Определение № 216 от 20.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 216 гр. Благоевград, 20.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20241200501119 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба на З. В. Б. (починал след подаване на жалбата), съдебен адрес: гр.София, бул.“*** и частна жалба на Г.

И. К., с постоянен адрес: гр.*** и двете против определение №153/07.02.2024г на РС-Петрич по гр.д.№433/23г, с пр. осн.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

С атакувания акт е прекратено производството по делото, поради неотстранени в срок нередовности и исковата молба е върната на ищеца.

Недоволни от така постановеното определение са останали жалбоподателите, които го намират за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Искат неговата отмяна и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Противната страна не изразява осигурената възможност за това. становище по жалбата,въпреки

Съдът, след като прецени наведените от жалбоподателите доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По частната жалба на З.Б.:

Жалбата на З.Б.,п.20.07.24г(след подаване на жалбата) е процесуално недопустима, с оглед настъпилото сливане качеството на жалбоподател и въззиваем в един правен субект - участващия като ответник по делото на 1 лично основание единствен негов правоприемник А.Б..Предвид отсъствието на изявление за оттегляне или отказ от въпросната жалба, то за последния липсва правен интерес от същата, поради което ще следва да се остави без разглеждане, а въззивното производство по нея прекрати(вж. Р№360/13.6.2014 г на ВКС по гр.д.№796/12г, IV г.о., Р№328/27.10.2016 по гр.д. №7665/2013 на ВКС, ГК, IV г.о. и др.).

По частната жалба на Г.К.:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна.

От материалите по делото се установи, че РС е постановил прекратителния акт, приемайки за неотстранени в срок констатираните по реда на чл.129, ал.2 ГПК нередовности. При това положение прекратяването на делото се явява функция на разпореждането за оставяне исковата молба без движение, указвайки на ищеца да отстрани констатираните нередовности.

Поради това проверката на неговата законосъобразност е неизбежна в настоящото производство.

Анализа на обстоятелствената част и петитума на първоначаланата и поправените искови молби, а и на ищцовото становище от 30.01.24г(л171), налага извода за неправомерност на дадените указания. Според доктрината и константната съдебна практика меродавни в случая са правните твърдения на ищеца, заявени с исковата молба. Първоначалната искова молба и последвалите поправени такива, съдържат достатъчно факти и обстоятелства, както относно материално-правната легитимация на З.Б., така и досежно придобивните основания, довели до възникване на поддържаната от него съсобственост между страните при посочените квоти върху жилищната сграда и поземлените имоти.Те са напълно достатъчни, за да очертаят в нужната степен правния спор чрез индивидуализиращите го белези, като определят и процесуалната легитимация на страните.

Сами по себе си твърденията на един от ответниците (А.Б.), че ищецът З.Б. не е съсобственик и не следва да участва в делбата, позовавайки се на саморъчно завещание от 10.03.2019г от Йо.Б., не са в състояние да обосноват нередовност на исковата молба, респ.законосъобразността на обездвижването й.Изхождайки от разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК - определянето на кръга лица, между които се допуска делбата и точния размер на квотите, касае основателността на иска, понеже меродавна за целта се явява материално2 правната им легитимация на съпритежатели на спорното право на собственост.Ето защо изясняването на тези въпроси не е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на иска за делба, за която съда следи служебно.Служебното задължение на съда в тази насока се изчерпва с контрола дали иска е насочен срещу лицата, за които ищеца твърди, че са съсобственици, но не и дали те действително са такива, изхождайки от изложените в исковата молба обстоятелства и приложените доказателства.След като процесуалната легитимация произтича единствено от правните твърдения на ищеца, а не от някакви обективни факти, то и издирването им, респ. тяхното доказване на този етап е недопустимо. Като не е съобразил горното, дадените от РС на ищеца указания са в разрез с процесуалния закон (вж.Опр.№172/20.07.16г по ч.гр.д.№2764/16г, ІІ ГО на ВКС и др.).Още повече, че законодателя е предвидил процедурата по чл.129, ал.2 ГПТК единствено при несъответствието на исковата молба с изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, не и с твърдения в отговора на ответниците.

