Определение № 58 от 28.09.2021, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 гр. София, 27.09.2021 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ

Членове: полк. ГЕНКО ДР. ДРАГИЕВ полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20216000600051 по описа за 2021 година докладвано от съдията полк. СВИЛЕН АЛЕКСАНДРОВ, образувано по частни жалби от осъдените М. С. П., И. В. И., Б.Д. М. и адв. М.Б., защитник на Я. В. Г., срещу Определение № 260017/12.05.2021 г. по нохд № 033/2008 година по описа на С. военен съд.

Закритото съдебно заседание е проведено на 03.09.2021 г.

Производството е по реда на чл. 345 ал. 1, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 НПК.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

С Присъда № 033/02.10.2008 г. по НОХД № 033/2008 г. на С. военен съд, влязла в законна сила на 05.03.2021 г., М.П., И.И., Б.М., Г.К. и Я.Г. са признати за виновни и осъдени на „Лишаване от свобода“ по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК да са причинили смъртта на А.Р.Д.на 10.11.2005 г. в гр. Б.. С Решение № 4/06.07.2018 г. по внохд № 026/2016 г. по описа на Военно-апелативния съд Присъда № 033/02.10.2008 г. е изменена, като петимата подсъдими са оправдани по обвинението чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3 НК, а са признати за виновни да са причинили смъртта на А.Д. по непредпазливост престъпление по чл. 122, ал. 1 НК. На основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК, вр. чл.

24, ал. 1, т. 3 НК съдът е прекратил наказателното производство поради изтекла абсолютна давност. На основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът е постановил направените по внохд № 026/2016 г. деловодни разноски в общ размер 7 593.00 лева да останат за сметка на 1

Държавата.

Решението на ВАпС е изменено с решение № 29/05.03.2021 г. по н.д. № 1202/2019 г. по описа на ВКС. С решението на ВКС е отменено прекратяването на наказателното производство, както и приложението на чл. 190, ал. 1 НПК относно направените разноски по внохд № 026/2016 г. на ВАпС. На основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4, вр. чл.2, ал. 2 НК е приложен Законът за давността и подсъдимите П., И., М., К. и Г. не са наказани за извършеното от всеки от тях престъпление по чл. 122, ал. 1 НК. Петимата са осъдени да заплатят направените деловодни разноски пред въззивната инстанция по внохд № 026/2016 г. в общ размер 7 507.93 лв., като всеки заплати по 1501.57 лв., и тези по н.д. № 1202/2019 г. на ВКС в общ размер 9 490.00 лв., като всеки заплати по 1898.00 лв. В останалата част решението на ВАпС е потвърдено.

В мотивите на Решение № 29/05.03.2021 на ВКС е указано първоинстанционният С. военен съд да се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК по въпроса за деловодните разноски по водене на делото в хода на въззивните производства, направени след постановяване на Присъда № 033/02.10.2008 г. по НОХД № 033/2008 г. на С. военен съд /с изключение на разноските в производството по внохд № 026/2016 г. на Военно-апелативния съд/, както и за направените от частните обвинители и гражданските ищци разноски по делото.

С обжалваното определение, в изпълнение на задължителните указания в това решение и на основание чл. 306 ал. 1, т. 4 НПК, състав на С. военен съд се е произнесъл в закрито заседание по направените разноски, като е осъдил петимата осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Военно-апелативния съд, направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в общ размер 3470.00 /три хиляди четиристотин и седемдесет/ лева, от които 2870.00 лева по внход № 140/2008 г. и 600.00 лева по внохд № 05/2010 г., като всеки един от тях заплати по 694.00 (шестстотин деветдесет и четири) лева.

Осъдил е петимата осъдени да заплатят на частните обвинители и граждански ищци направените в хода на съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 20 000.00 лева, от които 9000.00 лева пред въззивната инстанция по внохд № 0187/2007 г. и внохд № 0140/2008 г. и 11 000.00 лева пред ВКС по н.д. № 598/2009 г. и н.д.

