Решение № 492 от 07.03.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 07.03.2018 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЛЯНА

ГОСПОДИНОВА при секретаря Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4609 по описа на СГС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 53 от Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки.

Ищецът - „Л.” ГМБХ, Германия, твърди, че с ответника - „Б.к.” ООД, са обвързани от облигационни отношения, възникнали от сключвани между тях договори за търговска продажба на стоки, представляващи различни сортове гранулиран хмелов екстракт, пшеничен малц, мая и консумативи за производство на бира и др. Посочва, че през месец юли 2008 г. доставил на ответника стоки, представляващи 2, 700 кг. гранулиран хмел, тип 45, чиято покупна цена възлизала на 145 800 евро, за което е издадена фактура № 07-82406/ 30.07.2008 г. Ответникът не е изпълнил изцяло задължението си да заплати покупната цена за така доставените стоки, нито на падежа, нито към момента, като продължава да дължи сума в размер на 45 400 евро. Поради изложеното ищецът моли „Б.к.” ООД да бъде осъдено да му заплати сумата от 45 400 евро, представляваща неплатена част от покупната цена за доставка на стоки, описани във фактура № 07-82406/ 30.07.2008 г. Претендира разноски.

Ответникът – „Б.к.” ООД, оспорва исковете. Твърди, че ищецът му е доставил хмелов екстракт, който е с много по-ниско от уговореното качество и с оглед на това цената, която следва да заплати за него е по-ниска от договорената. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството е претенцията на ищеца за заплащане на цена, дължима от ответника по сключен между тях договор за продажба на стоки, представляващи гранулиран хмел. В исковата молба се твърди, че страни по този договор за продажба са две юридически лица, всяко от които има седалище на територията на различни държави – продавачът по сделката за продажба е дружество, чието седалище е на територията на Германия, а купувач е дружество, което има седалище на територията на Република България. Следователно правопораждащият предявеното вземане факт е договор за продажба на стоки с международен елемент, поради което и съдът трябва да отговори на въпроса кое е приложимото право, което урежда сключването и изпълнението на тази сделка.

Основният източник на норми, уреждащи договора за продажба на стоки с международен елемент, е Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки от 11.04.1980 г.

/Конвенцията/, която е ратифицирана от Република България с Указ № 264 на Държавния съвет от 13.03.1990 г. - ДВ, бр. 23 от 1990 г. и е в сила за България от 01.08.1991 г. Република Германия също е страна по Конвенцията, като я е ратифицирала на 21.12.1989 г. След като и двете държави, на територията на които се намира мястото на дейност на страните по договора за продажба, който се сочи като правопораждащ предявеното парично вземане факт, са страни по Конвенцията, то отношенията, които са възникнали от тази сделка, се регулират от нормите на Конвенцията, които са приложимото право, въз основа на което съдът трябва да се произнесе дали в полза на ищеца „Л.” ГМБХ, Германия е възникнало вземане за получаване от ответника „Б.к.” ООД на уговорената между тези дружества покупна цена за доставка на стоки, представляващи хмел /налице е предвидената в чл. 1, б. „а” от Конвенцията предпоставка, при която този международен акт се прилага между страните по договора за продажба, като не се установява да е осъществена някоя от хипотезите, изключващи приложението на Конвенцията съгласно чл. 2 и чл. 6 от нея/.

Договорът за международна продажба на стоки е уреден в Конвенцията като неформален и консенсуален, поради което и той ще се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно всички присъщи на съдържанието му съществени елементи – вида и количеството на вещите, които се продават, както и размерът на покупната цена, която купувачът се задължава да заплати на продавача.

