Решение № 1424 от 28.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1424 гр. Пловдив, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330105503 по описа за 2023 година

Производството по делото е по обективносъединени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, и насрещен иск по чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от Н. Г. Л., ЕГН **********, с адрес гр.

********, ул. „*********“ № **, чрез адв. ********* срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П. за прогласяване нищожността на клауза на чл. 11 от договор за кредит от 24.06.2022 г. за неустойка, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискванията на ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните. Притендира разноски.

В хода на производството е предявен и насрещен иск от „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П. против Н. Г. Л., ЕГН **********, с адрес гр. ********, ул.

„*********“ № ** за осъждане Л. да заплати на дружеството сумата от 1508,64 лв.-главница по договор от 24.06.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, 209,02 лв.възнаградителна лихва за периода 24.11.2022-24.04.2023 г. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 24.06.2022 г. за сума от 2000 лв. ЛП е 40,05 %, а ГПР-48,03%.

Съдържа се задължение за предоставяне на обезпечение с определени 1 изисквания и клауза за неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 2223,98 лв. Предвидената неустойка излиза извън допустимите функции. Същата представлява допълнително възнаграждение.

В предоставения срок за отговор ответника не заявява становище по предявения главен иск.

В насрещната искова молба се твърди, че между страните е сключен заявения договор с посочените клаузи. Сумата е предадена на кредитополучателя. Падежа на задълженията е настъпил.

В предоставения срок за отговор по насрещния иск се оспорва същия.

Посочва се, че договора е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Не се дължат лихви и неустойка. Налице са платени такива, които следва да се прихванат срещу главницата.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- договор за потребителски кредит 9096216 о т 24.06.2022 г. и погасителен план е видно, че ответника е поел задължение да предостави в заем на ищеца сумата от 2000 лева за срок от 10 месеца, платима на 10 вноски при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и ГПР 48,03 %. В чл. 6 от договора е предвидено предоставяне на обезпечение ч р е з поръчител, отговарящ на определени от заемодателя условия. В чл. 11 е уговорена дължимост на неустойка в размер на 2223,98 лева при неизпълнение на задължението за обезпечаване на договора чрез поръчител.

От представената справка от ответника (лист 53-55 от делото) е видно, че длъжника е извършил плащания по договора в размер от 2034 лв., които са покрили задължения за главница-260,89 лв.; за лихва-1718,60 лв. и за неустойка-54,51 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не се спори между страните, а от представения договор се установява, че между тях е възникнало на 26.09.2019 заявеното правоотношение по договор за потребителски кредит.

2

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищеца е физическо лице. Следователно сключеният между страните договор подлежи на регулиране на нормите на ЗПК.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора уговорки, съдът намира, че на първо място следва да обсъди, първото посочено от ищеца основание за нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.

В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 11 от договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 2223,98 лв.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му 3 създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза, противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 6 от договора.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в чл. 11 от договора за паричен заем поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед събраните писмени доказателства, съдът намира за доказано , че ищецът е платил по договора сума в общ размер от 2034 лв., част от която 260,89 лв е покрила задължението за главницата от 2000 лв.

Съобразно предявените насрещни искове и отправените от Л. възражения срещу тях, съдът намира, че от значение за формиране на извод относно дължимостта на притендираната от „Сити кеш“ ООД, сума от 1508,64 лв.-главница по договор от 24.06.2022 г., ведно със законната лихва 4 от подаване на исковата молба до окончателното плащане, 209,02 лв.възнаградителна лихва за периода 24.11.2022-24.04.2023 г. е преценката за съответствие на договора за кредит с разпоредбите на чл. чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК.

Съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит е посочен размер на ГПР от 48,03 % без ясно да е разписана методика на формирането му-кои компоненти участват. Следователно не е ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. Това показва нарушаване на разпоредбите на ЗПК след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват без обаче да ги представя по разбираем за потребителя начин.

Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.

В допълнение следва ад се изложи, че не са спазени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 ЗПК , т.к. не са упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума и какви вземания се включват в нея. Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран 5 или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 40,05 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.

С оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност съдът намира, че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи , каквото се явяват начислените за неустойки, такси, наказателни лихви.

Тъй като не се оспорва от ответника, че е платена сума от 1718,60 лв. за лихва и 54,51 лв., за неустойка, същите се явяват дадени без основание и подлежат на възстановяване на кредитополучателя.

Ето защо съобразно отправеното възражение от Л. за прихващане на недължимо платените суми срещу дължимата главница, съдът намира, че с плащане на сумата от 2034 лв. изцяло се погасява това задължение. Предвид това насрещния иск по отношение и на това вземане следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-90,91 лв. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. ********* съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действал а към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв. общо за главния и насрещните искове, тъй като същите произтичат от едно правно основание и делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Не следва да се присъжда ДДС тъй като не е налице облагаема сделка по ЗДДС, доколкото предоставяната правна помощ между страните по договора е безвъзмездна, а и съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване, отразяване в съответните регистри и справки декларации по ЗДДС, както и внасяне на дължим от регистрирано лице ДДС в полза на държавния бюджет.