54/2011 г., както следва:

- на частния обвинител и граждански ищец Р.А.Д. сумата 2 100.00 ( две хиляди и сто) лева, като всеки един му заплати по 420.00 (четиристотин и двадесет) лева;

- на частния обвинител и граждански ищец А.Р.В. сумата 3100.00 (три хиляди и сто) лева, като всеки един й заплати по 620.00 (шестстотин и дведесет) лева;

- на частния обвинител и граждански ищец Р.Д.Д. сумата 7 400.00 (седем хиляди и четиристотин) лева, като всеки един му заплати по 1480.00 (хиляда четиристотин и 2 осемдесет) лева и

- на частния обвинител и граждански ищец А.Г.Д. сумата 7400.00 (седем хиляди четиристотин и осемдесет) лева, като всеки един й заплати по 1480.00 (хиляда четиристотин и осемдесет) лева.

В частната жалба на М.П. срещу определението се излагат доводи за незаконосъобразност.

Твърди се, че съдът е осъдил всеки от петимата да заплати направените разноски по делото, без да съобрази, че той е оправдан изцяло „…по тези обвинения свързани с тези пари и с указанията на ВКС…“. Сочи се и че определението е постановено от състав, в които са участвали съдии с „…недопустима по закон предубеденост…“, без да се излагат доводи в тази насока. Иска се отмяна на определението.

В частната жалба на адв. Б., като защитник на Я.Г. по н.д. № 1202/2019 г. по описа на ВКС, се твърди, че атакуваното определение е неправилно, необосновано от правна страна и постановено в нарушение на процесуалните разпоредби. Сочи се, че съдът „… е възложил разноски по дело, чиито съдебен акт не е влязъл в законна сила и …подсъдимите по това дело са оправдани на две инстанции по обвинението, което им е било повдигнато и за което те са били осъдени…“. При произнасянето си съдът не е съобразил разпоредбите на чл. 189, ал. 4 НПК и чл. 190 ал. 1 НПК. Иска се отмяна на определението и постановяване на съдебен акт, съобразен с правилните за приложение процесуалните разпоредби.

В частната жалба на И. В. И. се твърди, че определението на СВС е незаконосъобразно, тъй като основният съд не е съобразил, че той е оправдан изцяло „…по повдигнатите и поддържани над 15 години обвинения и без да съобрази основанията за направените разноски, както и конкретните указания на ВКС…“. Иска се отмяна на определението.

В частната жалба на Б.М. се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно.

Изтъква се, че председателят на съдебния състав полк. В. А. е следвало да си направи отвод на основание чл. 29, ал. 2 НПК, тъй като е бил съдия докладчик по нохд № 0126/2006 г. по описа на С. военен съд, по което с разпореждане е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ВОП – С. с указания задължително да повдигне обвинения на обвиняемите по чл. 116 НК, което прокуратурата е сторила. Твърди се, че в случая са налице основанията на чл. 189, ал. 4 НПК, защото всички са оправдани по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр.

3 и т. 6, пр. 3 НК с Решение № 4/06.07.2018 г. по внохд № 026/2016 г. на ВАпС, потвърдено в тази си част с Решение № 29/05.03.2021 г. по н.д. № 1202/2019 г. на ВКС и влязло в законна сила. И тъй като никога не са имали обвинение по чл. 122, ал. 1 НК, то по делото няма направени разноски по това обвинение, за които следва да отговарят. В жалбата се сочи и че определението е нищожно, тъй като съгласно чл. 306, ал. 1 НПК, актът на съда следва да е „Определение“, а атакуваното определение завършва с думите „Решението подлежи на обжалване и протестиране в петнадесет дневен срок пред Военно-апелативния съд“. Освен това, този срок на обжалване противоречи на законовия срок по чл. 345, ал. 1 НПК, вр. чл. 306, ал. 3 НПК, който е седемдневен. Иска се отмяна на атакуваното 3 определение и постановяване, че осъдените не дължат разноски по делото.

ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Първоинстанционният съд в определението си е направил подробен и изчерпателен анализ на движението на делото от внасянето му за разглеждане с обвинителен акт в Софийския военен съд до окончателното му приключване с Решение № 29/05.03.2021 г. по н.д. № 1202/2019 г. на ВКС, който не е необходимо да бъде повтарян.

