Решение № 339 от 14.11.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Сливен, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно наказателно дело № 20242230200563 по описа за 2024 година Производството е образувано по повод жалба на „МТ Б.” ЕООД - гр.

Малко Търново, област Бургас против НП № 20-2300220 от 02.11.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Сливен, с което на основание чл. 416 ал.5 от КТ, вр. чл. 414 ал. 3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява. За него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

В с.з.административно – наказващият орган, редовно призован изпраща свой представител, който счита обжалваното НП за законосъобразно и моли съда да го потвърди.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 09.10.2023 г. е извършена проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на „МТ Б.“ ЕООД гр. Малко Търново, изграждащо обект представляващ жилищна сграда, находяща се в град Сливен, ул. „Петко К.“ №4. По време на проверката било установено, че лицето В.М.З. с ЕГН 1

********** извършва работа по монтаж на северна фасада на сградата.

Проверяващите помолили лицето да слезе от фасадата и се легитимирали като служители на ДИТ. Предоставили му декларация, в която Венислав Захариев собственоръчно попълнил самоличност, длъжност, предприятието за което работи, вида на извършваната работа, работно време, срок за извършване на поетата работа и сумата от 1000 лв., която представлява уговорено възнаграждение за нея. В същата декларация лицето е посочило, че следва да я извърши до 15 дни, както и че работи по сключен с дружеството граждански договор. На 17.10.2023 г. в Д „ИТ“ Сливен управителят на „МТ Б.“ ЕООД гр.

Малко Търново е представил граждански договор № 00000007/02.10.2023 г., сключен между дружеството и В.М.З.. Въз основа на горепосоченото административно–наказващия орган е приел, че отношенията между страните не е следвало да се уреждат от граждански договор и доколкото няма сключен трудов договор между „МТ Б.“ ЕООД гр. Малко Търново и В.М.З., на „МТ Б.“ ЕООД е бил съставен АУАН за това, че в качеството си на работодател, по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на 09.10.2023 г. е допуснал до работа В.М.З. без трудов договор в писмена форма.

Срещу съставения акт е постъпило възражение с вх. №23116186/24.10.2023 г., като административнонаказващият орган след като се е запознал със съдържанието му е приел, че предвид приложените към преписката писмени доказателства не са налице основания за прекратяване на административнонаказателната преписка и е издал обжалваното НП № 20-2300220/02.11.2023 г., с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес от обжалване, а разгледана по същество се явява основателна.

Безспорно се установи, че при извършена проверка на 09.10.2023 г. от Инспекция по труда на проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство с обект на контрол жилищна сграда в строеж е констатирано, че лицето Венислав Захариев притежава надлежно сключен преди датата на 2 проверката граждански договор № 00000007/02.10.2023 г. за извършване на работа, по силата на който се е намирал на обекта и е извършвал монтаж на бонд. В конкретния случай по делото е установено и доказано, че жалбоподателят в качеството си на страна по граждански договор № 00000007/02.10.2023 г. е наел лицето Венислав Захариев, който от своя страна се е задължил с конкретна работа, а именно - Монтаж на бонд 20 кв.м. Съдът счита представения граждански договор с лицето Венислав Захариев за редовен от външна страна, тъй като същият съдържа всички елементи на договора за извършване на работа чрез личен труд - с него е уговорено постигането на определен между страните резултат, а не престиране на работна сила, уговорен е конкретен срок за извършване на работата. В представения договор не е налице и друг характерен за трудовото правоотношение елемент - "работно време", тъй като в гражданския договор е уговорен конкретен срок за изпълнение на работата, който в настоящия случай е до 30.10.2023 г. Съгласно този договор, жалбоподателят в качеството си на ЮЛ възлага, а лицето Захариев се задължава да извърши „монтаж на Бонд 20 кв.м. за сумата от по 50 лв. за всеки от тях в жилищна сграда находяща се в центъра на гр. Сливен. Характерно за всеки граждански договор е обстоятелството, че при извършване на договорения резултат изпълнителят не зависи от възложителя по отношение на начин на извършване на работата, работно време, трудова дисциплина и в това отношение представения по делото граждански договор напълно съответства на изискуемите по закон характеристики към гражданския договор.

