Решение № 66 от 04.02.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Благоевград, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101370 по описа за 2024 година

Производството по настоящото гр.д.№1370/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба вх.№12128/27.05.2024г. на С. Г. Т., ЕГН **********, гр.Б против „С... седалище и адрес на управление гр.Ш представлявано от С С исковата молба са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.146 от ЗЗП във вр. с чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП във вр. с чл.68д от ЗЗП във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.33, ал.1 от ЗПК, за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит от раз. поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, евентуално на клаузата на чл.27 от Договор за потребителски кредит от разПредявеният иск за нищожност на договора е съединен в условията на обективно кумулативно съединяване с осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 26.22 лв., представляващи недължимо платени суми за неустойка по чл.27 от Договор за потребителски кредит от разС.ие №907665/26.11.2022г.

В исковата молба се твърди, че между С. Г. Т. в качеството му на заемополучател и „С в качеството на заемодател е сключен Договор за потребителски кредит от разС.ие №907665/26.11.2022г., по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 1000 лв. със срок за издължаване 30 дни. Размерът на годишната лихва е 36%, на ГПР 42.58%, а размерът на общата сума, която подлежи на връщане е 1 157.99 лв.

В чл.17 от Договора е уговорено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията, посочени в Общите условия, или банкова гаранция. Неизпълнението на посоченото задължение създавало задължение за заемополучателя да заплати неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, платима разсрочено заедно с вноските по кредита, съгласно чл.27 от договора. На това основание на ищеца е начислена неустойка в размер на 550 лв., като по този начин общата дължима сума по кредита възлиза на 1707.99 лв.

На първо място, се твърди, че целият договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК поради неспазване на предвидената от закона форма и непосочване в договора на ГПР, което водило до недействителност и на самата неустоечна клауза. В договора не била разписана методиката на формиране на ГПР и не било посочено кои компоненти са включени в него и как същият е формиран. Описаните в договора такси и разходи, вкл. възнаградителна лихва и неустойка, следвало да се прибавят при изчисляване на ГПР и това би довело до различен ГПР от посочения в договора ГПР. В случая било налице погрешно посочване от кредитора на ГПР, 1 а действителният такъв бил в размер многократно надвишаващ допустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК. В случая съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизали в него, с цел заобикаляне на ограниченията на ЗПК, следвало да се тълкува като цялостно неизпълнение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и водило до недействителност на целия договор съгласно чл.22 от ЗПК.

С тези действия на ответника се целяло заобикаляне на изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Непосочването в договора на реално прилагания ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от ЗЗП.

Договорът бил недействителен и поради противоречие с добрите нрави на клаузата за възнаградителна лихва, която била прекомерно висока.

Твърди се, че потребителят изначално бил поставен в невъзможност да осигури в твърде краткия 3-дневен срок уговореното обезпечение - поръчител /солидарен длъжник/, които да отговарят на всички изисквания, посочени в договора.

Твърди се, че неустоечната клауза била нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Уговорената неустойка излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Били нарушени основните принципи на договорната свобода по чл.9 от ЗЗД, на справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор.

Процесната неустойка била предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не на същинското задължение по договора за връщане на заетата сума, без да ставало ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам бил оценил кредитоспособността на длъжника и одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечение. С уговарянето на тази неустойка заемодателят целял единствено да се обогати.

На следващо място, с неустойката се заобикаляла разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което не произтичали вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок. Тези вреди обаче се обезщетявали чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК, поради което подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва било недопустимо.

Непредставянето на обещано обезпечение по принцип имало за последица предсрочна изискуемост на задълженението съгласно чл.71 от ЗЗД. В случая обаче кредиторът не е имал за цел да получи обезпечение, а да прикрие с неустойката по-високата цена за предоставената финансова услуга.

Твърди се, че неустоечната клауза била нищожна поради неравноправния й характер.

Ищецът твърди, че тази клауза не е индивидуално уговорена.

Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба, кредитът е изцяло погасен.

Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да обяви нищожността на Договор за потребителски кредит от разС.ие № поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, евентуално на клаузата на чл.27 от Договор за потребителски кредит от разС.ие №907665/26.11.2022г., както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 26.22 лв., представляваща недължимо платени суми за неустойка по чл.27 от Договор за потребителски кредит от раз, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и сторените разноски в производството.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Стик-Кредит“ АД оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди, че процесният договор за кредит е сключен от разС.ие съгласно изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, по инициатива на ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството. След одобрение на подадената заявка от страна на кредитора, на посочената от ищеца електронна поща в заявката, му били изпратени проект на договора, погасителен план, СЕФ и ОУ, които съдържали предвидената в закона преддоговорна информация за желания кредит, в т.ч дължимите от ищеца суми- главница, брой и размер на месечни вноски, падеж, ГЛП, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички условия, ищецът е натиснал бутона „подпис“, с което е изразил своето недвусмислено съгласие за сключване на договора. По този начин 2 между страните бил сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия предоставен от раз...... С част от сумата по кредита били погасени стари задължения към кредитоподателя по предходен кредит, а остатъка бил предоставен на ищеца по предпочетен от него начин - в брой на каса на Изипей.

Твърди се, че неустойката за непредоставяне на обезпечение не е била начислявана и не е била събирана от ответното дружество. Въпреки това, са изложени правни съображения за валидност на договорната клауза, предвиждаща заплащането на процесната неустойка.

Твърди се, че същата се определя като процент от заетата сума и се начислява докато не бъде изпълнено непаричното задължение за предоставяне на обезпечение.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното заседание чрез упълномощен адвокат представя писмено становище по съществото на делото. Претендира сторените в производството разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответното дружество не изпращат свой представител в съдебно заседание.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че на 26.11.2022г. между „С като кредитор и С. Г. Т. като кредитополучател /потребител/ по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разС.ие №907665/26.11.2022г. при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.1: общ размер на кредита – 1000 лв., представляващ размера на главницата; лихвен процент по кредита – 36% /т.5/; ГПР – 42.58% /т.4/; обща сума, дължима от потребителя – 1157.99 лв.; срок за погасяване – 8 месеца; лихвен процент, който се прилага при просрочени задължения – 10%; обезпечения – поръчител или банкова гаранция /т.9/.

Видно от представения Погасителен план към договора, кредитът следва да бъде погасен на осем вноски с посочени падежни дати, включващи: главница – 1000 лв., договорна лихва – 157.99 лв., неустойка – 690.88 лв.

Съгласно чл.17 от Договора в случай, че страните са уговорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписване на настоящия договор да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, вкл. за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор /вкл. главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, със срок на валидност на банковата гаранция най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лице-поръчител, както и банковата гаранция следва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ /чл.20-22 от ОУ/ и да бъдат одобрени от кредитора.

По силата на чл.27 от Договора в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

Видно от Погасителния план, дължимата неустойка за непредставяне на обезпечение е 690.88 лв.

Не е спорно между страните, че кредитополучателят е усвоил изцяло заетата сума в размер на 1000 лв.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Р. В., се установява, че по процесния договор кредитополучателят е извършил плащане на дата 01.12.2022г. в размер на 1032.22 лв., които са отнесени за погасяване на: главница – 1000 лв.; възнаградителна лихва – 6 лв.; неустойка – 26.22 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По главния иск за прогласяване нищожността на договора за кредит:

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.

3

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. По силата на чл.11, ал.1, т.10 договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе.