Решение № 885 от 02.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 885 гр. Пловдив, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20245300500237 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №260008/09.11.2023г. по гр.д.№525/2020г. по описа на РС-Първомай,II гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство „Сити Кеш“ ООД,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.22 от ЗПК,вр. с чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД,вр. с чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и е прогласена недействителността на договори за паричен заем №78220/24.06.2016г.,№84645/23.08.2016г.,№95644/15.11.2016г., №109982/08.02.2017г.,№116534/23.03.2017г.,№127972/26.05.2017г. и №137041/26.07.2017г.,като жалбоподателя е осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 2481,29лв.,получена от него без правно основание.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.Навежда доводи в тази насока,че клаузите в договора за заем са сключени при свобода на договарянето,както и че не са налице неравноправни клаузи в договора за кредит.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

1

Не се спори между страните,че са налице процесните сключени договори за заем,като кредитодателя е отпуснал по тях кредит в общ размер на 9700лв. на кредитоискателя при възнаградителна лихва в размер на 40,08%.Към договорите са представени и погасителни планове за всеки от тях,а в договорите е предвидена неустойка,формирана при положение,че кредита не се обезпечи с банкова гаранция или поръчителство на две лица,отговарящи на посочени от банката условия.Навеждат се в исковата молба доводи,че шрифтът,на който са изготвени договорите е по-малък от „12“.Видно от представените доказателства по делото става ясно,че кредитоискателя е попълнил стандартен формуляр с искане за отпускане на кредит,в който обаче не е посочена методиката на изчисляване на лихвения процент и какви компоненти включва същия.Кредитодателя е бил длъжен да посочи всички разходи,включени в общата сума за връщане от длъжника,а същия е предвидил само сумата от договорената възнаградителна лихва,която е получения кредит,както и договорна лихва.При това положение се установява,че кредитодателя не е изпълнил задълженията си за включването на разходите по кредита в договора,за да не се налага на длъжника да тълкува клаузите по договора или липсва яснота по отношение на дължимите суми като разход по кредита.Освен това е предвидено и заплащането на неустойка по договора,която е изчислена като сума за заплащане,а не като процент.Така посочена неустойката няма функциите,като обезпечение,обезщетение или санкция,а има функцията на печалба,което е недопустимо и което влече след себе си недействителност на договора,тъй като са нарушени добрите нрави.Тази морална норма,която не е въведена в закон,но с оглед добрите отношения между търговеца и потребителя,би следвало да се спазват,за да няма неоснователно обогатяване на финансово по-силната страна в отношенията за сметка на финансово по-слабата.

В първоинстанционното производство са назначени СТЕ и ССчЕ,от заключенията на които става ясно,че шрифтът при изготвяне на договорите е „12“,а сумата,платена по всички договори от въззиваемата страна е в размер на 12 181,29лв. при общо задължение от 9700лв. или жалбоподателя се е обогатил със сумата от 2481,29лв.При това положение настоящата инстанция намира,че е налице недействителност на договора за заем,тъй като в същия е предвиден само ГПР,но същия не е допълнен с всички разходи,поради което представлява невярна информация за длъжника и нарушава разпоредбите на чл.68г,ал.4,вр. с чл.68д,ал.1 от ЗЗП,с което се нарушава чл.19,ал.4 от ЗПК,което води до нищожността на договора за кредит.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно,поради което следва да го потвърди.

От сключените между страните по делото договори за кредит става ясно,че въззиваемата страна е потребител на финансова ,услуга и като такъв по отношение на него важат клаузите на ЗЗП и ЗПК.По силата на чл.143,т.3 от ЗЗП при неравноправност на клаузи по договора,същия се явява нищожен и не поражда правно действие.В настоящия случай е налице точно такава неравноправност на клауза,опорочаваща договора и водеща до неговата 2 нищожност.Следователно сумите,надплатени освен главницата,представляват получени без правно основание от жалбоподателя,поради което същия дължи връщането им.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива са направени от въззиваемата страна съобразно представен списък по чл.80 от ГПК на основание чл.38 от ЗА и съобразно Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,като дължимия размер е 2700лв. за адвокатско възнаграждение,което следва да се присъди.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260008/09.11.2023г. по гр.д.№525/2020г. по описа на РС-Първомай,II гр.с-в.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД с ЕИК-***със седалище и адрес на управление на дейността:*** да заплати на адв.С. П. М. сумата в размер на 2700лв./две хиляди и седемстотин лв./представляващи адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3