Решение № 134 от 12.04.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20231800500571 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 84 от 15.06.2023 г., постановено по гр.д. № 682/2021 г. по описа на РС – Пирдоп са отхвърлени предявените от С. Т. Х.-Р. и П. Н. Р. искове против А. М. Н. за признаване за установено, че сключеният между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 75 от 17.04.2019 г. на нотариус Яна Донкова, е нищожен поради липса на съгласие, накърняване на добрите нрави, заобикаляне на закона и привидност.

С постановеното решение ищците са осъдени да заплатят солидарно на А. М. Н. сумата от 1 700 лв., представляваща направени разноски в производството.

Срещу решението от ищците в първоинстанционното производство е подадена въззивна жалба, съдържаща оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. По същество се иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на ответника в първоинстанционното производство А. М. Н., с който жалбата се оспорва.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

1

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от процесуално легитимирани лица, в законоустановения срок, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Ищците С. Т. Х.-Р. и П. Н. Р. са предявили срещу ответницата А. М. Н. обективно съединени кумулативно и под евентуалност искове, както следва:

- главен иск за прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 75 от 17.04.2019 г. на нотариус Яна Донкова, поради липса на съгласие сделката по покупко-продажбата на 800/1075 ид. ч. от поземлен имот с пл. № 415 по подробния устройствен план на с. Б., община Е., да бъде осъществена на посечената в нотариалния акт цена от 15 000 лева;

- евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – за нищожност на договора, поради накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите;

- евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД – за нищожност на договора, поради заобикаляне на закона, тъй като се твърди, че с обективираната в нотариалния акт сделка ответницата недобросъвестно цели да се обогати неоснователно за сметка на ищците, като придобие процесния имот на нееквивалентна цена.

- евентуален иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД – за нищожност на договора, поради привидност, тъй като се твърди съзнавано от страните несъответствие между желаното – да продадат процесния имот на цена от 55 000 лв. т. е на сумата която ответницата им е привела по банков път, и изразеното в нотариалния акт привидно съгласие за продажба на цена от 15 000 лв., с цел ответницата да заплати по-малко разноски за нотариалното производство.

Въззивният съд следва да разгледа последователно предявените искове, в тяхната поредност, съобразно естеството на твърдения порок според основанията по чл. 26 ЗЗД и наведените в жалбата възражения. С уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на други въведени в процеса основания и следва да ги остави без разглеждане. При отхвърляне на главния иск съдът пристъпва към разглеждане на евентуалния иск и дължи произнасяне по него. В случай, че заявения евентуален иск бъде отхвърлен се пристъпва към разглеждане на следващия по поредност евентуален иск.

Главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 предл. 2 ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие

В Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, се посочва, че липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. "съзнавана липса на съгласие" (например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни).

2

В Решение № 254/14.07.2011 г. по гр. д. № 569/2010 г. на ВКС се посочва, че договорът е сключен при липса на съгласие, съответно нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, когато съгласието е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример, но във всеки случай без намерение на страната да се обвърже с договора. В Решение № 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т. о., се приема, че отсъствието на съгласие трябва да е към момента на сключване на договора и да бъде съзнателно. Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г. о., застъпва становището, че при липсата на съгласие едната или двете страни осъзнават, че външно правят изявления, които формално осъществяват фактическия състав на договора, но без намерение за обвързване, тъй като играят на сцена, дават учебен пример, шегата е разпознаваема от насрещната страна или тя знае за мислената уговорка (reservatio mentalis), че правните последици на договора не са желани в действителност В Решение № 488/07.10.2003 г. по гр. д. № 11/2003 г. на ВКС, I г. о., се приема, че сделката при нищожност поради липса на съгласие по чл.

26, ал. 2 ЗЗД законът има предвид съзнателна липса на воля.

Изводът, който може да бъде направен е, че ВКС трайно в практиката си възприема, че липсата на съгласие винаги се свързва със съзнателната липса на воля - при липсата на съгласие едната или двете страни осъзнават, че външно правят изявления, които формално осъществяват фактическия състав на договора, но без намерение за обвързване и това следва да се преценява към момента на сключване на договора.