Следва да се има предвид, че съгл.чл.342 ГПК в първото съдебно заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговя дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. Предявяването на завещанието е възможна част от делбения спор и ако заинтересованата страна не го представи, губи евентуалните си права по него(Р164/90г, І ГО, 580/92г, І ГО, 246/76, І ГО на ВС и др.). Оспорванията на завещанията по арг. на чл.343 ГПК е сред преюдициалните въпроси, по които съда задължително се произнася с решението, щом касае делбените имоти(така Р№1/80г на ОСГВС и др.).

Не на последно място – разпореждането за оставяне на исковата молба без движение е незаконосъобразно и поради отсъствието в случая на конкретни указания за отстраняване на нередовностите. Според константната съдебна практика само при неизпълнението на ясно и точно дадени от съда указания, спрямо ищеца следва да се приложи санкцията по чл.129, ал.3 ГПК (вж.Р№ 434/13.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №700/2009 г., I г. о., О№ 869/12.12.2012 г. на ВКС по ч.гр.д.№776/2012 г., IV г. о. и др.). В случая съда се е ограничил в най-общото очертаване на нередовностите, без да посочи конкретно изискваните уточнения.В този смисъл неизпълнението на 3 неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително прекратяване на делото.

Дори горното да се игнорира и въпросното разпореждане за обездвижване на исковата молба да се счете за законосъобразно, то атакуваното определение е незаконосъобразно и поради следното:

В производството за делба всеки съделител е едновременно и ищец и ответник, поради което всеки от тях има правен интерес от делбата на съсобствената вещ (вж.О№548 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр.д.№890/2020 г., III г. о., О№817 от 11.12.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.№5316/2013 г., IV г. о. и др.).

Именно поради тази причина, принципно наличието на законосъобразно основание за прекратяване на делото по отношение на един от съделителите, не изключва продължаването на производството по отношение на останалите съделители, каквато между другото е била и волята на ответниците(вж.А.Б.

(вж.отговор на исковата молба на А.Б. и частната жалба на Г.К.). В този контекст, смъртта на ищеца З.Б. (п.20.07.2024г), също не изключва правният интерес от продължаване на делбата, доколкото всеки от останалите съделители е ищец и иска ликвидиране на имуществена общност (арг. от чл.34, ал.1 ЗС).

Не на последно място – въззивния състав намира, че РС неправилно е прекратил производството по делото изцяло, т.е. и по отношение на поземлените имоти, за които делото е било висящо, независимо от подадената молба за оттегляне на иска в тази част. Принципно ищецът разполага с възможността да оттегли исковите претенции, вкл. в процедурата по чл.129, ал.2 ГПК(вж.О№1990/05.07.23г на ВКС по ч.гр.д.№2556/23г, I V г.о.).

Доколкото обаче, общото правило на чл.232, изр.1 ГПК е неприложимо в казус като разглеждания и за оттеглянето на иска е необходимо съгласието на останалите участници в имуществената общност (вж.О№298/22.04.2014г на ВКС по ч.гр.д.№2291/14г, IV г.о. и др.), а такова в случая липсва, то РС неправилно е прекратил делото и за поземлените имоти. Наложително е да се отбележи,че в тази част исковата молба продължава да е нередовна поради невписването й, но липсата на надлежни указания от ПРС в тази насока, осуетяват законосъобразното прекратяване на делбата им на това основание.

По тези съображения прекратителното определение ще следва да се отмени изцяло и делото върне на ПРС за продължаване на следващите се 4 съдопроизводствени действия.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи, които са от значение за правилното решаване на делото.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА частната жалба на З. В. Б.,п.20.07.24г след подаване на жалбата), против определение №153/07.02.2024г на РС-Петрич по гр.д.№433/23г, и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по нея.

ОТМЕНЯВА като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО изцяло определение

№153/07.02.2024г на РС-Петрич по гр.д.№433/23г. и ВРЪЩА делото на първостепенния съд за продължаване на следващите се съдопроизводствените действия в съответствие с горните указания.

Определението в прекратителната част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му, пред САС, докато в останалата част е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5