Определение № 618 от 12.12.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 618 гр. Монтана, 12.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20231600500410 по описа за 2023 година Производството делото е образувано по реда на чл.

274 - 279 от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна частна жалба подадена от „Е.Ф.К.“ ЕООД гр.*, представлявана от Е. Д. чрез адв. И. Л. срещу Определение №1251/03.10.2023година на РС Монтана постановено по гр.д.№1344/2023година по описа на съда , с което е производството по делото срещу Н. М. е прекратено поради недопустимост на предявения иск.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и допуснати съществени процесуални нарушения на атакувания съдебен акт.Жалбата е подробно мотивирана.Моли съда да отмени атакуваното определение като незаконосъобразно и върне делото на МРС за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по 1 същество на предявения иск.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор по частната жалба от въззивната страна Н. А..

МОС констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване , поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:

С атакуваното Определение Районен съд гр.Монтана е прекратил производството по гр.д.№1344/2023година по описа на РС Монтана образувано по предявен иск от Е.Ф.К.

ЕООД за установяване на вземане срещу Н. А. по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№*/2023година на РС Монтаната.

За да постанови това определение РС Монтана е приел, че предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК е недопустим, тъй като не са налице предпоставките за предявяването му.До този извод първоинстанционния съд е достигнал след като е извършил тълкуване налице ли е валидно възражение по чл.414 от ГПК досежно отразеното в него от длъжника.Така направените изводи се споделят и от настоящата инстанция по следните съображения:

От приложените по делото писмени доказателства е видно, че по подадено заявление от жалбоподателя по чл.410 от ГПК срещу Н.М. за събиране на суми произтичащи от договор за електронни съобщителни услуги от 2018година е образувано гр.д.№*/2023година по описа на РС Монтана.

2

По така подаденото заявление РС Монтана се е произнесъл със заповед №*/04.05.2023година за изпълнение на парично задължение, с която се е разпоредил Н. А. и Фонда за гарантиране на задълженията на физическите лица солидарно да заплатят на зявителя Е.Ф.к. ЕООД сумите от 35,97лева главница,12.48лева лихва и мораторна лихва считано от падежа на всяка фактура, ведно със законната лихва върху главницата, 25.00лева държавна такса и 400.00лева адвокатско възнаграждение.Тази заповед е съобщена на Н. А. на 10.05.2023година и на същата дата е депозирано от нея възражение №4647/10.05.2023година, в което е изложила, че не дължи изпълнение по издадената заповед, тъй като е онкологично болна с карцином на двете гърди, пенсионер по болест с пенсия в размер на 396лева, а и е ходила във * да се плати задълженията по трите фактури, но там и отказали да получат сумите.

С Разпореждане 01152/12.05.2023година е връчен на 23.05.2023година препис от така подаденото възражение на заявителя и на 21.06.2023година жалбоподателят е депозирал препис от искова молба с правно основание чл.422,във вр. с чл.415 от ГПК предявена на 21.06.2023година в РС.Монтана.Въз основа на тази искова молба е образувано и гр.д.№1344/2023година по описа на МОС.След получаване на препис от исковата молба та 21.07.2023година на 07.08.2023година Н. А. е депозирала молба за прекратяване на производството, като е представила вносна бележка за внесена сума от 104,75лева задължения към В. В писмено 3 становище от 25.08.2023г./л.54/ от делото заявителят признава извършеното плащане на 04.08.2023година от длъжника, но твърди, че не е посочено както се погасява с него, поради което следва да се пролижат разпоредбите на чл.76 от ЗЗД и да се приеме, че същото погасява разноските, в частност адвокатския хонорар и главницата не е погасена.С атакуваното определение МРС е прекратил производството поради недопустимост на предявения иск.

По тази фактическа обстановка не се спори.Спорното между страните е правилно и законосъобразно ли е атакуваното определение за прекратяване на производството по предявения иск поради недопустимост.

В производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

В Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева, в т.10.а. изрично е посочено, че

Процесуалните предпоставки за

4 съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането.

Именно в тази хипотеза са попаднали и страните в настоящето производство.Длъжникът Н. А. макар и да е подала молба на бланка“възражение“, съдържанието на същото не включва оспорване на вземането, а само изразено становище за здравословно състояния на молителката и финансовите й затруднения.Липсата на изрично оспорване на вземането, води до недопустимост на предявения иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК, в каквато и насока първоинстанционния съд е постановил своето определение.

При този анализ на доказателствата по делото МОС намира, че е налице съвпадение в изводите на двете инстанции и атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение

№1251/03.10.2023година по гр.д.№1344/2023година по описа на РС Монтана.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6