Определение № 2060 от 01.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2060 гр. София, 01.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20261100603497 по описа за 2026 година В Софийски градски съд е депозирана частна жалба от частния обвинител С. С. срещу определение ,от 27.04.2026г., по НОХД 2130/2026г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 94 състав, с което съдебното производство е било прекратено и делото върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на конкретно посочени съществени нарушения на процесуалните правила.

В жалбата на частния обвинител се излагат доводи, съдържащи твърдения за това , че в обвинителния акт достатъчно ясно са описани всички съставомерни обстоятелства.

Частният обвинител моли атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба на частния обвинител е подадена от легитимирана страна в процеса и в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество, въззивния съд намира, че същата е неоснователна.

Съдебното производство е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу И. Г. И. за престъпление по чл.144а,ал.3;вр.ал.1 НК, като се поддържа обвинение срещу него за това,че:

„На различни дати, в периода от месец март 2024г. до месец февруари 2025г. в гр.София системно следил другиго- С. И. С., и това е могло да възбуди основателен страх за живота й и деянията са били извършени в условията на 1 домашно насилие“, като отделните деяния прокурора е приел да са били извършени на 09.03.2024г., на 18.09.2024г., на 27.11.2024г., на 28.01.2025г., на 05.02.2025г. и на 27.02.2025г. и да са се изразили в показване, че е наблюдавана.

Настоящият въззивен съдебен състав също,както това е сторил и първия съд, намира, че в обвинителния акт – в неговата обстоятелствена и диспозитивна част не са посочени достатъчно ясно и непротиворечиво фактическите обстоятелства, които прокурора твърди да са съставомерни по конкретно посочената от него правна норма на чл.144а,ал.3;вр.ал.1 НК.

В обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт, издаден от прокурора са налице конкретни твърдения за времето/периода/ , за мястото на извършване на инкриминираните деяния, за евентуалното участие на подсъдимия в тяхното осъществяване, а така също и за приложимите, според прокурора конкретни законови разпоредби/словом и цифром/. Наред с това в обвинителния акт/в неговата обстоятелствена част/, прокурорът не е проявил достатъчна прецизност при описание на относимите към поддържаното обвинение факти, което създава неяснота относно неговата позиция, касаеща конкретния начин на осъществяване на четири от претендираните общо шест самостоятелни престъпни прояви и за конкретното участие на подсъдимия при тяхното извършване.

Това е така,тъй като в диспозитивната част на обвинителния акт прокурорът е описал една поредица от претендирани действия на И. И., осъществени по мнението на прокурора спрямо частния обвинител С., на различни дати в гр.София и изразяващи се в показване, че е наблюдавана, реализирано ,чрез „причакване пред входа“ или „вървене след нея на разстояние 10-15 метра“, но в обстоятелствената част на обвинителния акт не се е ангажирал с ясни твърдения за конкретно поведение на подсъдимия, с което той, според прокурора, е осъществил тези деяния по чл.144а,ал.1 НК, в които го обвинява.

Така ,в обстоятелствената част на обвинителния си акт прокурорът е описал , че на 18.09.2024г. и 05.02.2025г. в гр.София, И. И. вървял, респ.стоял на разстояние от 10-15 метра от С., но при забелязването му от последната подсъдимия е извършил действия, насочени към прикрИ.е на присъствието си/обърнал се с гръб,респ.влязъл във вход на сграда/. Инкриминираните от 2 прокурора деяния, сочени за извършени на 27.11.2024г. и 27.02.2025г., са описани в обстоятелствената част с твърдения, за стоене на подсъдимия И. пред кафене,респ.с движение му по улицата, при което се разминал със С..

Правилно районния съд е констатирал,че тези фактически твърдения на прокурора влизат в противоречие с изразеното от него в диспозитива на обвинителния акт становище, че горните деяния са били осъществени от И., чрез

„показване“ на С., че е наблюдавана. Това е така, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния си акт прокурора е описал поведение на И., насочено към прикрИ.е на присъствието му и избягване на зрителен контакт със С., а не такова явно демонстриращо присъствието му и търсещо вниманието на последната. Прокурорът е посочил и обстоятелството, че при разминаване между И. и С. , на 27.02.2025г., всъщност С. е била лицето потърсила контакт и комуникация с И., които последния избегнал, като запазил мълчание и продължил движението си в посока, противоположна на тази на С..

