Решение № 3643 от 07.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3643 гр. София, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ван. Младенова като разгледа докладваното от Ван. Младенова Въззивно гражданско дело № 20211100505926 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 247 и сл. ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 25264/27.04.2022 г. на ищцата П. К. Б., чрез адв. н. а., която се прави искане за допълване и изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение на въззивния съд. В молбата се прави искане по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК за допускане на поправка на очевидна фактически грешка в същото, като се посочи, че пълномощникът на ищцата е адвокат от Пловдивска адвокатска колегия, а не както неправилно в съдебния акт е посочено „САК“ вместо „ПАК“.

Постъпил е писмен отговор с вх. № 29121/16.05.2022 г. от ответника по жалбата Т. Р.

Б., чрез адв. А. К..

В изпълнение на указанията на съда е постъпила молба с вх. № 64894/10.10.2022 г. от ищцата П. К. Б., чрез адв. н. а., с която иска в съдебния акт да бъде записано, че решението се обезсилва изцяло и за присъдените разноски по гр.д.№ 65278/2019 г. по описа на СРС, 124 състав. Счита, че разноските за втората инстанция са неправилно завишени.

В предоставения от съда срок е подадено становище от Т. Р. Б., чрез адв. А. К., с която поддържа, че решението на първоинстанционния съд не е обезсилено в частта за разноските, както и за неоснователност на молбата по чл. 247 ГПК.

Софийски градски съд, въз основа на изложените в искането по чл. 247 ГПК и чл.

248 ГПК доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

1

По искането с правно основание чл. 247, ал. 1 ГПК:

Според нормата на чл. 247 ГПК поправянето на очевидна фактическа грешка може да стане по почин на съда или на която и да било от страните без ограничение във времето.

За да е налице очевидна фактическа грешка в решението, която може да се поправи по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК, следва да се констатира несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на решението и изразената воля, обективирана в диспозитива на същото. По този ред могат да се поправят единствено грешки, допуснати в някои от елементите на решението, съставляващи неговото съдържание. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка в съдебното решение представляват например погрешното посочване на имена на страните, размер на присъдена сума, неотразяването в диспозитива на решението формираната воля на съда съобразно изложеното в мотивите на акта и др.

В аспекта на изложеното се налага извод, че посочването на процесуалния представител на въззивника като адвокат от „САК“, а не от „ПАК“ не обуславя несъответствие между действително формираната воля на съда и нейното външно изразяване в текста на решението, а единствено техническа грешка в мотивите на съда, която обаче не подлежи на поправка по реда на чл. 247 ГПК. Молбата е неоснователна в тази част и следва да се остави без уважение.

По искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК:

Искането по чл. 248 ГПК е депозирано в срок /в месечен срок от постановяването на съдебното решение/ от страна в производството, притежаваща правен интерес.

С решение от 18.04.2022 г. на въззивния съд, постановено по настоящото дело, е обезсилено изцяло решението от 08.12.2020 г., постановено по гр. д. №65278/2019 г. по описа на СРС, ГО, 124 състав, включително и в частта за присъдените в тежест на ищцата разноски, за което не се дължи нарочен диспозитив. Ето защо, направеното в тази връзка искане за допълване по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователно и в тази част молбата следва да се остави без уважение.

С решение от 18.04.2022 г. на въззивния съд на основание чл. 78, ал. 4 ГПК П. К. Б. е осъдена да заплати на Т. Р. Б. разноски в размер на 500 лв. С молба с вх. № 6746/07.02.2022 г. до съда е отправено искане да не се присъждат разноски на насрещната страна, алтернативно да бъдат в най-малък размер. По своя правен характер искането съставлява възражение за прекомерност. Във въззивното решение наведеното възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата адвокатско възнаграждение не е било съобразено. Съобразно цената на иска, минималното възнаграждение, определено по реда н а чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 382,32 лв. Пред настоящата инстанция делото не е било усложнено от фактическа и от правна страна, проведено е едно открито съдебно заседание, поради което настоящият състав на съда намира възражението за прекомерност по чл. 78, ал.

2

5 ГПК за основателно. Ето защо възнаграждението следва да бъде намалено до минималния размер по чл. 7 от Наредбата в размер на 382,32 лв.

Воден от горното, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ решение № 886/18.04.2022 г. постановено по в. гр. д. № 5926/2021 г. по описа на СРС, II „E“ въззивен състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК П. К. Б. да плати на Т. Р. Б. разноски пред въззивна инстанция в размер на 382,32 лв. за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 25264/27.04.2022 г., уточнена с молба с вх. № 64894/10.10.2022 г. на П. К. Б., в частта, с която е направено искане за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК и искане за допълване по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските на решение № 886/18.04.2022 г. постановено по в. гр. д. № 5926/2021 г. по описа на СРС, II „E“ въззивен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3