Определение № 1863 от 29.07.2026, Административен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1863

Кърджали, 29.07.2026 г.

Административният съд - Кърджали - IV състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ БОЖКОВА като разгледа докладваното от съдията Мария Божкова административно дело № 491/2026 г. на Административен съд - Кърджали, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4, във връзка с чл.166, ал.2 от АПК.

Делото е образувано по жалба на Г. Д. И. срещу Заповед №GPAM-1408217/ 18.07.2026г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”з”, „гг“ от ЗДвП, издадена от [длъжност] в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-Смолян.

В жалбата се съдържа особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ.

Твърди се, че допуснатото по силата на закона изпълнение на мярката причинява на искателя значителни и трудно поправими вреди, тъй като е активно работещ човек, Лишаването от възможността да управлява МПС води до сериозно затруднение при изпълнение на професионалните му задължения, невъзможност за ефективно полагане на труд. Изложен е довод, че тези вреди са реални, значителни и трудно поправими, тъй като засягат трудовата му и икономическа дейност и не могат да бъдат компенсирани в пълен обем на по-късен етап. Посочва се, че предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, но в конкретния случай липсват данни, които да сочат, че неговото поведение представлява непосредствена и реална опасност за живота и здравето на участниците в движението. Не са изложени конкретни мотиви, които да обосновават необходимостта от незабавно изпълнение, извън общото позоваване на закона. Нещо повече, образувана административно- наказателна преписка е прекратена с мотивирана резолюция, а самата ПАМ не би следвало след прекратяването на административно- наказателното производство да продължава да действа, без да съществува това производство. Посочва се и евентуална незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ, като се твърди, че в нея неправилно е описано, че се е движел по път, отворен за обществено ползване, а не по горски път.

Искането за спиране е допустимо, предвид допустимост на жалбата против предварително изпълняем по силата на закон административен акт – оспорената ЗППАМ №GPAM-1408217/ 18.07.2026г.

Съгласно 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато предварителното изпълнение на заповедта е предвидено по силата на закона, административният орган не е длъжен да излага съображения за допускането му. Законът презумира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60 АПК, поради което спиране може да бъде постановено само ако съществува възможност изпълнението да причини значителна или трудно поправима вреда. При липса на нормативно установен в съответния закон критерий, чрез който да се преценява основателността на искането за спиране предварително изпълнение на административен акт, би следвало да се възприеме за критерий достатъчно вероятното настъпване на неблагоприятни последици - значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение. Презумпцията по чл. 172, ал. 6 ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. В правомощията на съда е да спре допуснатото по силата на тази норма предварително изпълнение - при липса на презумираните предпоставки за допускането му, или наличието на противостоящ интерес със същата или по-висока значимост. Тежестта за оборване на презумпцията и доказване на вредите е върху оспорващото лице. В този смисъл, искането за спиране следва да съдържа конкретни факти, които да бъдат преценени с твърдението за вреди и съпоставени с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК.

Изискването на чл.166, ал.2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, какъвто е настоящия.

В случая към искането за спиране не са приложени доказателства за твърдените вреди, които биха настъпили за лицето.

Изложените лични и житейски причини относно необходимостта от управление на МПС във връзка с упражняваната трудова дейност не обосноват наличие на основанията по чл.166, ал.2 от АПК. От представения трудов договор № [номер]/ [дата] се установява, че местоработата на Г.И. е в [обект] на [предприятие] в [населено място]. От [жк], където е постоянния адрес на лицето до [предприятие], разстоянието не е голямо и може да се достигне с обществен транспорт, такси, а не само с личен автомобил.

В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила имуществена вреда от невъзможността му да управлява МПС и да извършва обичайните си дейности, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, включително предвид алтернативни възможности за придвижване. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е доказана.

Обстоятелството, че със заповедта адресатът е лишен от възможността да управлява МПС, не обосновава настъпването на значителни или трудно поправими вреди във връзка с допуснатото предварително изпълнение на акта. Временната невъзможност да упражнява това право всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди за адресата и то - само от предварителното изпълнение на заповедта. Такива обстоятелства в случая не са налице.

В конкретния случай незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост. От изложеното следва, че искането за спиране предварителното изпълнение на ЗППАМ е неоснователно и следва да се отхвърли.

Посочената в жалбата съдебна практика е неотносима, защото касае спиране предварителното изпълнение на ЗППАМ поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“, която е сключена в много кратък период от издаване на ЗППАМ, като по този начин са постигнати целите по чл. 22 от ЗАНН – предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него.

Поради изложеното и на основание чл. 166, ал.4, във връзка с ал.2 от АПК, Административен съд – Кърджали

О П Р Е Д Е Л И:

Отхвърля искането за спиране предварителното изпълнение на Заповед №GPAM-1408217/ 18.07.2026г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”з”, „гг“ от ЗДвП, издадена от [длъжност] в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-Смолян.

Определението подлежи на обжалване, с частна жалба пред ВАС, в 7-дневен срок от съобщаването му.

Препис от определението, на основание чл.138, ал.3 от АПК, да се връчи на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