Решение № 384 от 10.10.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Габрово, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210100514 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е искова молба, вх. № 2328/27.03.2025 г. предявена от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА" ООД, ЕИК 103002253, с адрес: гр.

Варна, ул. „Прилеп” № 33 срещу Д. А. П., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 1597.61 лв. - цена на ползвани от ответника В и К услуги по партида № 1168152, за недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.

"**********" № 37, ап. 9, за периода 12.10.2021 г. – 10.10.2024 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата, считано от 27.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 56.43 лв. - мораторна лихва за забава за периода 15.12.2021 г. – 09.11.2024 г.. По предявеното заявление било образувано гр. дело № 41/2025 год. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът депозирала възражение срещу заповедта, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на вземане за посочената сума.

Ищецът сочи, че ответникът е потребител на услугите за доставка на вода, като е използвал доставената вода през исковия период, като до момента обаче не бил погасил задълженията си. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главница и мораторна лихва, като му се присъдят и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Излага, че от месец юни 2021 г. до 14.11.2024 г. – когато е прехвърлено на правото на собственост на имота на трети за спора лица, жилището не е ползвано и няма как да има консумация на вода.

Оспорва да е извършван реален отчет на показанията на монтирания в обекта индивидуален водомер. Прави възражение за погасяване на претендираните от ищеца 1 вземания по давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е представил справка - извлечение за формиране на задълженията по клиентски № 1168153, с административен адрес: гр. Варна, ул. "**********" № 37, ап.

9 за претендирания период, видно от която до 10.10.2024 г. е начислено потребление на вода на обща стойност 1602.61 лева, като върху това задължение е начислена и лихва за забава в размер на 56.43 лева. За титуляр на партидата е записан Д. А. П.. За процесния период 12.10.2021 г. – 10.10.2024 г. са издадени съответните фактури на стойност 1602.61 лева, посочени в справката за задълженията на абоната.

Видно от констативен протокол от 19.03.2025 г. за апартамент гр. Варна, ул.

"**********" № 37, ап. 9, съставен от В.С. – инкасатор се установява, че е извършена проверка в присъствието на М.П.А., като е установено, че показанието на процесния водомер е 576 м3, отбелязано е, че водомерът е пломбиран, работещ и в метрология към момента на проверката. Протоколът при отразяване на показанията на водомера е подписан от приобретателя без възражения, като ответникът не е оспорил представителната власт на лицето.

Не се спори между страните и от справка чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице за вписвания, отбелязвания и заличаване, издадена от Служба по вписванията – Варна се установява, че с договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт от 14.11.2024 г., Д. А. П. /титуляр на партидата/, прехвърлила на Ж.К.А. и М.П.А. правото на собственост върху процесния водоснабден имот.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че водоснабдяваният обект се индивидуализира с клиентски номер 1168153 и водомер с № 203821, с първоначален отчет 0+00 на 09.01.2017 г. Общото изразходваното количество вода, преминало през измервателното устройство във водоснабдения обект - апартамент № 9 за посочения от ищеца отчетен период от 12.10.2021 г. до 10.10.2024 г. год. е 301 м3, като на 12.10.2021 г. показанието на процесния водомер с № 203821 е 241 м3, а на 10.10.2024 г. показанието е 542 м3. Фактурираното количество вода, според действащите в периода цени одобрени от KЕBP е 1659,04лв. Съгласно заключението за процесния период отчитането е извършвано по прогнозни стойности, с изключение на дата 09.09.2024 г.

(уточнение направено от вещото лице в съдебно заседание) и дата 14.10.2024 г., когато е извършен реален отчет.

Представени са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК” ЕАД – гр. Варна, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г..

Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, тъй като не установяват релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на предявените 2 установителни искове.

По отношение на предявения иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В случая, претенцията на "ВИК" ООД се основава на твърдение за осъществен фактически състав, пораждащ субективно право на вземане, включващ елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави услугите водоснабдяване и/или канализация (В и К) за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 1597.61 лева и неизпълнение на задължението от страна на ответника да заплати, като насрещна престация паричната стойност на доставеното му благо.

В този смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът по иска следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че спорното право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставка на В и К услуги, реално доставени такива на ответника за процесния период, както и че тяхната стойност възлиза на претендираната сума.

Ответникът не оспорва за процесния период да има качеството потребител на В и К услуги. Качеството потребител на В и К услуги и съгласно действащата Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. ДВ. бр. 88 от 8 октомври 2004 г., произтича от притежавано право на собственост върху самостоятелен обект от сграда – етажна собственост, тъй като чл. 3, ал. 1, т. 2 от посочената Наредба предвижда, че потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. В случая видно от представената справка № 1447587/25.10.2024 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице за вписвания, отбелязвания и заличаване, издадена от Служба по вписванията – Варна за процесния период ответникът е титуляр на правото на собственост върху недвижимия имот, поради което и има качеството потребител.

Ответникът Д. А. П. не оспорва, че имотът фактически е водоснабден, а и с оглед забраната на чл. 18, т. 2 от Наредба №4, която забранява присъединяването на сградни водопроводни инсталации и вътрешни водопроводни мрежи към водоснабдителната система без сключен договор за предоставяне на услугите В и К, съответно ползването на питейна вода без сключен договор представлява правонарушение, ето защо съдът намира, че ответникът има качеството потребител на В и К услуги и съответно дължи заплащане на стойността им.

Предоставянето на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредбата. В частност е несъмнено, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, 3 доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 8, ал. 4 от Наредбата.

Поради изложеното, съдът приема, че през исковия период страните са били обвързани от валиден договор за доставка на В и К услуги в процесния имот, с произтичащите от него права и задължения за страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и общите условия за предоставяне на ВИК услуги на потребителите от ВиК оператор.

Няма съмнение, че сам по себе си фактът на съществуване на договорно правоотношение не поражда задължение за страната потребител да престира насрещно. Необходимо е да бъде установен и факта на изпълнение на задължението на доставчика на В и К услуги да предостави такива на претендираната стойност.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, като чл. 40, ал. 1 предвижда тези услуги да се заплащат по цени, определени по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. При неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно ал. 2 на чл. 40 от Наредбата възражения срещу определено заплащане на изразходваното количество вода могат да се правят писмено пред оператора в 7дневен срок от изтичането на срока за плащане. Съгласно чл. 23, ал. 4 от общите условия отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет. Потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимираните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на водомера на сградното водопроводно отклонение и на индивидуалните водомери. Достъпът до помещенията, в които са монтирани водомерите, се осигурява от потребителя за времето, посочено в съобщението от В и К оператора по чл. 23, ал. 5. При невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с В и К оператора 4 извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане - чл. 24, ал. 1 – ал. 3 от общите условия.

Въз основа на представената от ищеца справка – извлечение на отчет с мобилно устройство, съдържащ отчетени показания на водомера и кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза, съдът приема за доказана извършената от оператора доставка на ВиК услуги в отчетеното количество за процесния период. В тази връзка съдът намира, че стойността им следва да бъде определена съгласно количествата, определени от показанията на водомера, вписани от служител на ВиК оператора в резултат на електронно отчитане на водомера.

Изводите на съда не се променят поради обстоятелството, че за част от периода отчитането е извършвано по прогнозни стойности, тъй като в края на процесния период е извършен реален отчет на водомера, а ответникът нито твърди, нито се установява да е изпълнявал задължението си по чл. 24, ал. 1-3 от общите условия да осигурява достъп на длъжностното лице, отчитащо показанията на водомера.