При отговор на въпроса дали по делото се доказва, че между страните по спора е сключен посочения в исковата молба договор за продажба на стоки, съдът съобразява това, че ищецът заявява, че той е обективиран в издадена от него фактура № 07-82406/ 30.07.2008 г. и е със съдържание такова, каквото е отразено в този документ. Наред с това, са събрани доказателства, че между същите тези страни е водено и друго дело, което има за предмет предявен частичен иск за осъждане на „Б.к.” ООД да изпълни паричното си задължение към „Л.” ГМБХ, Германия да заплати уговорената покупна цена за продажба на стоки, което задължение произтича от същия договор за продажба на стоки, който е обективиран във фактура № 07-82406/ 30.07.2008 г. Това е гр.д. № 30865/2010 г. по описа на СРС, ГО, 52-ри състав, по което предмет на разглеждане е предявен като частичен иск за заплащане на покупната цена, което е приключило с влязло в сила решение, с което той е изцяло уважен.

Влязлото в сила решение, постановено по гр.д. № 30865/2010 г. по описа на СРС, ГО, 52-ри състав, има сила на пресъдено нещо между страните в процеса, които са страни и по него, която обхваща въпроса дали предявеното от „Л.” ГМБХ притезателно право съществува на заявеното основание, което е договор за международна продажба на стоки, и до размера, до който е въведен в предмета на делото. Освен това доколкото с това решение е уважен иска за заплащане на уговорената покупна цена, то силата на пресъдено нещо се разпростира и относно следния конкретен факт, а именно факта на съществуване на сделката, от която предявеното вземане произтича, посочена в диспозитива на съдебния акт.

С оглед на изложеното и при съобразяване на предмета на приключилото гражданско дело, се налага изводът, че силата на пресъдено нещо, с която се ползва постановеното по него решение важи между лицата „Л.” ГМБХ и „Б.к.” ООД и обхваща факта на съществуване на договор за продажба, обективиран във фактура № 07-82406/ 30.07.2008 г., на която сделка се основава присъденото вземане за заплащане на покупна цена в размер на 4 600 евро – част от общото вземане за покупна цена по тази фактура. Настоящият съдебен състав трябва да зачете тази задължителна сила на съдебното решение и да приеме за установено от него, че между „Л.” ГМБХ, в качеството му на продавач, и „Б.к.” ООД, в качеството му на купувач, са възникнали облигационни отношения по договор за търговска продажба на стоки, сключен на 30.07.2008 г.

От представеното по делото копие на фактура с № 07-82406, издадена на 30.07.2008 г. е видно, че стоките, които продавачът „Б.к.” ООД е поел задължение да достави на купувача „Л.” ГМБХ представляват по вид гранулиран хмел тип 45, микс „Халертау Генерик”, като количеството, което е уговорено, че ще бъде продадено с този договор е 2 700 кг. В съдържанието на фактурата е определен размера и на насрещното задължение, което е вторият характерен елемент на договора за продажба на стоки, и това е задължението, което възниква в тежест на продавача да заплати цена за продадените вещи, като е посочено, че покупната цена за цялото уговорено количество хмел е в размер на 145 800 евро. Доколкото с влязлото в сила решение, постановено по гр.д. № 30865/2010 г. по описа на СРС, ГО, 52-ри състав, съдът се е произнесъл по предявен частичен иск за заплащане на покупната цена за доставка на стоките, описани във фактура № 07-82406/ 30.07.2008 г., то силата на пресъдено нещо обхваща само тези факти, които се отнасят до съществуването на предявената част от спорното право, които в случая са, че по сключения договор за продажба продавачът се е задължил да достави на купувача хмел в количество, чиято цена се равнява на 4 500 евро, както и че страните по тази сделка са постигнали съгласие, че цената, която купувачът се задължава да заплати за получените стоки е 4 500 евро. Задължителната сила на това съдебно решение не се разпростира върху непредявената част от твърдяното материално право, което означава, че от него не се установява, че по договора за продажба, обективиран във фактура № 07-82406/ 30.07.2008 г. между „Л.” ГМБХ и „Б.к.” ООД е постигнато съгласие за поемане от продавача на задължение да достави такова количество хмел, чиято покупна цена е над 4 500 евро и е в претендирания в настоящия процес размер от 45 400 евро, както и че купувачът се е задължил да заплати цена за закупените стоки в размера на 45 400 евро. Ето защо тези факти трябва да се установят в настоящия процес при условията на пълно и главно доказване.