Съобразявайки се с обстоятелствата по делото и с указанията на ВКС в това решение, основният съд е стигнал до законосъобразния и верен по изчисление извод, че петимата осъдени действително дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят направените деловодни разноски в общ размер от 3470.00 лева в хода на съдебните производства по внохд №№ 0140/2008 г. и внохд № 05/2010 г. по описа на Военно-апелативния съд; както и направените разноски от петимата граждански ищци и частни обвинители в общ размер от 20 000.00 лева, от които 4000.00 лева по внохд № 0187/2007 г. и 5000.00 лева по внохд № 0140/2008 г. по описа на Военно-апелативния съд; 5000.00 лева по н.д. № 598/2009 г. и 6000.00 лева по н.д. № 54/2011 г. по описа на ВКС.

На стр. 63 от Решение № 29/05.03.2021 г. по н.д. 1202/2019 г. по описа на ВКС, първи абзац, изрично е посочено „…съдът счита, че поведението на петимата подсъдими следва да се класифицира като престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК, извършено при независимо съпричиняване…“. На стр. 64, втори абзац е прието, че „…поведението на подсъдимите следва да бъде субсумирано по състава на престъплението по чл. 122, ал. 1 НК. От обективна страна приема, че деянието – причиняване смъртта на пострадалия Д. е извършено чрез бездействие, а от субективна страна – под формата на небрежност, като вид непредпазливост…“. На стр. 76, трети абзац, е пояснено, че „…разноските в размер на 7 593.00 лв., сторени по внохд № 026/2016 г. да бъдат възложени в тежест на подсъдимите, както и разноските в размер на 9 490.00 лв., направени в хода на настоящото производство…“, което е постановено и в диспозитива на решението.

От решението на ВКС, с което петимата подсъдими са осъдени да заплатят тези направени деловодни разноски, безспорно е видно, че петимата осъдени дължат направените в хода на съдебното производство пред С. военен съд, пред Военно – апелативния съд и пред ВКС деловодни разноски, както и разноските, направени от гражданските ищци и частни обвинители.

Наказателното производство е образувано и водено за причиняването смъртта на А.Р.Д.на 10.11.2005 г. в гр. Б., за което с обвинителен акт срещу П., И., М., К. и Г. в СВС е било повдигнато обвинение от ВОП – С. по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3 НК.

Престъпленията по чл. 116 НК и чл. 122 НК са в глава втора „Престъпления против личността“, раздел първи „Убийство“ на НК и касаят отнемането на човешки живот. Той се ползва от засилена наказателно-правна защита и поради това е криминализирано не само 4 умишленото убийство /в случая това по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3 НК/, но и непредпазливото такова, наричано още „причиняване на смърт по непредпазливост“ – чл.

122 НК. И тъй като с Решение № 4/06.07.2018 г. по внохд № 026/2016 г. на ВАпС, потвърдено в тази си част с Решение № 29/05.03.2021 г. по н.д. № 1202/2019 г. на ВКС, петимата са признати за виновни по чл. 122, ал. 1 НК да са причинили по непредпазливост смъртта на А.Д.на 10.11.2005 г. в гр. Б., независимо че са оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3 НК, то на основание чл.189, ал. 3 НПК те следва да бъдат осъдени да заплатят разноските по делото, включително и тези, направени от частните обвинители и граждански ищци, каквото искане в настоящия случай е направено от техния повереник по съответните съдебни дела, подробно изброени в атакуваното определение. Обстоятелството, че П., И., М., К. и Г. са оправдани по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3 НК и че на основание чл.

81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4, вр. чл. 2, ал. 2 НК от състава на ВКС е приложен Законът за давността и петимата не са наказани за престъплението по чл. 122, ал. 1 НК, не означава, че те са оправдани за причиняването на смъртта на А.Р.Д..

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 НПК визира единствено случаите на пълно оправдаване на подсъдимия по някои от обвиненията, но не и тези на прилагане на закон за същото, еднакво или по леко наказуемо престъпление, какъвто е настоящият случай.