Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3293 от 16.03.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 201/2025
Вид
Определение № 3293
Подписан
16.03.2026
Състав
Ивета Пекова

Цитирани разпоредби

  • чл. 299 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.171, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 19 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за Националната агенция за приходите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3293

Варна, 16.03.2026 г.

Административният съд - Варна - VI състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ИВЕТА ПЕКОВА като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова административно дело № 201/2025 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 1324/06.02.2026г., постановено по адм.д.№12023/2025г. Върховният административен съд е отменил Определение № 11519 от 23 октомври 2025 година, постановено от Административния съд – Варна по адм. д. № 201/25 година и е върнал делото на същия съдебен състав на Административен съд –Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

В мотивите си ВАС е приел, че административният съд погрешно е квалифицирал иска като такъв с пр. осн. чл. 299 АПК. От съдържанието на исковата молба следва, че правна квалификация на иска е по чл. 19 от ЗНАП вр. чл. 17, ал. 6 от ДОПК. От цитираната законовата регламентация следва, че публичният изпълнител при ТД на НАП-Варна е орган на НАП и агенцията следва да отговаря за неговата незаконна дейност, в случай, че такава се установи. Принудителното изпълнение на публични вземания се извършва от публичен изпълнител по реда на ДОПК. Следователно, характерът на твърдяната вредоносна дейност и органът, който я извършва са определящи за правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл. 19, ал. 1 НАП вр. с чл. 17,ал. 6 ДОПК, а не по АПК. В конкретния случай, от обстоятелствената част на исковата молба следва, че претендираното обезщетение е за вреди от незаконосъобразно изпълнително производство по изпълнително дело № **********/2014 г. по описа на публичен изпълнител към ТД на НАП-Варна, проведено по реда на ДОПК, а не по реда на АПК.

Във връзка с твърдението за незаконосъобразно проведено изпълнително производство, ищецът сочи незаконосъобразен акт на публичния изпълнител, отменен по съдебен ред с решение, постановено по адм. д. № 1869/20 г. на Варненския административен съд. Соченият вредоносен акт на публичния изпълнител е Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0006287/16.07.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна по изп. д. № **********/2014 година, като наред с посочването на този незаконосъобразен акт на публичния изпълнител, в исковата молба са направени доводи за нищожност на актове и действия на публичния изпълнител по същото изпълнително дело. Ищецът твърди липсата на компетентност на изпълнителния орган, в случая на публичния изпълнител за осъществяване на вземането по принудителен ред, когато реално изпълняемото право не съществува. В административното съдопроизводство, доводи за липса на компетентност на органа, са основание за преценка от страна на съда на валидността, респективно наличието на порока нищожност на актовете и/или действията на този орган. Също така, в исковата молба ищецът поддържа, че публичната продан на имотите, описани в исковата молба е „изначално незаконосъобразна и порочно проведена“. Така формулирано твърдението, може да означава и твърдение за нищожност на актовете и действията на публичния изпълнител, издадени и предприети във връзка с провеждането и извършването на публичната продан, което съдът е следвало, но не е уточнил, дали е така. Също в исковата молба, лист 9, ищецът поддържа, че офертата на публичния изпълнител е невалидна, доколкото той не е разполагал с възможността да се разпорежда с имущество на „Космос Желев“ ЕООД и е приета оферта, направена без основание. Административният съд е следвало да даде възможност на ищеца за уточнение, поддържа ли доводи за нищожност на актове и/или действия на публичния изпълнител и кои са те.

Погрешната правна квалификация на предявения иск, дадена от административния съд, наличието на отменен като незаконосъобразен акт на публичния изпълнител, сочен от ищеца като вредоносен и наличието на доводи в исковата молба за нищожни актове и действия на публичния изпълнител по въпросното изпълнително дело, водят до извод за неправилност на решаващия извод на административния съд за недопустимост на предявения иск, респективно до неправилност на обжалваното определение.

Върховният административен съд е дал указания съдът да изиска от ищеца и да му предостави възможност за уточнение относно актовете и/или действията на публичния изпълнител, за които поддържа порока нищожност.

Предмет на делото е исковата молба, подадена от „Космос Желев“ЕООД, с която е предявен иск против Национална Агенция за приходите, Териториална дирекция на НАП-Варна с правно основание чл. 19, ал. 1 НАП вр. с чл. 17, ал. 6 ДОПК вр. ЗОДОВ с цена от 1623709.63 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно изпълнително производство по изпълнително дело № **********/2014 г. по описа на публичен изпълнител към ТД на НАП-Варна, проведено по реда на ДОПК.

С оглед указанията на ВАС, съдът е указал с определение №1994/17.02.26г. на ищеца в 7-дневен срок от съобщението да уточни поддържа ли доводи за нищожност на актове и/или действия на публичен изпълнител и кои са те, като му е дадена възможност да уточни актовете и/или действията на публичния изпълнител, за които поддържа порока нищожност.

С молба с.д.4394/04.03.2026г. процесуалният представител на ищеца е уточнил, че съгласно посоченото от ВАС, правното основание на предявения иск е чл.19, ал.1 и ал.2 ЗНАП вр. чл.17, ал.6 ДОПК и ЗОДОВ. Твърди, че към 18.08.2020г., когато е осъществена от публичният изпълнител проданта на имотите, собственост на дружеството, това държавно вземане е погасено поради изтичането на абсолютната давност, установена за него в чл.171, ал.2 ДОПК, установено с решението по адм.д. №1869/2020г. на АС Варна, по което жалбата е подадена преди третата по ред публична продан в изпълнителния процес. Твърди, че предприетото на 18.08.2020г. процесуално действие от публичният изпълнител е изцяло незаконосъобразно поради липса на изпълняемо право, като основна положителна процесуална предпоставка на всеки изпълнителен процес. Липсата на изпълняемо право означава, наред с това, отсъствие ва нормативно предвидена компетентност за публичния изпълнител, въз основа на която той, след 01.01.2020г. да осъществява процесуални действия по принудителното осребряване на имуществото на дружеството. Твърди, че всяко едно действие или бездействие на публичния изпълнител, предприети по изп.д.№ **********/2014г., както и оформените от него актове в същото производство в периода след 01.01.2020г. са нищожни поради липсата на компетентност за осъществяването им, като така формулирано твърдението обхваща и централният за случая вредоносен акт на публичния изпълнител –неговото разпореждане № [рег. номер]-137-0006287/16.07.2020г.

Съдът намира, че ищецът не е изпълнил дадените указания, като не е уточнил актовете /действията на публичния изпълнител, за които твърди нищожност. Общото посочване, че всяко едно действие или бездействие на публичния изпълнител, предприети по изп.д.№ **********/2014г., както и оформените от него актове в същото производство в периода след 01.01.2020г. са нищожни, не изпълнява дадените указания. Съдът няма задължение да изследва или предполага кои са актовете, действията или бездействията, за които ищец твърди, че са незаконосъобразни /нищожни, а негово задължение е да провери дали твърдяните от ищеца актове, действия или бездействия страдат от посочените от него пороци, съответно дължи ли му се обезщетение вследствие на незаконосъобразен акт/действие/ бездействие, в случая, на орган от структурата на НАП.

Предвид горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

УКАЗВА на ищеца в 7-дневен срок от съобщението да уточни актовете, действията или бездействията, за които твърди, че са нищожни, като посочи означение на същите.

Съдия: