Акт № 1303 от 28.10.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- 1868/2026
- Подписан
- 28.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 143, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174, ал.3, пр.2 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1303 гр. Варна, 28.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20263110201868 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К. В. В., ЕГН ********** с адрес *, против Наказателно постановление № 25-0819-004929, издадено на 25.11.2025г. от Началник група в ОД МВР-Варна, Сектор “Пътна полиция“, с което са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се изцяло фактическата обстановка описана в него.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от адв.С. С. от АК-Варна. Същият поддържа жалбата на посочените в нея основания. По съществото на делото адв.С. пледира за отмяната на НП, тъй като счита, че за възз. е установено по категоричен начин, наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, Началник група в ОД МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител.
По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител-юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на наказателното постановление, като моли същото да бъде потвърдено.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
1
На 02.10.2025г., около 21:30 часа св. К. Г. И. и А. П. П., двамата полицейски органи при ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ се намирали на бул.“Мария Луиза“ в гр.Варна. В същото време по бул.“Мария Луиза“ в посока Катедрален храм, с лек автомобил марка “*“, с рег.№ *, собственост на „*“ ЕООД се придвижвал възз. К. В.. При наближаване на полицейските служители към автомобила на възз., свид.К. И. забелязал автомобила на светофара до Община Варна, тъй като при постъпване на работа на 02.10.2025г. около 19.00часа му била разпределена преписка за неправилно паркиране извършено от същия автомобил.Полицейските служители включили светлинен и звуков сигнал, направили обратен завой и последвали автомобила, който възз. управлявал.Щом като забелязал полицейският автомобил, възз. на кръстовището с ул.“*“ завил в улицата и спрял на първото паркомясто, излязъл от автомобила и започнал да бяга.Полицейските служители го последвали и установили.Възз. бил с отнето СУПМС. Органите на реда предприели проверката, като установили самоличността му като К. В. В.. Органите на реда обяснили на възз., че следва да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, като му разяснили и последиците от отказа да бъде тестван. Въпреки това, възз.К. В. не се съгласил да бъде изпробван и отказал теста за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като заявеният от него отказ бил възприет както от св.И. така и от свид.П.. Възз. приел да бъде тестван за алкохол и не отказал тест за употреба на алкохол, който излязъл отрицателен. Предвид отказа на водача да бъде изпробван и тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози, св.П. издал на възз.талон за медицинско изследване № 282458, в което вписал, че той отказва да бъде изпробван за наркотични вещества или техни аналози с Drug Test-5000 с фабричен номер ARРК-0014, както и че трябва да се яви МБАЛ Св.Анна. В талона било вписано още, че отказът е направен в 21:40ч., както и че възз. следва да се яви във МБАЛ Св.Анна до 45 мин от часа на връчване на талона-връчен в 23:00ч. Възз. подписал талона за изследване,който му връчил свид.П., но не се явил за вземане на биологични проби в указаното му здравно заведение.
Св.К. Г. И. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.174, ал.3,пр.2 от ЗДвП, тъй като отказва тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство и не изпълни предписание за химико-токсилогично лаболаторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения. Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел, че фактическите и правните констатации на актосъставителя. НП било връчено лично на жалбоподателя на 14.04.2026г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви. Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от свидетеля А. П. П.– очевидец на отказа за тестване с Drug 2
Test-5000. В своите показания, органите на реда са категорични, че именно възз. е бил лицето, което са установили при пътната проверка на 02.10.2025г. да управлява лек автомобил “*“, с рег.№ * на пътя по бул.“Мария Луиза“ в посока Катедрален храм.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник група в ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и в него не фигурира ЕГН на последния.
Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсилогично лаболаторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози с полеви тест. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство Drug Test-5000.
Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо 3 лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв.
Законодателят е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил около 21.30 часа по бул.“Мария Луиза“ в посока Катедрален храм, марка “*“, с рег.№ *, собственост на „*“ ЕООД и отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drug Test-5000. Същите фактически обстоятелства, се съдържат в обстоятелствената част на НП с допълнителна информация, че за лицето не е постъпила кръвна проба за изследване. В обжалвания правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на нарушението само по второто предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което е и безспорна волята на АНО за какво е наложено наказанието.
В този смисъл е и константната практика на Адм.С-Варна- например КНАХД № 230 по описа на съда за 2017 г., КНАХД № 368 по описа на съда за 2017 г. и много други. По този въпрос е налична задължителна съдебната практика, а именно ТР № 13/2021г. по Тълкувателно дело № 1/2021г. на Общо събрание на Върховния административен съд, в която е посочено, че отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи: Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители са последователни, логични, взаимосвързани и в пълнота разкриват проверката, която е извършена на място, непосредствено след управлението на автомобила от страна на въззивника и отказа на лицето да бъде тествано за употреба на наркотични вещества, състоял се на мястото на проверката.
Събраните доказателства са еднозначни и липсва основание за извеждане на друг извод, различен от направения, а именно, че жалбоподателят е осъществил нарушението. Жалбоподателят има качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка 4 за употреба на наркотици с тест. Съгласно легалната дефиниция на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Безспорно в случая възз. е имал качеството на водач на МПС, същият е бил възприет да управлява МПС от св.И. и св.П.. След разясняване на начина за извършване на проверката, както и последиците при отказ, жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, не е предприел никакви действия с цел извършване на проверката, а напротив категорично е отказал тестване, поради което е налице отказ. Липсват каквито и да било доказателства К. В. да е съдействал на проверяващите с оглед извършването на проверка за наркотици. Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице категоричен отказ за извършване на проверка с техническо средство, обективиран и недвусмислено манифестиран чрез поведението на въззивника, включително и чрез заявеното от него пред органите на реда, възприето от органите на полицията, че отказва да бъде тестван и да подпише документите във връзка с извършената му проверка.
Разпечатката съдържа 27 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41a73ca5-7277-462d-af54-c92249e7719a