Решение № 360 от 29.11.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. С., 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20242230201179 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по повод жалба на С. В. Д. с ЕГН ********** против наказателно постановление

№240804007400/03.09.2024г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ при РУ на МВР- С., с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение на същата разпоредба.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован изпраща упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

Претендира направените по делото разноски.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява. Изпраща упълномощен процесуален представител, който също не се явява, а е депозирал писмено становище, с което излага аргументи за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за 1 установена следната фактическа обстановка:

На 19.08.2024г., в 22,46 часа, в гр. С., по бул. „Панайот Хитов“ жалбоподателят С. В. Д. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф Плюс“ с рег. №......... собственост на П.Н. И.. Движел се в посока бул. „С. Стамболов“.

Полицейски служители от РУ на МВР- С., свидетелите В. И. П. и К. В. К. спрели лекия автомобил „Фолксваген Голф Плюс“ с рег. №........... за проверка до болница „Ева“. Водач на проверяваното моторно превозно средство бил жалбоподателят С. Д.. При извършената проверка и направената справка с работна станция за отдалечен достъп (РСОД) било установено, че горепосоченото МПС няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата и часа на проверката.

Свидетелката В. И. П., след като установила, че липсва сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за въпросния лек автомобил, собственост на П.Н. И. съставила на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) като приела, че е нарушена разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането. Свидетел по съставянето и връчването на акта станал колегата й, свидетелят К. В. К..

Спрямо жалбоподателя С. Д. била издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) на основание чл.171, т.1, б.

„е“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а именно- „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка“.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие началникът на сектор „Охранителна полиция“ при РУ на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и на основание чл.638, ал.3 от КЗ наложил на жалбоподателя С. Д. административно наказание „Глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения 14- дневен преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество жалбата е неоснователна.

2

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните полицейски служители, свидетелите В. П. и К. К., тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира писмените доказателства, доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК. присъединени към

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл.42, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6- месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя С. Д..

Съдът счита, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в обжалваното наказателно постановление правилно е описано нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ. Съгласно тази разпоредба всяко лице, което не е собственик, но управлява моторно превозно средство, за което се изисква сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите носи административнонаказателна отговорност, в случай че приведе в движение и управлява такова моторно превозно средство. Тази разпоредба предписва правило за поведение на водач на моторно превозно средство, което не е негова собственост. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че към момента на извършване на проверката моторното превозно средство е управлявано от жалбоподателя С. Д. без да е имало действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че жалбоподателят не е собственик на лекия 3 автомобил „Фолксваген Голф Плюс“ с рег. №............

Съдът не приема твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение на правилата на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на атакуваното наказателно постановление. Видно от съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, нарушението е достатъчно точно и ясно индивидуализирано и детайлно описано по време и място на извършване, а именно- на 19.08.2024г., в 22,46 часа, в гр. С., на бул. „Панайот Хитов“, до болница „Ева“, в посока бул. „С. Стамболов“. Посочена е законовата разпоредба, която е била нарушена с деянието- чл.638, ал.3 от КЗ. Установено е лицето, извършило нарушението като подробно са отразени данните за индивидуализация на нарушителя- три имена, ЕГН, адрес. В достатъчна степен са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Всички подлежащи на доказване факти в производството са били изяснени, а на жалбоподателя са били предявени и конкретните фактически изводи на административнонаказващия орган.

Съдът не приема наведените аргументи от процесуалния представител на жалбоподателя за маловажност на случая и ниска степен на обществена опасност на извършеното от него деяние. Преди да приведе в движение лекия автомобил жалбоподателят С. Д. е бил длъжен да се увери, че моторното превозно средство е не само технически изправно, но и е трябвало лично да провери дали същото е снабдено с необходимата по закон документация, а именно- сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съдът намира, че случаят не може и не трябва да бъде квалифициран като маловажен. Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението; обстоятелствата, при които е извършено; общественоопасните му последици; наличието на щета за държавата, респективно за гражданите; наличието на други нарушения от извършителя и други. Нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ, за което е 4 ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя С.

Д. е свързано с обществените отношения, гарантиращи правата на физическите, юридическите лица и причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди от пътнотранспортни произшествия (ПТП). Освен това фактическите обстоятелства, свързани със случая по настоящото производство, не сочат на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характерът на този вид административни нарушения. За да е налице „маловажен случай“ на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В хода на производството не са релевирани доводи и не са ангажирани доказателства, указващи на по- ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи. Последващото сключване на такава застраховка не освобождава жалбоподателя от административнонаказателна отговорност. Нарушението е формално, вредни последици не са съставомерни, поради което ненастъпването им не може да се преценява като обстоятелство, което да наложи извод за маловажност на случая.

Съдът счита, че с действията си по управление на лекия автомобил марка и модел „Фолксваген Голф Плюс“ с рег. №........... жалбоподателят С. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ определя в абсолютен (твърд, фиксиран) размер санкцията за извършеното нарушение. В конкретния случай от субективна страна се касае за непредпазливо деяние, доколкото по настоящото производство не се събраха доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят Д. е знаел за липсата на сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за горепосоченото МПС, но е могъл и е бил длъжен да разбере това преди да поеме управлението на лекия автомобил. Съдът счита, че правилно е определена санкцията на нарушителя и същата отговаря на вината и на допуснатото от него нарушение.

Ето защо съдът счита обжалваното наказателно постановление за законосъобразно, правилно и обосновано, поради което следва да го потвърди 5 изцяло.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №24- 0804- 007400/03.09.2024г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ при РУ на МВР- С., с което на С.

В. Д. с ЕГН ********** на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение на същата разпоредба като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 6