Ищеците твърдят, че договора е нищожен поради липса на съгласие за съществен елемент – продажната цена, тъй като по банковата им сметка била преведена сумата от 55 000 лв., за която сума твърдят, че са продали имота на ответницата, но в нотариалния акт са посочели цена от 15 000 лв., с цел заплащане на по-ниски такси за нотариалното производство. Това твърдение обаче е неотносимо към порока "липса на съгласие". Този порок е налице, когато външно волята на лицето е обективирана в надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение, като волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при "съзнавано несъгласие" – без намерение за обвързване /така мотивите към ТР № 5/30.05.2022 г. на ВКС – ОСГТК/. В случая е несъмнено, че страните са постигнали съгласие за цената, тъй като в противен случай нямаше да сключат договора. Дали записаната в нотариалния акт цена е действително уговорената е свързано не с липсата на съгласие, а с това дали е налице относителна симулация– привидна уговорка, зад която се крие прикрита уговорка с истинската цена.

В тази част решението на РС – Пирдоп е правилно и следва да се потвърди.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – нищожност на договора, поради накърняване на добрите нрави

Основанието за нищожност „накърняване на добрите нрави” е от 3 обективните основания по чл. 26 ЗЗД и съставлява порок на сделката, а не порок на волята. Добрите нрави като понятие не са легално дефинирани в закона, те са морални норми и поначало нямат правно действие. По силата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно значение, като нарушението им се приравнява по последици на нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. Конкретно при възмездните сделки накърняването на добрите нрави е налице при нарушаване на изискванията за еквивалентност на престациите.

Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона ( чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави, не се ограничава само до нейното формално съдържание, а следва да се съобрази дали крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. За нищожни като противни на морала следва да се приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите е толкова съществена, че практически е сведена до липса на престация.

Липсва законов критерий за преценка, кога несъответствието е „значително“, респ. дали е налице „практическа липса на престация“, а и съдебната практика не фиксира конкретно съотношение между насрещните престации, което би могло да се ползва като база за сравнение

Според съдебната практика критерий за преценка по този въпрос е не само простото съотношение между паричната равностойност на насрещните престации, но и допълнителен комплекс от фактори – в този см. Определение № 434 от 5.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 132/2018 г., III г. о., ГК, Решение № 501 от 1.06.2010 г. на САС по гр. д. № 14/2010 г., ГО, 8-ми с-в. От приетите по делото съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, които съдът кредитира се установява, че пазарната стойност на недвижимия имот, предмет на договора за покупко-продажба към датата на осъществяване на сделката е 8 400 лева, а подобренията в имота (без сградите) са на стойност 14 920 лв. Установява се още, че в кадастралния и регулационния план на с. Б. няма нанесени съществуващи законни постройки върху процесния имот. В имота обаче има построени две масивни жилищни сгради, чието строителна стойност без обзавеждане и оборудване към момента на продажбата е в размер на 77 700 лева, като след амортизациите на построеното и предвидените разходи за ремонт е прието, че за 800/1075 ид. ч. от същите сгради стойността е 10 590 лева. При тези стойности по делото се установява обща пазарна стойност на продадения имот през 2019 г. в размер на 33 0910 лева. Продажната цена, посочена в нотариалния акт е 15 000 лева 4 и се явява само два пъти по-ниска от пазарната стойност. Поради това не може да се направи извод за нееквивалентност на престациите, а още помалко – за толкова съществена нееквивалентност, която да се квалифицира като накърняване на добрите нрави.

Продажбата на вещ на цена по-ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност, освен ако самите обстоятелства, при която е сключена сделката, са в противоречие с морала – едната страна се е възползвала от лекомислието, неопитността, икономическата или физическа зависимост на другата страна от нея или от трети лица, които обстоятелства не са налице. При преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, въззивният съд намира, че сключената между страните сделка не противоречи на добрите нрави, тъй като нито възрастта на ищците, нито здравословно им състояние са такива, които биха могли да обосноват извод, че те са били икономически или физически зависими от ответницата при сключване на сделката, от която неопитност или зависимост тя да се е възползвала.

Първоинстанционното решение в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.

За иска за заобикаляне на закона