Решение № 1104 от 18.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1104 гр. Варна, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20213110115987 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следно:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена във ВРС на 03.11.2021 г. с правно основание чл. 422 , ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищцовото дружество „В. и. К. - В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано Управителя В. В., чрез пълномощник - юрисконсулт С. С. против ответницата АТЧ. АХМ. ИБР. ЕГН **********, с адрес: ***, с цена на иска за главница 341,74 лв. и 27,70 лв. на иска за лихва за забава.

Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:

„В. и. К. - В.“ ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ, бр.18 от 2005г., с посл. изм.), предоставяло В и К услуги на АТЧ. АХМ. ИБР., ЕГН ********** за имот на адрес: ***, която в качеството си на потребител ги получавала и ползвала на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитали по партида с абонатен номер ***, чийто титуляр бил И.. Съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия, сочи ищцовата страна, потребителите били длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не бил правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпадал в забава.Твърди се , че на 04.08.2021г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу И., въз основа на което било образувано частно гр.дело № 11389/2021г. по описа на ВРС, ГК-53 състав. На 06.08.2021г. съдът издал заповед № 4000 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на И. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 341,74лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 04.05.2020 г. до 01.04.2021 г.; сумата от 27,70лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 02.07.2020г. до 02.08.2021г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда04.08.2021г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско 1 възнаграждение в размер на 50лв. На 06.10.2021г. заявителят (сега ищец) бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.

Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по всяка една от отделните фактури ищцовата страна е посочила в табличен вид с изписване на номер на фактура, дата на издаване , главница, отчетен период, размер на лихвата за забава, период в който е начислена лихвата за забава : фактура № 1421488281/02.06.2020г. 102.76лв.- главница, отчетен период: 04.05.202001.06.2020 г., 11.30 лв. - лихва за забава, начислена за периода 02.07.2020 -02.08.2021 г. ; фактура № 1421497193/02.07.2020г., главница 32.80 лв., отчетен период 01.06.2020-01.07.2020г., лихва за забава

3.33 лв., начислена за периода

01.08.2020-02.08.2021г.; фактура

№

1421509882/06.08.2020г., главница 28.43 лв., отчетен период - 01.07.2020-03.08.2020г., лихва за забава 2.61 лв., начислена за периода 05.09.2020- 02.08.2021 г.; фактура №1421517307/02.09.2020 г. главница 32.80 лв., отчетен период 03.08.2020-01.09.2020г., лихва за забава 2.77 лв., начислена за периода 02.10.2020- 02.08.2021г.; фактура № 1421527083/02.10.2020г., главница 24.05 лв., отчетен период 01.09.2020-01.10.2020 г., лихва за забава 1.83лв., начислена за периода 01.11.2020 02.08.2021г.; фактура № 1421536264/03.11.2020 г., главница 26.23лв., отчетен период 01.10.2020 02.11.2020 г., лихва за забава 1.76лв., начислена за периода 03.12.2020- 02.08.2021г., фактура № 1421546299/02.12.2020г., главница 21.86лв., отчетен период 02.11.2020-01.12.2020г., лихва за забава 1.29лв. , начислена за периода 01.01.2020 - 02.08.2021 г.; фактура № 1421554806/05.01.2021г., главница 21.89лв., отчетен период 01.12.2020-04.01.2021 г., лихва за забава 1.09 лв. , начислена за периода 04.02.2021- 02.08.2021г., фактура № **********/02.02.2021г., главница 17.71 лв., отчетен период 04.01.2021-01.02.2021г., лихва за забава

0.74лв., начислена за периода

04.03.2021-02.08.2021г.

; фактура

№

1421571386/02.03.2021г., главница 15.50лв., отчетен период 01.02.2021-01.03.2021г., лихва за забава

0.53лв., начислена за периода

01.04.2021-02.08.2021г. и фактура

№

1421579953/02.04.2021г., главница 17.71лв., отчетен период 01.03.2021-01.04.2021г., лихва за забава 0.45лв., начислена за периода 02.05.2021-02.08.2021г.

Към настоящия момент, твърди дружеството - ищец, че ответникът не е бил оспорил чрез писмено възражение горепосочените вземания в нормативно регламентирания срок по чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ.Претендираната сума за главница за абонатен номер ***, представлявала цена на реално доставени и отчетени В и К услуги за имот в ***.

Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК за „В. и. К. В.“ ООД се сочи в исковата молба, че е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове,поради което е и отправено следното искане до съда съгл. чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК:Да бъде постановено Решение, по силата на което съдът да признае за установено, че АТЧ. АХМ. ИБР., ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ***, дължи на „В. и. К. - В.“ ООД СУМА в общ размер на 341,74лв. (триста четиридесет и един лева и 74ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 04.05.2020г. до 01.04.2021г. на адрес: ***; СУМА в общ размер на 27,70лв.

