Решение № 456 от 01.11.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Русе, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Ирена И.а като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20244500500723 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Районен съд- Русе с решение № 750 от 29.05.2024г. постановено по гр.д.

№ 3313/23г. е отхвърлил предявения от А. Н. Ш. против Д. И. И. иск за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от образувано и водено НЧХД №1882/2020г. по описа на РС – Русе, като неоснователен. Със същото решение Районен съд- Русе е осъдил А. Н. Ш. да заплати на Д. И. И. 820 лева разноски по делото.

Недоволен от посоченото решение А. Н. Ш. го обжалва като оспорва извода на първоинстанционния съд, че гражданска отговорност за ответника би възникнала само ако се твърди злоупотреба с правото да се предяви искане за образуване на наказателно дело от частен характер за престъпление по чл.

147, ал.1 от НК. Жалбоподателят счита, че при правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до неправилни правни изводи. В жалбата се прави анализ на доказателствата събрани пред районния съд и стига до извод за необоснованост на решението и в частност на извода в него, че едва в писмените бележки за пръв път били наведени твърдения за злоупотреба с права от страна на ответника. Сочи се в жалбата, че ответника знаейки, че А. Н. Ш. не е автор на отговора по чл. 131 от ГПК, заради изложеното в който е образувано НЧХД, се възползва от съзнавания 1 факт, че Ш. е в изключително влошено здравословно състояние, решава да подаде частна тъжба за клевета. Жалбоподателят счита, че районният съд прави необоснован и незаконосъобразен извод, че не са били наведени и доказани от ищеца твърдения за злоупотреба с право. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен предявеният иск.

Ответникът по жалбата- Д. И. И. депозира отговор, в който заявява, че намира жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение за законосъобразно и обосновано. Счита, че упражняването на материално и процесуално право по начало е правомерно, а злоупотребата с право е противоправна и такава е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно- да бъдат увредени правата и законните интереси на насрещната страна.

За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че А. Н.

Ш. и Д. И. И. се познавали като съседи, владелци на имоти в местността „Папаз дере“ в гр. Русе. Първоначално поддържали близки, приятелски отношения. С течение на времето отношенията им се влошили поради възникнали спорове относно владението и ползването на имотите. Във връзка с тези спорове Д. И. завел срещу А. Ш. искова молба, по която било образувано гр.д.№7536/2019г. по описа на РС – Русе и с която претендирал защита на владението си върху недвижим имот и обезщетение за имуществени вреди. В отговора на исковата молба по делото, ответната страна е изложила факти и обстоятелства, част от които ищецът е приел за позорящи го и приписващи му извършено престъпление, поради което на 28.10.2020г. е депозирал в съда тъжба срещу А. Ш. за извършено престъпление по чл. 147, ал.1 НК (клевета). С присъда от 20.04.2021г. съдът е признал подсъдимия Ш. за невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение, и е отхвърли предявения по делото от тъжителя И. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 5000 лева. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. Ищецът Ш. е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Канев“ АД с остър панкреатит и изписан на 14.09.2020г. На 02.11.2020г. е претърпял оперативна интервенция в МБАЛ Военномедицинска академия – София във връзка с посочената диагноза.

Първоинстанционният съд приема, че в случая по делото ищецът претендира обезщетяване на вреди, причинени му от ответника чрез подадена частна тъжба, по която е образувано наказателно производство от частен характер, приключило с оправдаването на ищеца като посъдим. Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия.

Посочено е в обжалваното решение, че в конкретния случай ищецът 2 дори няма твърдения (нито в първоначалната нито в уточняващата си молби), че подавайки тъжбата си ответникът е извършил злоупотреба с признатото му от закона право да предприеме такова действие. Прието е също, че депозираната от ответника частна тъжба представлява упражняване на признато от закона субективно процесуално право, като само при установена злоупотреба с това право би могло да възникне отговорност за вреди. По делото не установява знание у тъжителя (ответника по делото) за излагане на неверни данни и преследване на единствената цел да причини вреди без наличие на законно основание за това. С оглед недоказаността на един от задължителните елементи на деликтната отговорност (противоправност на деянието) предявеният иск е бил отхвърлен без да се анализират останалите елементи от фактическия състав на твърдяния деликт.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Правилен е извода на районния съд, че в конкретния случай не е доказана злоупотреба с право. Предявявайки частната си тъжба Д. И. И. е упражнил едно гарантирано му от закона право. Злоупотреба с право при предявяване на частна тъжба би имало в две хипотези:

Ако частния тъжител съзнателно е заявил неверни факти, за които е знаел, че са неверни или

Ако частния тъжител заявява верни факти, за които знае, че не представляват престъпление, но предявява тъжбата за да вреди на насрещната страна.

Нито една от двете хипотези не е доказана в по делото. Не се доказа, че Д. И. И. съзнателно е заявил неверни обстоятелства, за които е знаел, че са неверни. Не се доказа и че И. е осъзнавал, че заявените факти не съставляват престъпление и въпреки това е предявил тъжбата. Същият е ползвал правна помощ и се е доверил на адвокат, който да го представлява, така, че е положил дължимата грижа. На следващо място съдът е приел за разглеждане частната тъжба, което означава, че е приел, че заявеното в тъжбата може да съставлява престъпление, в противен случай е трябвало да не образува (или да прекрати) наказателното производство в съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. След като съдът е приел, че твърдяното в тъжбата може да съставлява престъпление, то очевидно не можем да виним Д. И. И. че е бил на същото мнение. Друг е въпросът, че след събирането на необходимите доказателства се е оказало, че подсъдимият е невинен и същият е оправдан, но от неоснователността на тъжбата не следва непременно, че предявяването й е злоупотреба с право.

Неоснователен е довода свързан с твърдението, че Д. И. И. знаейки, че А. Н. Ш. не е автор на отговора по чл. 131 от ГПК предявява тъжбата и 3 респективно това е злоупотреба. Отговора на исковата молба е подаден от името на А. Н. Ш. и макар и подаден от адвокат, може да се направи обосновано предположение, че именно Ш. е автор на твърденията в него и правейки такова предположение Д. И. И. не извършва злоупотреба с права.

Неоснователен е също така и довода, че Д. И. И. се възползва от съзнавания факт, че Ш. е в изключително влошено здравословно състояние към момента на предявяване на тъжбата и това представлява злоупотреба с право. Ако едно лице има права, които счита за засегнати, то няма задължения да се съобразява със здравословното състояние на насрещната страна при преценката в кой момент да упражни правата си.

По изложените съображения Окръжният съд приема, че по делото не е доказано, че предявявайки частната тъжба Д. И. И. е извършил злоупотреба с право, следователно няма извършени противоправни действия, което изключва отговорността на Д. И. И. за вреди настъпили като последица от подаването на тъжбата. Първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди, като на Д. И. И. се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 800 лева. Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 750 от 29.05.2024г. постановено по гр.д.№ 3313 по описа на Районен съд- Русе за 2023 година.

ОСЪЖДА А. Н. Ш. ЕГН ********** с адрес гр. Русе, **********, ап.1 да заплати на Д. И. И. ЕГН ********** с адрес гр.Русе, ************* сумата от 800 лева разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4