Определение № 116 от 02.02.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 4/2026
- Вид
- Определение № 116
- Подписан
- 02.02.2026
- Състав
- КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, МОНИКА ПЛАМЕНОВА ДОБРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 116 гр. Перник, 02.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:
МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500004 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба с рег. № 261485/16.12.2024г., подадена от адв. И. И. – САК, в качеството му на пълномощник на В.П.С. срещу протоколно определение от 09.12.2024г., постановено по гр. д. № 967/2021г. по описа на РС – Перник, с което последният е оставил без уважение искането на ищците за спиране на производството по делото, поради наличие на преюдициално съдебно производство.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, тъй като се касае за преюдициален въпрос, който следва да бъде разрешен предварително с оглед избягване постановяването на различни решения между същите страни за същата собственост.
В предоставения срок, насрещната страна не е изразила становище по частната жалба.
Постъпила е и частна жалба с вх. № 260693 от 22.10.2025г. от В. П. С. и Н. Я. С., чрез адв. И. И. – САК, срещу Разпореждане № 260231/26.08.2025г., постановено по гр. д. № 967/21г. по описа на РС – Перник, с което последният е върнал подадената от жалбоподателите въззивна жалба срещу Решение № 260000/20.02.2025г. и е прекратил производството по делото.
Основният довод, обективиран в жалбата и сочен като аргумент за неправилността и незаконосъобразността на обжалвания акт, се заключава в нарушение на процедурата по връчване на книжа. Твърди се, че съобщението за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване не е връчено на съдебния адрес, а вероятно на трето лице.
Насрещната страна е изразила становище по подадената частна жалба, намирайки я за неоснователна. Сочи се, че уведомяването на противната страна е направено в 1 съответствие с процесуалния закон и не е налице основание да се разпореди ново връчване за внасяне на държавна такса. Изразява се и съмнение за злоупотреба с процесуални права, съгласно чл. 3 от ГПК.
Окръжен съд – Перник, след като се запозна с депозираните частни жалби, доводите на страните и материалите по делото, намира следното:
Подадената частна жалба с рег. № 261485/16.12.2024г., подадена от адв. И. И. – САК, в качеството му на пълномощник на В.П.С. срещу протоколно определение от 09.12.2024г., постановено по гр. д. № 967/2021г. по описа на РС – Перник, с което последният е оставил без уважение искането на ищците за спиране на производството по делото, недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Видно от Определение №382/12.09.2019 по дело №1738/2019 на ВКС, ГК, IV г.о., в която е даден отговор на въпроса дали определението, с което съдът е отказал да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК подлежи на обжалване или не, е прието, че по силата на с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК на обжалване подлежат онези определения, за които това е предвидено в изрична законова разпоредба. В случая такава не е налице за определението, с което се отказва спиране на исковото производство, поради което възможността за обжалването му, а оттам и на допустимостта на подадената от В.П.С. частна жалба не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл.274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Възможността за обжалване на такова определение не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. По силата на посочената разпоредба на обжалване ще подлежат тези определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството са очертани най-общо в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС. Общото при тях е, че се с тях временно се прегражда хода на производството или същото се прекратява, без да се предостави търсената с иска защита на твърдените от ищеца права. Както е посочено в ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. С оглед на това следва да бъде счетено, че преграждащите определения са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. Определението, с което се отказва спирането на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК не попада в тази категория. Същото не препятства разглеждането на спора и по нататъшното развитие на производството, като по силата на чл. 253 от ГПК може да бъде изменено или отменено от постановили я го съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.
Преграждащ характер,макар и временен такъв, би имало определението за спиране на производството по делото, вследствие на висящ преюдициален спор. Именно това определение ще подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, За разлика от него определението, с което е отказано спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване, а евентуално грешната преценка на съда за липсата на основанието за спиране ще се отрази на постановеното от него решение и ще бъде предмет на проверка при обжалване на същото. Това следва от приетото с т. 1 от ТР № 1/09.07.2019 година, постановено по тълк. д. № 2
1/2017 година на ОСГТК на ВКС, а именно: че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е недопустимо. Затова, независимо дали се касае за въззивно или за касационно обжалване, съдилищата са длъжни служебно да следят за този порок на обжалваното решение.
