основателно е възражението на ищеца, че предвидената неустойка е много над размера на предвидимите вреди от неизпълнение на парично задължение, което означава, че уговорената неустойка надхвърля нейната обезщетителна функция до степен, съизмерима с неоправдано облагодетелстване за кредитора.

При преценка на всички обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на 4 неоснователно обогатяване. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, като начинът по който е уговорено сочи, че клаузата на чл8, ал. 1 от договора между страните е нищожна поради противоречие с добрите нрави, поради което и същата не поражда права и задължения, което изключва възникването вземане за неустойка за сумата 1080,66 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 05.07.2022 г.

– 06.10.2022 г.

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ Етажна собственост, с адрес: ***, действаща чрез К. Ч., в качеството му на у. на ЕС да заплати на „456 Управление на сграда“ ЕООД, ЕИК: 115287607, представлявано от у. А. И. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от общо 2 827.53 лева, представляваща неплатени месечни възнаграждение по договор за управление и поддръжка от 01.02.2021 г., за периода от 1 април 2022 г. до 13 юни 2022 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 2 827.53 лева до 3486 лева като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от„456 Управление на сграда“ ЕООД, ЕИК:

115287607, представлявано от у. А. И. осъдителен иск с правно основание чл.92 ЗЗД срещу Етажна собственост с адрес: ***, действаща чрез К. Ч. сумата от 1080,66 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 05.07.2022 г. – 06.10.2022 г. като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5