Решение № 49 от 15.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Варна, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно гражданско дело № 20243100501956 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба № 46253/10.06.2024г., подадена от П. Н. К. ЕГН ********** чрез адв. С. Д. срещу Решение №1822/20.05.2024г. постановено по гр.д. № 9824/2023г. на РС - Варна, 18-ти съдебен състав, в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, че П. Н. К., ЕГН **********, от *****, дължи на ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс, следните суми: сумата от 185.98 лева /сто осемдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща главница за незаплатени мрежови услуги за обект с абонатен номер 1768038 и адрес на потребление: гр. Суворово, дискотека, за която са издадени фактури за периода от 08.10.2020 г. до 05.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 26.29 лева /двадесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 28.10.2020 г. до 05.08.2022 г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 7592/2023 г. по описа на ВРС.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Възразява се по становището на първоинстанционният съд, че ответника/ въззивник по настоящото дело/ е страна в отношенията, възникнали по повод неплатени мрежови услуги за периода 08.10.2020г. до 05.07.2021г.

Застъпва тезата си, стъпвайки на приетите по първоинстанционното дело доказателства. Твърди, че правилно е приел Районният съд, че след края на наемните отношения между страните, 1 задължено лице към „Енерго- Про Продажби“ АД следва да бъде наемодателят П. К., поради изтекъл срок на договора. Счита се, че са налице безспорни писмени доказателства, в насока от кой момент ползват услугите като клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД. Цитира се практика на ВКС, като отделно от това се сочи, че задължен за консумативи/ мрежови услуги/ е клиентът, който ги ползва и е в договорни отношения с доставчика, т.е „Хепи Ленд- 95“ ЕООД, който има подписан договор с „Енерго-Про Продажби“ АД.

С оглед на това, твърди, че в договора и по- конкретно в чл.6,ал.2 е записано, че заплащане на доставени мрежови услуги е на клиента. В жалбата се твърди още, че мрежовите услуги са елемент от доставката на ел. енергия и не съществуват самостоятелно, а за процесният период 08.10.2020г. до 05.07.2021г, няма представени доказателства, от които да се установява, че П.

К. е клиент за мрежови услуги. В тази връзка счита, че при сключване на договора за доставка на електроенергия и на мрежови услуги между „Хепи Ленд -95“ЕООД и „ЕнергоПро- Продажби“ АД, мрежовите услуги са включени в договора им. Застъпват и становище, че нарушение на чл.17, т.3 от ОУ от тяхна страна няма, тъй като промени не са настъпили и сключения договор продължава действието си. Възразява се и срещу извода на първия съд, че след като не са доказали, че “Хепи Ленд -95“ е фактически наемател и ползвател на имота , собственика на имота следва да бъде потребител на предоставените мрежови услуги и следва да заплати фактури издадени на чуждо име. В тази насока се изразява недоволство, като се твърди, че по този начин би се стигне до неоснователно обогатяване на „Енерго-Про Продажби“ АД. Иска се да бъде отменено Решението на първия съд, като незаконосъобразно и в нарушение на принципите на правото, както и да бъде отменени присъдените на „ЕнергоПро- Продажби“ АД, разноски в исковото и заповедното производство. Претендира се присъждане на направените в двете инстанции разноски.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемият, чрез пълномощника си адвокат Х. И. от АК-Варна, е депозирал отговор на въззивната жалба, с който се застъпва становище за нейната неоснователност. Твърди се, че ответника в качеството му на собственик не е изпълнил задължението си по чл.17,т.3 от ОУ за промяна в ползването на имота, поради което всички документи са издадени на предходния ползвател. В тази насока, счита, че валидно облигационно правоотношение между ЕнергоПро- Продажби“ АД и П. К. е съществувало, поради което ищецът е имал качество на краен потребител.

Навежда твърдения и за това, че в периода след 01.09.2020 г. по делото липса наличие на доказателства за наемно правоотношение между собственика на имота и дружество „Хепи Ленд-95“ ЕООД., поради което ответника в качеството си на собственик на имота дължи заплащане на сумите, предметна издадените фактури за потребление от 02.09.2020г. до 30.06.2021г. на обща стойност 185.98 лева. Цитира се практика на ВКС. Твърди се още, че след като е безспорно, че ответника е абонат на дружеството за него възниква и задължение по заплащане на потребваните услуги за ел. енергия и мрежови услуги. Застъпва становището си позовавайки се на нормативната уредба на ЗЕ, ПТЕЕ и Решение на КЕВР. В заключени счита, че след като за процесният период , ответника е собственик на обекта присъединен към електроразпределителната мрежа, същият дължи заплащане на мрежова услуга “ достъп“, представляваща цена за поддръжка на резервирания от него 2 капацитет от мрежата, като е имал и техническа възможност да използва договорената мощност, тъй като достъпа до обекта не е бил преустановен.

Иска се потвърждаване на първоинстанционното Решение, като правилно и законосъобразно. Претендират се съдебно деловодни разноски за двете инстанции, както и такива за адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът П. Н. К. се представлява се от адвокат С. Д., поддържа въззивната жалба. Счита, че решението на първоинстанционният съд е незаконосъобразно, съобразно представените по делото доказателства. Моли да бъде отменено, като бъдат присъдени и направените в настоящата инстанция разноски.

Въззиваемият „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, представлява се от адвокат Х. И..Оспорват въззивната жалба. Моли се, да бъде потвърдите решението на Районен съд-Варна в обжалваната част и присъждане на сторените разноски.