В производството липсват писмени доказателства, които да удостоверяват постигнато между продавача „Л.” ГМБХ и купувача „Б.к.” ООД съгласие за сключване на договори за продажба на стоки със съдържание на насрещните задължения такова, каквото е посочено в исковата молба.

Това не се установява от приетата по делото фактура № 07-82406/ 30.07.2008 г., тъй като този счетоводен документ не е подписана от купувача на стоките, поради което въпреки, че съдържа информация за съдържанието на всички съществени елементи на договора за търговска продажба, следва да се приеме, че не доказва наличието на съгласие между страните за поемане от тях на задължения със съдържание такова, каквото е отразено в него.

С оглед неформалния характер на сделката за продажба, обаче, писмената форма не е условие за нейната действителност, поради което и сключването й, както и нейното съдържание може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.

По делото се установява, че фактура №

07-82406/ 30.07.2008 г., която е издадена от ищеца, е осчетоводена в счетоводството на ответника „Б.к.” ООД на 01.08.2008 г. за цялата стойност, за която е съставена от 145 800 евро. Това се доказва от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и след проверка на счетоводството на ответника.

Отразяването на задължението за заплащане на покупна цена към „Л.” ГМБХ в счетоводството на ответника, е такова действие, което е конклудентно по своя характер и с което последният, в качеството си на купувач, е изразил съгласие да закупи, описаните в осчетоводената фактура стоки, представляващи 2 700 кг. хмел, и да заплати на продавача покупна цена за това в размер над 4 500 евро до пълния такъв, посочен в тази фактура от 145 800 евро. Това означава, че се доказа, че двете насрещни страни по сделката са изразили воля за постигане на съгласие относно сключване на договор за продажба на гранулиран хмел със съдържание на задълженията, които възникват от него така, както са посочени в описания счетоводен документ. В тежест на купувача „Б.к.” ООД по този договор е възникнало задължение за заплащане на покупна цена за закупените стоки, представляващи 2 700 кг. гранулиран хмел, която е в размер на 145 800 евро.

За да се приеме, че ответникът дължи да заплати на ищеца посочената парична сума, освен постигане на съгласие по основните елементи на договора за продажба, следва да бъде установено и това, че продавачът е доставил на купувача уговорените по вид и количество стоки.

От съдържанието на фактура № 07-82406/ 30.07.2008 г. се установява, че стоките, които „Л.” ГМБХ се е задължило да достави на „Б.к.” ООД представляват по вид гранулиран хмел тип 45, който е микс между определени сортове. В този документ не е ясно уточнено какви сортове хмел трябва да бъдат включени в микса, който е уговорено да бъде предмет на продажбата, като единствено е посочено, че трябва да произтича от област в Германия, наименувана Халертау. Съдът намира, че между страните по делото е безспорно, че към момента на сключване на договора за продажба те са постигнали съгласие и за това точно какви сортове хмел трябва да бъдат включени в микса, който продавачът се е задължил да достави, и че те са следните: Халертау Нордбауер, Премиант и Халертау Перла. Това се твърди от една страна от ищеца, който се позовава на този факт в молба от 26.10.2017 г., с която представя и доказателства за неговото установяване. Обстоятелството, че хмелът, който ищецът е поел задължение да достави, се състои от сортовете Халертау Нордбауер, Премиант и Халертау Перла се твърди и от ответника – съдът съобразява изричното изявление в тази насока, направено от процесуалния му представител адв. Й. в съдебно заседание, проведено на 14.06.2017 г., в което той препраща към вида хмел, посочен в документа потвърждение на поръчка към договор № 22600/ 29.02.2008 г., а той представлява микс от описаните три сорта хмел.