Решение № 260010 от 07.04.2022, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Търговско дело 6/2021
- Вид
- Решение № 260010
- Подписан
- 07.04.2022
- В сила
- 03.05.2022
- Състав
- ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.342,ал.1 · Наказателен кодекс
Р
Е Ш Е Н И E гр. Хасково, 07.04.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, шести граждански състав на седми март две хиляди двадесет и втора година, в открито съдебно заседание, в състав :
СЪДИЯ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА секретар: Жулиета Делчева като разгледа докладваното от съдия
Серафимова т.д. № 6 по описа за 2021 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 365 и сл. ГПК.
Търговско дело № 6/2021г. по описа на Окръжен съд –
Хасково е образувано по искова молба с вх. № 260369/15.01.2021 г., подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК *********, гр. с., бул. “к.а.д.“ № 68 против А.Р.К.,***.
При условията на обективно съединяване са предявени като частични - иск с правно основание чл. 274, ал.1,т.1 КЗ /отм/, вр.пар.22 от ПЗР на КЗ
/нов/ и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД. Главният иск е иск е за 60 000 лева общо и е предявен като частичен иск от 320 000 лева - общо изплатено обезщетение за неимуществени вреди /30 000 лева + 30 000 лева изплатено обезщетение за неимуществени вреди, частични от два иска по 160 000 лева/. Акцесорният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е за 18 284,80 лева общо - лихва върху частично предявените искове за изплатено обезщетение за неимуществени вреди / 9 142,40 лева + 9142,40 лв./ Твърди се в исковата молба, че на 16.06.2012 г. при управление на лек автомобил „м.т.”, с рег.№ * ** ** **, ответникът А.Р.К., в нарушение на правилата за движение по пътищата реализирал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на А.В.К., две средни телесни повреди на Д. Т.а Т. и увреждания на Д.Д.В., всички заедно пътували в лекия автомобил. Вината на ответника за настъпилото ПТП била установена с влязла в сила присъда № 37/03.07.2014 г. по НОХД № 806/2013 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, потвърдена с решение № 40/16.02.2016 г. на АС - Пловдив по в.н.о.х.д № 334/2014 г. и изменена с решение № 133 от 07.06.2016 г. на ВКС по КНОХД № 477/2016 г.Към момента на осъществяване на ПТП ответникът бил в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта – 1,71 промила, което е над допустимата по закон норма, и което обстоятелство както и отговорността на ответника за настъпване на застрахователното събитие са установени с влязлата в сила присъда.Към датата на ПТП отговорността на водача на л.а. „м.т.“, с рег.№ * ** ** **, била застрахована по застраховка „ГО“ по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в полица № 085110014835/29.06.2011г., със срок на действие от 00,00 часа на 30.06.2011г. до 24,00 часа, на
29.06.2012г. Във връзка със застрахователния договор в „Дженерали Застраховане“ АД била образувана преписка по щета № 219313 от 05.02.2014 г. въз основа на претенцията на Н.Г.К. и Т. С. К., родители на починалия в ПТП А.В.К., на които са били изплатени застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, в общ размер на
320 000 лева / по 160 000 лева на родител /, изразяващи се в страдания от смъртта на техния син, като в определената крайна сума от 160 000 лева на родител били включени и лихви за забава по чл.86 от ЗЗД, начислени за период от три години.Застрахователните обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 160 000 лева на всеки родител или общо 320 000 лева били изплатени по банков път, на 29.01.2016 г.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм/ застрахователят имал право да получи от виновния водач изплатеното обезщетение общо 320 000 лева, от която ищецът претендира частично за всеки един от родителите по 30 000 лева, или общо 60 000 лева, представляващи част от изплатеното обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на сина им, в резултат от ПТП. Според ищеца основанието да се търсят сумите е, че водачът на МПС – ответник, при настъпването на ПТП е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
С покана, изх.№*********/15.06.2016г. по преписка № 219313/05.02.2014 г. получена от ответника на 21.06.2016 г. застрахователят поканил ответника да възстанови изплатените суми представляващи изплатени застрахователни обезщетения, които суми към датата на подаване на исковата молба не били възстановени.
С допълнителната искова молба се оспорва като неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност на предявените искове.Намират за неоснователно оспорването на размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, както и оспорването на иска за лихви за забава. Видно от приложената по делото обратна разписка застрахователят е уведомил ответника за осъщественото плащане на застрахователните обезщетения за неимуществени вреди на двамата родители и го е поканил да възстанови сумите доброволно.
Молят съда да осъди ответника А. Р.К., да заплати на ищеца сумата в общ размер 60 000 лева, представляваща сбор от по 30 000 лв, - частично предявени искове за изплатени от застрахователя обезщетения за неимуществени вреди / болки и страдания/ от по 160 000 лв./ общо 320 000 лева/ на всеки един от родителите Н.Г.К. и Т. С. К. от смъртта на техния син А. К. в ПТП, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от по 30 000 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, както и мораторна лихва в общ размер 18 284,40 лв., за три години назад от датата на настоящата искова молба, върху всяка една от посочените главници от по 30 000 лева – частични искове, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - А.Р.К., чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове.
В срока по чл.
367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с вх. № 261247/08.02.2021 г., с който ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва се и размера на изплатеното от застрахователя обезщетение общо в размер на 320 000 лева, по 160 000 лева на всеки едни от родителите на А.В.К. починал при ПТП на 16.06.2012 г.Навеждат се доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на А.В.К.. Твърди се, че починалия А. К. съзнателно и по своя воля се е возил като пътник в МПС, управлявано от водач употребил алкохол над законоустановения минимум, който факт му бил известен / т.7 от ТР №1/2014 от 23.12.2015 г по тълк.дело – 1/2014 на ВКС ОСНК/. Пострадалият А. К. значително съпричинил вредоносния резултат и като не е използвал като пътник в МПС обезопасителен колан на задната седалка в нарушение на вменените му за това задължения по ЗДвП, което обстоятелство ответникът намира решаващо за настъпване на смъртта му.
