Решение № 260074 от 11.02.2021, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

……….. 11.02.2021 г. град К.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

К. районен съд II граждански състав

На двадесет и първи януари Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

Председател: С.Г.

Секретар: М.М.

Прокурор: като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 22 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юрисконсулт А. заявява, че доверителят ѝ е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения двуседмичен срок И.Д.Г. е възразил срещу същата, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК депозира настоящия установителен иск.

Твърди, че обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № *** от г. между „В." ООД като Заемодател и И.Д.Г. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Сочи, че с подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.

Заявява, че основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на доверителя ѝ е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. н.основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03 юни 2019 г. между „В." ООД, ЕИК *** и „А.з.к.на п.з." ЕООД, ЕИК ***, по силата н. който вземането е прехвърлено в полза н.„А.з.к.на п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Сочи, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 500 лева, под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „И." АД. С подписването на договора, И.Д.Г. удостоверявал, че е получил от Заемодателя заемната сума от 500 лева, като договорът имал силата на разписка за предадена, съответно получена сума.

Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 587.61 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 91.54 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане).

Твърди, че ако Заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя. По договора за паричен заем, И.Д.Г. е извършвал/а плащания в общ размер на 80 лв.

Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 500 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № *** от 05 април 2018 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 87.61 лева за периода от 05 май 2018 г. - датата на първата вноска до 31 декември 2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

Заявява, че разпоредбите на договора предвиждат и че Заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Заемодателя. Ответникът дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 216.25 лева.

Сочи, че съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 236.25 лева, която е дължима на падежната дата на погасителната вноска. Така, погасителната вноска, която следва да заплати Заемателя е в размер на 117.79 лева.

Твърди, че претентидараната неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислява еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор. Клаузата за неустойка е инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в случай, че заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се начислява. Подчертава, че неустойката за неизпълнение се начислява еднократно в момента на допускане на неизпълнението и за същата не е налице период за начисляването й. Дължимата към настоящия момент неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение е в размер на 236.25 лв.

Сочи, че разпоредбите на договора предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на В. 00Д, която е актуална към датата на сключване на договора и се намира, както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и на интернет страницата *** Тарифата представлява неразделна част от договора. В последната е посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В настоящия случай И.Д.Г. дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 185лв.

Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 31 декември 2018 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 24.31 лева от 01 януари 2019 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 05 ноември 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане н.дължимите суми.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае з.установено, че „А.за к.на п.з." ЕООД има следните вземания срещу И.Д.Г.: 500 лв. главница; 87.61 лева за периода от 05 май 2018 г. до 31 декември 2018 г.; 236.25 лв. неустойка, 216.25 лв. такса за експресно разглеждане на документите; 185 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране; 24.31 лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 01 януари 2019 г. -датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 05 ноември 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Моли съда да осъди И.Д.Г. да ни заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

Моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание ответника И.Д.Г. се явява лично и заявява, че не е плащал кредита, тъй като бир безработен. Не разбирал за какво са тези разходи, неустойки и такса за експресно разглеждане на документите.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Правното основание на иска е чл.422, ал.1 от ГПК.

По делото не се спори, а това се установява и от представения по делото договор за паричен заем №*** сключен на. сключен между „В.“ ООД от една страна като заемодател и И.Д.Г. от друга страна като заемополучател.

Съгласно договора заемодателят предоставя на заемополучателят сума в размер от 500 лева, като последният се задължава да върне предоставената му в заем сума при следните условия : размер на погасителната вноска в лева 91.54, срок на заема 9 месеца, брой вноски 9, фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.28 % и годишен процент на разходите на заема - 49.44 % /лист 7 – 9 от делото/. В срок до три дни от датата на сключване на договора, ответникът се е задължил да осигури обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение ответникът се е задължил да заплати неустойка. При забава в погасяването на месечните вноски ответникът се е задължил да заплати и разноски по събирането на вземането на кредитора, както и лихва за забава. Ответникът се е задължил да заплати и такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на заем. Ответникът не оспори фактите изложени в исковата молба относно сключването на договора и неговите клаузи, поради което съдът приема, че действително между страните е бил сключен процесният договор за заем.

С рамков договор за прехвърляне на парични задължения и приложение към него от 01.12.2016г. вземанията н. „В.“ ООД по договора з.кредит са прехвърлени чрез цесия н.„А.з.к.н.п.з.“***.

За извършената цесия заемополучателят И. Г. е уведомен от цесионера „А.за к.на п.з.“***, за което цедентът „В.“ ООД изрично го е упълномощил, чрез уведомлението приложено към исковата молба, връчена с приложенията на длъжника – ответник на 20.05.2020г. /в този смисъл Решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009г. II т.о. на ВКС, Решение №78/09.07.2014г. постановено по т.д. №2352/2013г., II т.о. на

ВКС/.

Видно от приложеното частно гражданско дело №3054/2019 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №1794/13.11.2019г. за изпълнение на парично задължение, за сумата 500 лева за главница, 87.61 лева договорна лихва за периода от 05.05.2018г.. до 31.12.2018г., 216.25 лева такса за експресно разглеждане на документи, 236.25 лева неустойка за неизпълнение на задължението, 185.00 лева разходи е такси за извънсъдебно събиране, 24.31 законна лихва за периоза от 01.01.2019г. до 05.11.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.11.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата от 75 лева разноски по делото.

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника И.Д.Г., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3054/2019 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.

По делото е назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От същото се установява, че по процесния договор от 05.04.2019г. са заплатени от ответника на 03.05.2018г. сумата от 20.00 лева и 31.01.2019г. сумата от 60 лева. Посочено е, че размерът на задължението по договор за паричен заем от 05.04..2018. е 1 225.11 лева, формирано както следва : главница 500 лева, договорна лихва 87.61 лева, 216.25 лева такса за експресно разглеждане на документи, 236.25 лева неустойка за неизпълнение на задължение, 115.00 лева разходи за ангажиране дейността на служител. Договорът е прекратен поради изтичане срока на същия. Последната погасителна вноска е с падеж – 31.12.2018г.