За неоснователна съдът намира и депозираната частна жалба с вх. № 260693 от 22.10.2025г. , като съображенията за това са следните:
Въззивна жалба с рег. № 260435/03.06.2025г. е депозирана на 03.06.2025г. и с Разпореждане от 04.06.2025г. съдът е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението, да отстрани констатираните нередовности на въззивната жалба, като внесе сумата от 40 лева, представляваща дължимата се държавна такса.
Съобщението, изпратено до жалбоподателя, чрез процесуалният му представител адв. И. И. – САК, е било върнато невръчено, с отбелязване връчителя, че адресата е напуснал адреса, а нов адрес не е известен.
С Разпореждане от 23.06.2025г. съдът е разпоредил ново връчване, на друг известен по делото адрес на адвоката, а именно: *** Съобщението, изпратено до страната, е върнато от връчителя невръчено, с посочване, че адресът е посетен многократно (с посочени конкретни дати), но адв. И. не е бил открит на адреса и не е открито лице, което да е съгласно да получи съобщението.
Връчителят е удостоверил още, че на поставени от него бележки, никой не се е явил да получи съобщението. Удостоверил е и обстоятелството, че адвоката знае за получаването, но не предприема мерки, за да бъдат връчени.
С Разпореждане от 26.08.2025г. съдът е приложил съобщението по делото като редовно връчено на 12.08.2025г. на основание чл. 41 ал. 2 от ГПК.
С обжалваното определение, съдът, след като е констатирал, че в предоставения срок жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания, е разпоредил връщане на въззивната жалба.
При горната хронология и установени от материалите по делото факти, съдът намира, че правилно районният съд е приел връчване по реда на чл. 41 ал. 2 от ГПК.
От прочита на самата въззивна жалба е видно, че пълномощника на жалбоподателя е посочил съдебен адрес за връчване на книжа, както следва: *** В съобщението, изпратено на този адрес връчителят е удостоверил, че адв. И. И. е напуснал посочения адрес. Същевременно, по делото не е налична депозирана молба или уведомление от страна на адв. И., в което да уведомява съда за настъпилата промяна в съдебния адрес, респ. да посочва нов такъв.
Съгласно чл. 41 ал. 1 от ГПК, страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Съгласно ал. 2 на същия текст, при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
В настоящия случай, пълномощника на жалбоподателя е посочил в самата си въззивна жалба съдебен адрес в *** На така посочения адрес лицето не е било намерено, като връчителят е установил при посещението си, че адвоката е напуснал адреса си. Поради това настоящата инстанция приема, че пълномощника на 3 жалбоподателя не е изпълнил задължението си по чл. 41 ал. 1 от ГПК, поради което правилно спрямо него са приложени негативните последици от неизпълнение на това задължение. Още повече, че в случая се касае за лице с юридическо образование, което предполага детайлно познаване на процесуалния закон, респ. предполага съобразяване с него и избягване на процесуално поведение, противоречащо на разпоредбата на чл. 3 от ГПК.
Предвид горното и доколкото в предоставения на жалбоподателя срок за отстраняване на констатираната нередовност на въззивната жалба, същия не е изпълнил указанията на съда, непредставяйки доказателства за внесена по сметка на ПОС държавна такса, то правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с рег. № 261485/16.12.2024г., подадена от адв. И. И. – САК, в качеството му на пълномощник на В.П.С. срещу протоколно определение от 09.12.2024г., постановено по гр. д. № 967/2021г. по описа на РС – Перник, с което последният е оставил без уважение искането на ищците за спиране на производството по делото, като недопустима.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260231/26.08.2025г., постановено по гр. д. № 967/21г. по описа на РС – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е оставена без разглеждане частна жалба с рег. № 261485/16.12.2024г. подлежи на обжалване от страните в едноседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд – София по реда на чл. 274 ал. 2 от ГПК, а в частта, в която е потвърдено Разпореждане № 260231/26.08.2025г., постановено по гр. д. № 967/21г. по описа на РС – Перник – пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4