Решение № 234 от 29.06.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 775/2026
- Вид
- Решение № 234
- Подписан
- 29.06.2026
- В сила
- 15.07.2026
- Състав
- Снежана Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.160 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.313 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78А ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.378 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
НОХД № 775/2026 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против обвиняемия И.Т.И. , ЕГН: ********** за престъпление по чл.313 ал.1 от НК, а именно за това, че на 16.05.2025 г. в гр.
Пазарджик, пред служител в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Пазарджик е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.160 ал.1 от ЗДвП се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че СУМПС № 286118488 е изгубено, като в действителност същото му е било отнето от румънските компетентни органи.
Производството пред Районен съд - Пазарджик е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява.
Производствното протече с участието на упълномощен защитник, който пледира за приложението на чл.78 а от НК и налагане н администратино наказание глоба в минимален размер.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа обвинението и излага доводи по същество. Счита, че са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, чийто размер следва да е ориентиран към минималния.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване на разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият И.И. бил правоспособен водач на МПС. Същият притежавал валидно, издадено на 19.06.2023г. от ОД на МВР гр. Пазарджик СУМПС № 286118488. На неустановена дата през 2025 г. обв. И. се придвижвал с автомобила си в Р. Румъния. Бил спрян от полицейски патрул за проверка. Полицейските служители установили, че обвиняемият управлява МПС със скорост над максимално разрешената. Поради тази причина му било отнето СУМПС с № 286118488 от румънските полицейските органи, като било иззето на 08.02.2025г. За посоченото нарушение в Р. Румъния, обв. И. бил лишен от право да управлява МПС на територията на Румъния за срок от 24.02.2025г. - 24.05.2025г., като свидетелството му е било иззето и физически.
Въпреки че знаел, че СУМПС му е отнето от румънските власти за извършеното нарушение, на 16.05.2025г. обв. И.И. се явил в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, където пред служителя на гишето — свид. Д.Т. — системен оператор в сектор ПП при ОД на МВР Пазарджик, заявил, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС и заявил желание да му бъде издаден дубликат. Свид. Т. му обяснила, че следва да попълни заявление за издаване на ново свидетелство, към което съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗДвП да приложи и декларация по чл. 17, ал. I от ПИБЛД.
1
Обв. И.И., бил запознат с отговорността по чл. 313, ал. 1 от НК. Същият попълнил представената му бланка на декларация по чл. 160 ал. 1 от ЗДвП, в която собственоръчно записал, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС на 07.05.2025 год. в град Кьолн, Германия, след което се подписал и представил декларацията на св.Т..
Въз основа на заявлението, на обв.И. било издадено ново СУМПС – дубликат № 286868556/19.05.2025 г., което той получил на 20.05.2025 г.
На 18.06.2025 г. в сектор „ПП“ при ОД на МВР го Пазаппжик постъпило писмо от ГД „Национална полиция , в което се съдържала информация относно обстоятелствата по отнемане на СУМПС № 286118488, издадено на обв.И., като било приложено и отнетото свидетелство. След извършена проверка в информационните масиви било установено, че на обв. И., е било издадено ново свидетелство за управление на МПС, след като същият е декларирал, че издаденото му СУМПС с № 286118488 е било изгубено.
По този повод било образувано настоящото досъдебно производство.
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно — графическа експертиза /л.40-44 от ДП/, според заключението на която подписът за декларатор в инкриминираната декларация е положен от обв.
И.И..
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от обясненията на обвиняемия, показанията на свид. Д.Т. и писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетни и приети по реда на чл.378 ал.2 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства , т.к. същките са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като безпротоворечиво очертават гореописаната фактическа обстановка.
С оглед възприетата фактическа обстановка и след анализ на доказателствата,съдът прие че обв. И.И. е осъществил от обективна и субективна страна , престъпния състав на чл.313, ал.1 от НК , като на 16.05.2025 г. в гр. Пазарджик, пред служител в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Пазарджик е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.160 ал.1 от ЗДвП се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че СУМПС № 286118488 е изгубено, като в действителност същото му е било отнето от румънските компетентни органи.
Обв.И. е имал представа за всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си.
Действал е с пряк пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че процесната декларация по чл.160 ал.1 от ЗДвП се подава въз основа на закон – чл. 17, ал. I от ПИБЛД, както и че не е изгубил СУМПС с № 286118488, а същото му е било иззето от румънките власти поради нарушение на ЗДвП на тяхна територия.
Съдът съобрази обстоятелствата ,че за умишленото престъпление по 2 чл.313 ал.1 от НК се предвижда като най – тежко наказание до три години лишаване от свобода , както и фактът, че обв. И. е неосъждан / реабилитиран по право за осъждането си в Р.Германия през 2010 г./, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ,раздел ІV от общата част на НК, а от престъплението няма настъпили съставомерни материални щети, които да не са възстановени.
При това положение съдът намира , че са налице материално-правните предпоставки за приложението на императивната разпоредба на чл.78А ал.1 от НК относно вида на отговорността и вида и размера на наказанието, като обв.И. бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание глоба.
При индивидуализация на наказанието глоба съдът отчете подбудите за извършване на деянието, които са свързани с нуждата от СУМПС за упражняване на професията.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха направените самопризнания, оказаното съдействие на разследващите органи, изразеното критично отношение към стореното , чистото съдебно минало и добрите характеристични данни.
Отегчаващи обстоятелства не се установиха.
С оглед на изложеното и на основание чл.78А ал.1 от НК съдът освободи от наказателната отговорност обв.И.И., като му наложи административно наказание глоба в минимален размер – 511,29 евро, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пазарджик.
За да определи този размер на глобата съдът изходи от наличните смекчаващи отговорността обстоятелства , съобразно тяхната относителна тежест, като съобрази и семейното и материално положение на извършителя, както и степента на вината му.
На основание чл.189, ал.3 от НПК обв.И.И. бе осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Пазарджик направените на досъдебното производство разноски в размер на 201,56 евро.
По тези съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3