Правилна е констатацията на районния съд и относно това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва посочване на онези фактически обстоятелства, върху които прокурора е изградил правния си извод, че престъплението по чл.144а,ал.1 НК е било извършено от И. в условията на домашно насилие и то конкретно чрез упражняване на психическо насилие спрямо пострадалата. За така поддържаното от прокурора „квалифициращо“ обстоятелство в обвинителния акт не са описани никакви конкретни действия на подсъдимия, чрез които същия евентуално е упражнил/упражнявал така твърдяното психическо насилие върху С., които действия биха могли да бъдат различни от тези /следене/, които прокурора е намерил, че са съставомерни по чл.144а,ал.1 НК. Извън това и само за прецизност въззивния съд намира за необходимо да посочи и обстоятелството, че предвид разпоредбата на чл.144а,ал.2 НК „следенето“, независимо от проявната му форма, всякога е поведение със заплашителен характер. В този смисъл, заплашителното съдържание на действията на дееца, представлява обективна характеристика на деянието му, поради което то/ заплашителното съдържание/ също следва да намери съответното си описание в обстоятелствената част на обвинителния акт, което изискване не може да бъде изпълнено, чрез твърдения за субективните преживявания на соченото за пострадало лице и чувствата /уплашена, разстроена, притеснена,застрашена/, 3 които това лице евентуално е изпитвало при някоя или всяка от срещите, реализирани между тях със значителен темпорален промеждутък.

Следва да бъде посочено и това, че при изготвяне на своя прокурорски акт /ОА/, прокурора следва да предостави на подсъдимия, а и на решаващия съд, своето еднозначно, достатъчно ясно, разбираемо и непротиворечиво становище относно наличието на всички съставомерни обстоятелства на всяко от поддържаните от него обвинения за конкретни престъпления /деяния/, а не да им предлага възможност за различна интерпретация /както фактическа, така и правна/ на очертания от него предмет на делото. Това е така, тъй като подсъдимия изгражда своята защита срещу твърдения на прокурора, веднъж за факти и втори път за право/съставомерност на тези факти/, поради което те /твърденията/ трябва да доставят ясна и непротиворечива информация за претендираната връзка на всяко от фактическите обстоятелства с елемент / елементи от състава на съответното престъпление.

Липсата на посочване на конкретни фактически обстоятелства или посочването на неясни и противоречиви такива, касаещи действия на подсъдимото лице, за начина и механизма на извършване на твърдените престъпления/деяния и конкретното участие на подсъдимия в тяхното осъществяване, всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, тъй като обстоятелствената част на обвинителния акт определя предмета на доказване по делото и поставя фактическите рамки на обвинението, срещу което подсъдимияе принуден да се защитава, а диспозитива на ОА, посочва приложимото, според прокурора право и в този смисълопределя правните рамки на обвинението. Поради това фактическия дефицит в обстоятелствената част на обвинителния акт относно описанието на съставомерните признаци на деянията изправя подсъдимия пред невъзможност да разбере обвинението /в неговата фактическа, а и правна част/ и да организира своята защита. В конкретния случай подсъдимияИ. И. е принуден да се брани срещу твърдения/фактически и правни/ на прокурора, които имат неясен, обобщаващ и противоречив характер и не носят минимално необходимата информативност за факти от обективната действителност, която информация да му позволи да разбере предмета, обема и насочеността на процесуалните усилия, които трябва да положи при упражняване правото си на защита.

4

Горните обстоятелства, преди да бъдат предмет от съществото на делото, се явяват въпрос от процесуално естество, тъй като касаят съставомерни признаци от състава на всяко от претендираните деяния по чл.144а,ал.1 и сл.

НК и би следвало да намерят своето ясно, конкретно и непротиворечиво фактическо описание в обстоятелствената част на ОА и съответното им точно отразяване /обособяване/ в неговия диспозитив. Противното би поставило подсъдимия в процесуално недопустимата ситуация да научи конкретните фактически параметри на всяко от тези му обвинения и конкретните материално правни разпоредби, чиито елементи те евентуално осъществяват, едва от мотивите към крайния съдебен акт на първоинстанционния съд, независимо от процесуалното основание, на което този съдебен акт бъде издаден.

Всъщност, всички горни съображения, които са били изтъкнати и подробно мотивирани и от районния съд в оспореното негово определение, са били разбрани и приети за правилни от всички „професионални“ страни /прокурор, повереник и защитник/ по делото, поради което никоя от тях не е упражнила предоставената й възможност да отправи критика към неговата/на определението/ законосъобразност.

Посочените процесуални нарушения са съществени такива, които ограничават правото на подсъдимия да научи в какво точно е обвинени го препятстват да организира адекватно своята защита, като тези нарушения са отстраними от органите на ДП, но не могат да бъдат отстранени във фазата на съдебното производство.

Горните обстоятелства сочат, че атакуваното от прокурора определение на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Поради горните съображения и на основание чл.341,ал.2;вр.чл.249,ал.3 НПК и чл.345,ал.1 НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение , от 27.04.2026г., по НОХД 2130/2026г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 94 състав, с което съдебното 5 производство е било прекратено и делото върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6