(двадесет и седем лева и 70ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 02.07.2020г. до 02.08.2021г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.08.2021г. до окончателното йм плащане, за които суми е издадена Заповед от 06.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 11389/2021г. по описа на ВРС. Обективирано е искане исковия съд, с решението си да се произнесе относно съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца в заповедното производство в размер заплатената държавна такса от 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. Всички суми-предмет на настоящото производство, ищцовата страна е посочила, че могат да бъдат платени по сметка на „***“ ООД в „***“ АД, с реквизити: IBAN ***; BIC ***.Обективирано е искане и за присъждане на сторените от ищцовата страна по настоящото исково производство съдебно-деловодни разноски.

В подкрепа на твърденията си и исканията си ищцовата страна е направила доказателсвени искания . В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от адв. Р.Д. от ВАК , в качеството му на надлежно назначен при условията на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител на ответницата.В срока по чл. 131 ГПК адв. Д. е изразил становище за допустимост на иска. Поради пълната лиса на 2 доказателства по делото, адв.Д. намира, че предявения иск е вероятно неоснователен.Становището на ответницата по обстоятелствата на които се основава иска и възраженията й са следните :Оспорва се ,че ВиК услугите били отчетени съобразно действащите ОУ на ищеца.

Оспорва се, че ответницата има качество потребител, който получава и ползва ВиК услуги на процесния адрес, партида и аб.номер.По доказателствата становището на ответницата е:

Ответницата не оспорва математическите изчисления, представени с исковата молба, относно размера на начислената главница и лихва, както и не оспорва, че представените с тях цифри отговорят точно на фактурираните и записванията в справката за недобора. 2. Не оспорва, че не е плащала претендираните от ищеца суми.

Твърди се, че засичането на показанията на водомера се явява безпредметно, т.к. няма отношение към нито едно от процесните изчисления, доколкото следвало да има доказателства за стойностите на предходните такива.В ОУ били разписани правила за отчитане на водомерите, като за този факт се съставяли съответните документи.

По отношение на поисканата ССчЕ, адв. Д. счита, че същата е недопустима за извършване на прости сметки и за факти, които не са спорни. Задачата да бъде задължено вещото лице за извърши оглед на място и да посочи показанията на водомера в имота, намира адв.Д., че е неподходяща за вещо лице с експертиза в науката „Счетоводство“, пояснявайки, че на практика се иска допускане на свидетелски показания в нарушение на правилата на ГПК. Обективирано е искане съда да задължи насрещната страна да представи отчетите на водомера, както и доказателства за предходна и последваща проверка и отчет по чл. 23, ал.9 ОУ.На последно място изрично е обективирано искане на ответницата да бъде дадена възможност, след изслушване на доклада на съда по чл.146 , ал. 1 ГПК и указанията по ал. 2 на същия член, да се възползва от правото си по ал. 3 и евентуално с оглед указанията на съда да предприеме съответните процесуални действия.

В проведеното по делото открито съдебно заседание юрисконсулт С. , предвид направеното от особения представител на ответника признание , че ответницата е собственик на имота, в който полза ВиК услуги , респ. същата имала качество и на потребител на ВиК услуги, в качеството си на процесуален представител на „***“ ООД, моли за Решение в този смисъл ведно с присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.

В същото съдебно заседание адв. Д. в качество на особен представител на ответницата сочи, че по делото са се натрупали значително количество противоречиви твърдения и липса на доказване с оглед на същите .

От една страна, подчертава адв.Д., че се твърдяло в исковата молба, че претендираните парични вземания са за реално потребление представяли се карнети като доказателство за това, но от друга страна се твърдяло, че не бил осигуряван достъп до водомера,поради което и претендираното количество било начислявано служебно с оглед броя на лицата, живели на адреса на основание Общите условия. Ответницата чрез адв.Д. счита, че доколкото последното твърдение на ищеца е , че сумите са служебно начислявани , то било очевидно, че същите по никакъв начин като стойност не кореспондирали с подобен начин на формиране на отделните месечни сметки, описани в исковата молба. От друга страна, съобразно чл. 24, ал. 4 от Общите условия, подчертава адв.Д., че при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице, на оператора до водомера и при неосигуряване на достъп за повече от една година, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и адреса на свидетеля и т.н. Доказателство за съставянето на такъв протокол , сочи адвокат Д., че по делото няма, което означавало, че не били спазени Общите условия в частта им за отчитане на потребеното количество вода, тъй както ответната страни твърди още с отговора на искова молба , т.е. след като не било налице основанието, на което се претендирало първоначално в исковата молба, а след това същото било изменено с друго такова в настоящото съдебно заседание, което също пък не било подкрепено с каквито и да било доказателства, счита, че единственият вариант в настоящия случай е съда да отхвърлите претенцията на ищеца.Ако случайно съдът прецени, че трябва да уважи някаква част от исковата 3 молба, адвокат Д. възразява срещу размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение, тъй като то не се определя съобразно Нарeдба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, а по съответната Наредба за правната помощ, и считаме, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лв.На последно място адв.Д. е отправил и искане до РС Варна да му бъде издаден РКО .