Трето лице помагач „ХЕПИ ЛЕНД – 95“ ЕООД, не се явява и не се представлява.

За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционният съд е разгледал, предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

В исковата молба ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдения, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника П. Н.

К., въз основа на което е образувано ч.г.д. № 7592/2023 г. по описа на ВРС.

Сочи, че в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. Излага, че П. Н. К. е собственик на имот, дискотека, находящ се в гр. Суворово, заведен под абонатен № 1768038.

Посочва, че последният не е изпълнил задължението си по чл. 17, т. 3 от ОУ да уведоми ищеца за промяната в ползването на имота, поради което всички документи били издадени на предходния ползвател – „Хепи ленд -95“ ЕООД, ЕИК 203263873. Твърди, че за периода от месец юни 2020 г. до месец септември 2020 г., включително, между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, регулирано от публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД /ОУДПЕЕ/ по силата на което ищцовото дружество е действало в качеството си на краен снабдител. Твърди, че съгласно чл. 28, ал. 1 и чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с енергия /ПТЕЕ/ небитовите крайни клиенти, какъвто е ответникът, заплащат всички мрежови услуги на крайния снабдител, като същите дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. Сочи, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна ел. енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставената мощност в местата за измерване, определени по реда на чл. 86, 3 ал. 1 , т. 6 ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1,2,3 по утвърдените от комисията цени. Твърди, че за периода от месец юни 2020 г. до септември 2020 г. ответникът няма отчетена потребена енергия в горепосочения обект, въз основа на което в издадените за периода фактури не е начислена такава сума.

Доколкото сумите за мрежови услуги достъп до електропреносната мрежа, пренос по електропреносната мрежа и пренос по електроразпределителната мрежа, се начисляват на база потребената ел. енергия, такива също не са били начислявани на ответника. По същата причина не са начислявани акциз и надбавка фактор мощност по НРЦЕЕ. Заявява, че за горепосочения период във фактурите е начислена единствено мрежова услуга достъп до електроразпределителната мрежа, изчислена на база предоставена мощност за обекта. Твърди, че съгласно чл. 10 и чл. 28 от Наредба №1 от 14.03.2017 г. за регулиране цените на ел. енергията, издадена от КЕВР, цената на тази мрежова услуга се образува по групи клиенти въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи и утвърденото прогнозно количество ел.енергия за разпределение до крайни клиенти или предоставената/договорената мощност. Сочи, че с Решение Ц-29 от 01.07.2020 г. КЕВР е одобрила цена за достъп до електроразпределителната мрежа за небитови клиенти, формирана на база предоставената мощност, вместо на база количество консумирана ел. енергия, каквато се е прилагала до този момент. Твърди, че доколкото обектът е собственост на небитов клиент, то и определената цена е била изчислена на база горепосоченото решение. Сочи, че изчисленията във фактурите са въз основа на размера на предоставената мощност от 25 квт, определена на база МАП на обекта. Поддържа, че за промяната във начина на калкулиране на мрежова услуга достъп до електроразпределителна мрежа е била на лице мащабна информационна кампания за уведомяване на небитовите клиенти, която информация е била публикувана както в интернет страницата на ищцовото дружество, така и в местен и национален ежедневник. Твърди , че ответникът не е предприел действия за намаляване размера на предоставената мощност. Доколкото цената за достъп не е обвързана с потреблението на ел. енергията, а само с предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата, то ответникът дължи заплащането на разходите за експлоатацията и обслужването на резервирания капацитет от електроразпределителната мрежа. Навежда доводи, че нито липсата на потребление на електроенергия, нито прекъсването на захранването на някое от основанията, посочени в договора или закона, освобождава потребителя от заплащане на определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Поддържа че единственото основание за освобождаване от товазадължение е прекратяване на присъединяването електроразпределителната мрежа, каквото в настоящия случай не е налице. Сочи, че за периода от месец октомври 2020 г. до месец юни 2021 г., включително, ответникът има качеството на търговец. Твърди, че за посочения период между страните съществува облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия, регулирано от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ. Твърди, че считано от 01.10.2020 г. съгласно чл. 94а ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител са отпаднали всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени, в резултат на което оставането на процесния стопански обект на регулирания пазар е невъзможно и ex lege е довело до прекратяване на договора за 4 доставка на ел.енергия при общи условия. Твърди, че след 01.10.2020 г. съгласно §15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ по отношение на клиентите, които не са сключили договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, доставката на ел. енергия се извършва от досегашния доставчик, но вече качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ въз основа на сключен типов договор с нормативно определен срок от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г. Твърди, че до сключването до типовия договор доставчикът по ал. 2 осигурява доставката на ел. енергията, при условие че клиентът своевременно е заплатил всички дължими суми във връзка с доставката. Сочи, че ответникът няма сключен договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени за процесния обект нито към 01.10.2020 г., нито към настоящия момент. Поддържа, че не е налице и сключен типов договор по § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, въз основа на което от 01.10.2020 г. процесният обект е служебно е преминал от ищцовото дружество в качеството му на краен снабдител, на свободен пазар с доставчик отново ищцовото дружество, но в качеството му на търговец на свободен пазар. Твърди, че поради липсата на потребление на ел. енергия за горепосочения период във фактурите е включена единствено дължима сума за мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, изчислена на база предоставената мощност за процесния обект.