Действително по делото е приложена декларация попълнена собственоръчно от установеното на работа лице, в която същият е посочил, че полага труд с работно време от 09.00 ч. до 17.00 ч., но всички останали попълнени реквизити указват на наличието на граждански договор. При попълването на Декларацията лицето изрично е посочило, че притежава сключен граждански договор. В т. 7 от Декларацията е посочил, че е „поел ангажимент към санкционираното дружество /макар посочено с неправилно наименование/. Посочил е, че ангажиментът се състои в това, че следва да извърши „Монтаж на вентилируема фасада“. Пак в същата точка от Декларацията е посочил, че ангажиментът по гражданския договор е за срок до 15 дни както и че при завършването му следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 1000 лв. Предвид описаното по–горе, съдът 3 счита, че единствено посочването на конкретно работно време, а именно от 09.00 до 17.00 ч., при наличието на деклариране на всички останали обстоятелства, налагат извода, че се касае за наличие на граждански, а не на трудови правоотношения. Следва да се има предвид и че посочването на работно време /както и самият свидетел Захариев заявява/ не означава категорично, че такова е било уговорено от дружеството жалбоподател, а означава, че работата се извършва в този времеви интервал от деня, което е и чисто житейски логично, особено като се има предвид, че се касае за месец октомври, когато продължителността на деня не е голяма и не може да се очаква да се работи по фасада през друг времеви интервал от денонощието.

Съдът не споделя и изразеното становище от страна на процесуалния представител на административно наказващия орган, че дейността на дружеството изключва необходимостта от ползване на допълнителна услуга „Монтаж на бонд“. Това не може да се приеме като обстоятелство, което доказва извършването на процесното нарушение доколкото факт, че дружеството извършва по занятие строителство на жилищни сгради не води до извода, че притежава квалифицирани работници за всяка една от строително–монтажните дейности и не може да ползва, чрез сключване на граждански договори подизпълнителни на някой от тези дейности, включително монтаж на вентилируема фасада.

Безспорно с императивната разпоредба на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. Трудовото правоотношение се характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение и за това правоотношение следва да има сключен трудов договор в писмена форма.

Трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, 4 работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват. За да е налице трудово правоотношение следва работникът да е бил нает от работодателя да изпълнява конкретна работа, да има уговорено трудово възнаграждение, работно място, работно време, почивки, отпуски и т. н. Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила - труд от работника за продължителен период. Работникът има задължението да спазва определен ред и трудова дисциплина, както и право да получи трудово възнаграждение. В случая обаче не се касае многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, нито за спазване на определен ред и трудова дисциплина.

Отговорността на санкционирания не може да бъде ангажирана въз основа на предположения, съмнения и догадки, а следва да се установи несъмнено дали наказаното лице е отговорно за констатираното деяние.

Отговорност за едно деяние следва да се ангажира въз основа на безспорни доказателства, че е извършено именно визираното в АУАН нарушение, и то от лицето, сочено като нарушител.

Воден от горното и като прие, че е налице писмен граждански договор между страните с всички изискуеми по закон елементи, съдът прие, че липсва основание за ангажиране на отговорността на дружеството – жалбоподател за извършено нарушение на чл.62 ал.1 от КТ.

Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя, съдът следва да осъди Д“ИТ“ гр. Сливен да заплати направените от него разноски за адвокатско възнаграждение на основание Наредба №1 от 09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и списък на направени разноски.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ НП № 20-2300220 от 02.11.2023 г. , издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Сливен, с което на „МТ Б.” ЕООД - гр.

Малко Търново, област Бургас, ЕИК ..., представлявано от управителя И. П.

Я., за нарушение на чл. 62, ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“- Сливен да заплати на „МТ Б.” ЕООД - гр. Малко Търново, област Бургас, ЕИК ... сумата от 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6