Решение № 133 от 16.11.2022, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 16.11.2022г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд- град

Шумен, в публичното заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Съдия: Бистра Бойн при секретаря В.Русева, като разгледа докладваното от съдията АД № 60 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/, въз основа на жалба от М.О.С. с ЕГН:**********, в качеството на земеделски производител с ЕИК: *******, от с.З., общ.Каолиново, обл.Шумен, ул.Д. №3 чрез адв. И.К. от ВАК срещу Ревизионен акт №Р-03002720007335-091-002/18.11.2021г., издаден от Началник на сектор, възложил ревизията и Главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден изцяло с Решение № 336/14.02.2022г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Варна при Централно управление на НАП, с който са установени данъчни задължения по ЗЗДФЛ за периода 2015г. в размер на 61715,00лв. главница и лихви в размер на 34718,56лв.; за периода 2016г. в размер на 80823,00лв. главница и лихви в размер на 37293,82лв. и периода 2017г. в размер на 67778,00лв. главница и лихви в размер на 24420,86лв. В жалбата се прави искане за отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен- издаден в противоречие с нормите на чл.122 ал.1 т.2, 4 и т.5 от ДОПК и чл.48 ал.6, вр. с ал.7 т.3 от ЗДДФЛ, като необоснован и немотивиран при липса на доказателства и в противоречие с представените такива, и постановен в нарушение на административно-производствените правила и принципи на данъчния процес.

В съдебно заседание оспорващият, представляван от процесуален представител адв.К. от АК Варна, поддържа подадената жалба и моли ревизионният акт да бъде отменен и претендира присъждане на разноските по делото.

Ответната страна- Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Варна, чрез процесуалния си представител- главен юрисконсулт В. в отговор от 25.03.2022г. оспорва жалбата. В открито съдебно заседание аргументира становище за законосъобразност на РА, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-03002720007335-091-002/18.11.2021г., издаден от Началник на сектор, възложил ревизията и Главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден изцяло с Решение № 336/14.02.2022г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Варна при Централно управление на НАП, с който по отношение на М.О.С. с ЕГН:********** *** са установени данъчни задължения по чл.48 ал.2 от ЗЗДФЛ за периода 2015г. в размер на 61715,00лв. главница и лихви в размер на 34718,56лв.; за периода 2016г. в размер на 80823,00лв. главница и лихви в размер на 37293,82лв. и периода 2017г. в размер на 67778,00лв. главница и лихви в размер на 24420,86лв.

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК на 28.02.2022г., чрез административния орган, при връчено Решение на 14.02.2022г. и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорване, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за жалбоподателя, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в приходната администрация орган, който го е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и постановения от горестоящия орган резултат, както и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК срок, налагат извод за нейната допустимост.

В настоящото производство, съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материално правните разпоредби по издаването му. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, съдът намира за установено следното:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03002720007335-020-001/ 01.12.2020, изменяна със Заповеди Р- 03002720007335-020-002 /15.03.2021, спирана със Заповеди Р-03002720007335-023-001/ 29.04.2021, възобновявана със Заповед Р-03002720007335-143-001/15.07.2021 от екип от ревизори- Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Главен инспектор по приходите, издадени на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, със срок за завършване на ревизията, съобразно последната заповед- 30.07.2021г./всички приложени по делото в том 2, стр.760-770/.

Възложената ревизия на физическото лице М.О.С. с ЕГН **********, което е регистрирано като земеделски производител с Булстат: ******* е с обхват годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за период от 01.01.2015г. до 31.12.2017г..

Същата била извършена по реда на чл.122 от ДОПК, поради установени от данъчните органи налични обстоятелства по чл.122 ал.1 т.4 и т.5 от ДОПК- липса на изисканите счетоводни регистри и документи за ревизирания период и липса на документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК, от проверяващите органи по приходите бил издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-03002720007335-092-001/ 03.09.2021г., връчен по електронен път на ревизираното лице на 16.09.2021г., като в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК от негова страна постъпило възражение, ведно с допълнителни доказателства/стр.270 и сл. том 2/.

Ревизионното производство приключило с издаването на Ревизионен акт /РА/ № Р-03002720007335-091-002/18.11.2021г., с който по реда на чл.122 ал.2 и ал.3 от ДОПК при определяне основата за облагане с данъци органът по приходите взел предвид относими към съответното лице обстоятелства, визирани в т.1 до т.16 на чл.122 ал.2 от ДОПК, като за трите данъчни периода 2015г., 2016г. и 2017г. били установени приходи и разходи, данъчна печалба, съответно данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ, дължим данък, ведно с лихви.