СЪДЪТ след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното НОХД № 806/2013 година по описа на Окръжен съд – Хасково, с присъда № 37/03.07.2014 г., потвърдена с решение № 40/16.02.2016 г. на АС - Пловдив по в.н.о.х.д № 334/2014 г. и изменена с решение № 133 от 07.06.2016 г. на ВКС по КНОХД № 477/2016 г. ответникът А.Р.К. е признат за виновен в това,че на 16.06.2012 г. в гр.Хасково при управление на лек автомобил „м.т.”, с рег.№ * ** ** ** нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21,ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А.В.К.,*** и две средни телесни повреди на Д.Т. Т., изразяващи се в контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките му обвивки и контузия на белите дробове, причинили разстройство на здравето временно опасно за живота й, като деянието е извършено в пияно състояние – престъпление по чл.343,ал.4,вр. ал.3,предл. първо,б.“б“,предл. първо,вр. ал.1,вр. чл.342,ал.1 от НК.
Видно от мотивите на присъдата към момента на осъществяване на ПТП ответникът А.Р.К. е бил с концентрация на алкохол в кръвта – 1,71 промила, което представлява пияно състояние. Присъдата е влязла в законна сила на 07.06.2016 г. и съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца.
Няма спор между страните,че към датата на ПТП
16.06.2012 г. застрахователят-ищец е бил обвързан с договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № 085110014835/29.06.2011г.,със срок на действие от 00,00 часа на 30.06.2011г. до 24,00 часа, на 29.06.2012г.
По делото е представено надлежно заверено копие от удостоверение за наследници № 0002045/19.06.2012 г. / л.44/. видно от което А.В.К. е починал на 16.06.2012 г. в гр.Хасково, като е оставил наследници
- Н.Г.К., баща и Т. С. К., майка.
По образуваната в при застрахователя ищец преписка по щета № 219313 от 05.02.2014 г. на Н.Г.К. и Т. С. К., родители на починалия в ПТП А.В.К. са били изплатени застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, в общ размер на 320 000 лева / по 160 000 лева на родител /, изразяващи се в страдания от смъртта на техния син. Всеки едни от тях на 20.01.2016 г. е подписал със застрахователя споразумение, с които споразумения застрахователят е приел да изплати на всеки от родителите сумата от по 160 000 лева – застрахователно обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина им и явяващи се пряка и непосредствена последица от деянието на застрахования А.Р.К., ведно с лихвата по чл.86 от ЗЗД начислена за период от 3 години.
Видно от преводните нареждания приети като писмени доказателства застрахователните обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 160 000 лева на всеки родител или общо 320 000 лева са били изплатени по банков път, на 29.01.2016 г.–/ л.46 и л.48/
С писмо изх.№
*********/15.06.2016 г. получено на 21.06.2016 г./ л.50/, ответникът А.Р.К. е уведомен от застрахователя ищец „Дженерали Застраховане“ АД, по силата на валидно сключен договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите, че дружеството е изплатило на Н.Г.К. и Т. С. К.-родители на починалия А.В.К. обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в страдания от смъртта на техния син в размер на 320 000 лева, по 160 000 лева на всеки родител, като в сумата на обезщетението е включена лихва за забава по чл.86 от ЗЗД начислена за период от 3 години.Ответникът е уведомен,че ако в 7- дневен срок от получаване на писмото не се яви в управлението на застрахователя, за да уговорят начина на погасяване на паричното му задължение застрахователят ще предяви срещу него иск по съдебен ред за изплащане на дължимата сума от 320 000 лева, ведно с лихвата за забава и направените по делото разноски.
По искане на ищеца и за доказване на претърпените от родителите на починалото дете неимуществени вреди от смъртта на техния син А. К. в ПТП на 16.06.2012 г., по делото като свидетели бяха разпитани Н.Г.К. и Т. С. К., родители на А.В.К. ,починал при катастрафата на 16.06.2012 г.в гр.Хасково. Свид.Д.Т.Т. и свид.Д.Д.В. са пътували заедно с ответника и починалия А.В.К. в автомобила управляван от ответника К..
Видно от показанията на свид.
В. която пътувала на задната седалка заедно с А., и двете момчета били употребили алкохол. „Бяха пийнали доста“.
Свид.В. няма спомен за случилото се по време и след ПТП. Преди катастрофата помни само, че Д. и А. са се сменили, като не си спомня защо са се сменили. Има спомен,че А. е започнал да кара много бързо. „А. ме гушна и каза, че всичко ще бъде наред и до там… Това ми е последният спомен“.
Свид. Т. твърди,че няма спомен кой се е качил на шофьорското място онази нощ и кой е карал автомобила. А. и Д. били отзад и не знае дали А. е бил с поставен обезопасителен колан по време на ПТП.
Видно от заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза / л.144 / ако А.В.К. е бил с поставен предпазен колан при конкретния вид удар е било малко вероятно пострадалият да бъде задържан в купето на автомобила,като задържането може да стане едва когато тялото е тръгнало по посока на въздействаща инерционна сила и се натовари някой от клоновете на колана и сработи инерционният му механизъм. Ако е бил с поставен предпазен колан велоятността тярото му да напусне купето на автомобила е много голяма,това е могло да се случи.
Разпечатката съдържа 39 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41a3648a-02fa-4685-b28e-7c6d519777a3