Ревизионният акт бил обжалван пред Директора на Дирекция „ОДОП“- гр.Варна по административен ред с жалба вх.№ 11581/08.12.2021г., като от РЛ не били представени нови доказателства, а се искало съобразяване с представените вече такива. Изложени били твърдения за незаконосъобразността на РА, поради противоречие с материално- правните разпоредби и необоснованост. По жалбата било постановено Решение № 336/14.02.2022г. с което С.П.- Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна потвърдил изцяло РА, с който са установени данъчни задължения по ЗЗДФЛ за периода 2015г. в размер на 61715,00лв. главница и лихви в размер на 34718,56лв.; за периода 2016г. в размер на 80823,00лв. главница и лихви в размер на 37293,82лв. и периода 2017г. в размер на 67778,00лв. главница и лихви в размер на 24420,86лв.

Срещу РА, потвърден с Решението на горестоящия административен орган част, е подадена жалба, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

І. По валидността, формата и процесуалната законосъобразност на РА:

Видно от приобщените по делото доказателства, заповедите за образуване и движение на ревизионното производство са издадени от компетентен орган. Производството е приключило в определения срок с ревизионен акт, издаден от компетентните органи в предписаната от закона форма.

Към материалите по делото са приобщени разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3 ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13 ал.1 от с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях, в първото по делото открито съдебно заседание на 19.05.2022г., съдът констатира, че разпечатаните документи- ЗВР, ЗИВР, РД и РА са идентични с представените в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. В настоящия казус, при проверка валидността на положените върху документите подписи се установи, че същите са придружени от издадено от доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на дефиницията по чл.3 т.15 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. и съгласно чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Решението, с което РА е потвърден, също е издадено в рамките на нормативно установения срок от компетентен орган- Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна.

Установява се, че ревизионният акт съдържа регламентираното с разпоредбата на чл.120 ал.1 от ДОПК съдържание, а представляващия неразделна част от него ревизионен доклад притежава съдържанието по чл.117 ал. 2 от ДОПК, с оглед на което съдът приема за спазена установената от закона форма.

В обобщение на горното и при дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр.§2 от ДР на ДОПК, съдът приема, че оспореният РА е валиден процесуален административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи- възложител на ревизията и ръководител на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не се установяват основания за прогласяване на нищожност на РА.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени на РЛ, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем, която то е реализирало своевременно.

По приложението на особения ред на ревизията:

В хода на ревизията било връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице № Р-03002720007335-040-001/ 01.12.2020г., по което от РЛ били представени само част от изисканите документи, описани в Протокол № Кд73 № 1763057/20.07.2021г.- оборотни ведомости и главни книги, главна книга на сметки, аналитична оборотна ведомост, фактури и протокол за закупени активи във връзка с преотстъпен данък, хронологична и аналитична оборотна ведомост на сч.сметка 705 и 602 за ревизирания период, справки за продажбите по артикули за целия ревизиран период, справки за произведената селскостопанска продукция, справки за наетите и собствени активи и справки по образец Кд 41-45 за ревизирания период 2015г., 2016г., 2017г., както и анкетни карти за 2017г. и 2016г. Не били представени хронологични аналитични регистри на сметки от 30, 50, 60, 61, 62, 70 съобразно индивидуалния сметкоплан на дружеството за периода 2015г., 2016г. и 2017г., както и счетоводни регистри и/или мемориални ордери отразяващи стопанските операции, свързани с извършените увеличения и намаления на финансовия резултат за 2015г. и 2016г. и 2017 година, счетоводни регистри и/или мемориални ордери отразяващи стопанските операции, свързани с ползвани облекчения за проверявания период, счетоводен и Данъчен амортизацинен план за описания период и инвентарна книга. Част от липсващите първични счетоводни документи и банкови извлечения били предоставени за преглед в счетоводния офис на дружеството, документирано с Протокол № Кд 73 №1763058/30.07.2021г./стр.163 от том 1 по делото/.

Предвид липсата на изисканите счетоводни регистри и документи за ревизирания период, ревизиращия орган приел, че са налице обстоятелства съответно по чл.122 ал.1 т.4 и т.5 от ДОПК, съгласно които: „органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: т.4- липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и т.5 от ДОПК- документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. Освен това, при преглед на преставените първични счетоводни документи и счетоводни регистри било установено, че за ЗП били налице и обстоятелствата по чл.122 ал.1 т. 2 от ДОПК "данни за укрити приходи или доходи". Поради което, процесната ревизия се извършила по реда на чл.122 от ДОПК, във връзка чл.122 ал.2 т.1 до т.16 от ДОПК, за което РЛ било уведомено писмено с Уведомление изх.№ Р-03002720007335-113-001/ 20.07.2021г./стр.246 от том 1/. В уведомлението са описани само първите две горепосочени обстоятелства довели до облагане по особения ред. Връчено било и Уведомление по чл.17 ал.1 т.2 от ДОПК № № Р-03002720007335-139-001/20.07.2021г./стр.243 от том 1/.